Въглеродното улавяне звучи като панацея за магическо решаване на проблема с парниковите емисии. Огромни съоръжения изсмукват въздуха, хващат въглеродния диоксид, пращат го дълбоко в земята и връщат в атмосферата пречистения остатък от азот, кислород и пр. газове.
Компаниите, които не могат - или не искат - да намалят отпечатъка си, плащат за пречистването на емисиите си и така си купуват въглероден неутралитет.
Като всяко прекалено лесно решение и при това има доста условности и съответните противници. Но очевидно има и успех и поддръжници, след като наскоро в Исландия започна работа втори завод за улавяне и складиране на CO2.
Той, според компанията, която стои зад проекта - швейцарската Climeworks, е най-голямото съоръжение за директно улавяне на въглерод от въздуха в света.
Нарича се "Мамут", има капацитет за пречистване на 36 000 тона CO2 от атмосферата годишно и е почти 10 пъти по-голям от досегашния проект "Орка" на същата компания, отново в Исландия.
Подобно количество премахнати емисии се равнява на отстраняването на около 7800 коли на бензин от пътищата.
Въглеродното улавяне в това съоръжение представлява всмукване на въздух от огромни контейнери с вентилатори и пречистването му с помощта на химикали от въглерода. "Мамут" има общо 72 контейнера за събиране на въздух.
Самият газ може да се складира дълбоко в земята, да се използва отново или да се превърне в твърдо вещество. В случая в Исландия се смесва с вода, отвежда се към скали дълбоко в земята, където също се превръща постепенно в камък. За тази част швейцарците си партнират с исландската компания Carbfix и проектът гарантира, че въглеродът остава безопасно складиран в земята за над 10 000 години.
Исландия не случайно е избрана за терен на проекта.
От една страна местният партньор има технология за депозиране и минерализация на водорода в скалите.
По-важното обаче е, че улавянето и складирането на въглерод изисква много енергия, т.е. потенциално има риск част от това, което се "чисти", да се връща в атмосферата под формата на емисии от производството на енергия за процеса. Изчисленията освен това сочат, че са нужни между 1 и 3 мегаватчаса енергия за тон уловен въглерод.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Исландия обаче разполага със геотермална енергия и около 85% от енергийните нужди на страната се покриват от възобновяеми източници. Затова и двата завода за улавяне на въглерод ползват само чиста геотермална енергия.
Освен това благодарение на силната вулканична дейност на острова, освен с естествено гореща вода, Исландия разполага и с със специфична геология - базалтови скали, образувани при охлаждането на лавата. Желязото, калцият и магнезият в тях реагират с водата с разтворен в нея въглерод и се образуват стабилни минерали като калцит, т.е. въглеродът се превръща в камък.
Друга причина за съмнения около ефективността на процеса е цената му.
Climeworks не дават точна информация за разходите на тон почистен въглерод, но според "Си Ен Ен" сумата е по-близо до 1000 долара, отколкото до 100 долара. По-малката сума се смята за ключ към успеха на технологията. На подобна цена повече компании биха могли да си позволят изкупуване на емисии, което е и идеята зад бизнеси като този.
Според Ян Вюрцбахер, съосновател и един от изпълнителните директори на Climeworks, целта на компанията е да отваря все по-големи съоръжения и да намалява цената на "продукта" си, с което да достигне цена за тон въглерод от около 300-350 долара към 2030 г.
Цена от 100 долара се очаква към 2050 г.
Climeworks предлага продукта си на компании, които искат да неутрализират отпечатъка си, тъй като произвеждат емисии, които няма как да бъдат отстранени, или искат пък да компенсират стария си отпечатък.
Швейцарците вече имат договори с редица компании, сред които например е Microsoft. Технологичният гигант има 10 годишен договор за изкупуване на 10 000 тона емисии от тяхно име. Споразумението с H&M е за същото количество. Швейцарската Swiss Re пък купува улавяне на въглерод за 10 млн. долара.
Амбициите на Climeworks са за достигане на капацитет за улавяне на един мегатон, или 1 милион тона въглерод, до 2030 г. и гигатон - милиард тона, до 2050 г. С настоящите съоръжения това изглежда доста невероятно, но компанията се насочва към САЩ, където е част от проект за хъб за улавяне на един мегатон CO2, който е подпомогнат от правителството на Щатите.
Компанията разработва проекти и в Норвегия, Канада и Кения.
Climeworks далеч не е единствената фирма, която са занимава с директно улавяне на въглерод, а и тепърва се появяват нови и нови. Въпреки високите разходи, които може да се окажат спънка за подобен бизнес, очакванията на анализаторите са тази индустрия да се разрасне до 1 трилион долара към 2050 г., особено ако правителствата помогнат с данъчни облекчения и други стимули, или с купуване на услуги за премахване на водороден диоксид.
Засега обаче ефектът от работата на този пазар е капка в морето.
Всички съоръжения за премахване на въглерод по света са в състояние да изчистят около 0,01 млн. тона CO2 годишно. През 2023 г. емисиите само от изкопаеми горива са били близо до 37 милиарда тона.
Според данните на Международната агенция по енергия общо в света се улавят и складират около 45 млн. тона въглероден диоксид. По-голямата част от тях обаче се използват за изпомпване на още петрол от трудни за достъп кладенци. В този случай става дума за т.нар. "подобрено възстановяване на нефта", при което в кладенците се спуска въглерод, който изкарва трудните за достигане остатъци.
Което е още една причина въглеродното улавяне да има доста критици, някои от които смятат, че цялата технология е просто измама и greenwashing и дори не е сигурно, че уловеният въглерод си остава под земята.
Поддръжниците ѝ обаче дебело подчертават, че целта на прочистването от въглерод не е светът да продължи да ползва изкопаеми горива и след това да "изсмуква" емисиите от тях.
Напротив - това е просто един от начините за постигане на въглеродна неутралност, който само подпомага прехода към енергия от възобновяеми източници и намалява вече нанесените щети, както и тези, които тепърва ще се появяват до достигането на нулеви емисии.
---
