Илон Мъск прекара почти две десетилетия, в които обяснява и подготвя феновете на SpaceX за най-голямата си цел в живота - да колонизира Марс. Цел, която в момента не минава през ума на нито едно правителство по света, най-малкото заради колосалната сума, която би коствало начинанието.
Мъск, изпълнителният директор и главен инженер на космическата компания, от своя страна подхожда към амбициите си по-скоро като научно-фантастичен герой, отколкото като бизнесмен с унищожителен бизнес план.
По време на своя пресконференция на 31 август Мъск заявява, че ако нещо се случи на Земята - независимо дали е предизвикано от природата, или от човека - трябва да имаме план Б. Освен това, допълва той, има го и елементът на приключение да завладееш друга планета.
Само че плановете на SpaceX да покорят Марс пораждат редица технологични, финансови, политически и, не на последно място, етични въпроси.
Едно от най-големите предизвикателства пред компанията всъщност ще бъде финансово и дори самият Мъск не се осмелява да пресметне колко точно ще струва всичко това.
Последната космическа програма, която бегло се доближи до идеите на бизнесмена, беше тази на "Аполо" на НАСА, която успя да приземи шест космически кораба и 12 астронавти на Луната. Цената на този проект надхвърля 280 млрд. сегашни долара, а в най-силните си години американската космическа агенция окупира над 4 на сто от държавния бюджет.
Сега НАСА, която получава едва 0,5 от годишния държавен бюджет, също дава индикации, че иска да прати хора на Луната и, евентуално, на Марс. Но и агенцията не се ангажира с никакви по-точни изчисления колко би струвало това.
Личното състояние на Мъск достигна до впечатляващите 100 млрд. долара, но не без помощта на компанията за електромобили Tesla.
Той се надява, че инвестициите му като тази за сателитен интернет, която в момента преминава бета-тестове, ще му донесат достатъчно средства, за да финансира мисия до Марс. SpaceX успя да натрупа и около 6 млрд. долара от венчърни фондове и така се превърна в една от най-скъпите частни компании в света по оценка на PitchBook.
Ясно е, че в един момент инвеститорите ще си искат вложенията обратно. Така изниква въпросът - могат ли да се изкарат пари от Червената планета?
SpaceX вероятно е много, много далеч от разработката на всички технологии, необходими за достигането до Марс. Фирмата е в ранна фаза в работата си по нейния "Звезден кораб" - масивна система от ракета и космически кораб, за която Мъск разчита, че ще извозва хора и товари към Червената планета.
Според бизнесмена създаването и завършването на системата ще струва около 10 млрд. долара и преди тя да започне да превозва хора, ще бъде използвана за изстрелването на стотици, ако не и хиляди сателити извън земната орбита.
Безопасността на кораба обаче не е единственото условие за пътуването на Марс.
Доброволците, които искат да заселят Червената планета, ще се нуждаят от изолирани помещения, които да ги пазят от космическата радиация.
Не е за малодушните, отсича Мъск и откровено признава, че има голям шанс желаещите да живеят на Марс да загинат. "Ще бъде славно, ако всичко се получи", обаче бърза да допълни бизнесменът.
Поне в първите 100 години на Марс обаче ситуацията ще е нестабилна, особено в икономически аспект. Мъск има план как да направи от Червената планета примамлива дестинация за живот - така нареченото "тераформиране", в хипотетичен сценарий, в който Марс да заприлича на Земята чрез изпомпване на газове в атмосферата.
Това би бил опит да се използват същите парникови газове, които на Земята предизвикват климатичната криза, за да се направи атмосферата на Марс по-плътна, по-топла и по-гостоприемна за човешкия живот.
По мнение на Мъск процесът може да бъде започнат чрез пускане на ядрени бомби на Червената планета.
Само че идеята за тераформирането идва от учени, които обсъждат различни начини да се промени обликът на Марс, но не се наемат да кажат, че това е процес, с който хората могат или трябва да се захванат. Дискусиите около тази хипотеза са интелектуално упражнение, нищо повече.
В атмосферата на Марс почти няма кислород и количествата вода са крайно ограничени, затова отглеждането на земеделски култури ще е истинско предизвикателство, точно както и създаването на цикъл за обработка на водата. Не е ясно дали въобще на Марс има достатъчно ресурси за тераформиране.
Самият Мъск е наясно, че процесът на тераформиране ще отнеме огромно количество ресурси, но концепцията е вкоренена в идеологията на SpaceX дотолкова, че компанията продава тениски с надписи като "Окупирай Марс" или "Детонирай Марс с ядрени бомби" (Nuke Mars). Бизнесменът често носи такива тишърти публично.
На науката не са ѝ известни и ресурси, които да се добиват от Марс и да бъдат продавани на Земята.
Специалистите са заинтересовани от Червената планета, най-вече защото е създадена от почти същите елементи, както и Земята. Собственикът на SpaceX също признава, че надеждата му не е търговия с ресурси от Червената планета, а по-скоро изграждане на индустрии там. Той отбелязва, че най-важният обмен между двете планети ще бъде този на "интелектуална собственост".
Но превръщането на Марс в дом на човешки мегаполис и в привлекателна туристическа дестинация е нещо, което и НАСА обмисля. Още преди 20 години агенцията е правила презентации на тема космически туризъм и въпреки целия скептицизъм, и тогава е имало хрумвания, които са били доста основателни.
Затова и от НАСА са категорични - въпросът не е дали някой ден ще пътуваме до Марс, а кога.
Робърт Зубрин, писател, спорна фигура в научната общност и близък приятел на Мъск, смята, че за да гледаме към потенциално бъдеще на човечеството в Космоса, трябва първо да се обърнем към миналото.
По мнение на Зубрин точно както недостигът на работна ръка в Америка от XIX век е довел до бум на технологичните изобретения, така и в условията на екстремен недостиг на ресурси и работна ръка на друга планета се очаква да достигнем до нов технологичен пик.
"Марсианска изобретателност" - на това се надява писателят.
На въпроса дали това няма да доведе до колониализъм на Марс и потенциална опасност от робовладелство, Зубрин отговаря, че такъв шанс е изключен, защото "няма хора, родени на Марс". Съмнения поражда и фактът, че Мъск не посочва как ще бъдат селектирани първите хора, които да отлетят към Червената планета.
Дали ще са астронавти на НАСА, ултрабогати авантюристи, или служители на SpaceX? Кой ще се включи в проекта и защо? Кой няма да бъде допуснат да лети до Марс и защо? Това са въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка.
Защото и на Земята, и на Марс има и ще има една вечна константа - човешките ценности.
