Доскоро единствените ми отличителни белези бяха ужасно висока с ужасна липса на предразсъдъци. От снощи се водя за ужасно висока глупава жена. Ако ми бяха откраднали колелото от "Солунска", докато блея в магазина на Converse, въпреки мултиморалната тълпа в тази част на София, пак щях да си помисля, че някой просто е бързал за влака или да направи нетрадиционно предложение за брак на гаджето си и спешно му е трябвало някакво превозно средство.
Обаче не сме в Амстердам. И когато ти откраднат колелото от стълбището на заключен вход в чисто нова кооперация в кв. "Лозенец", ревейки като магаре, си даваш сметка, че си нищо повече от добронамерен тъпак. Няма по-зло от това, ако такива като мен са в изобилие. Точно ние даваме шанс на самонадеяния талант на джебчиите.
Даже няколко часа преди да ме сполети това, спорех с колежка, че като си непредубеден към околните, няма как да станеш жертва на низостта им. Всеки е невинен до доказване на противното, всички принципно са добрички.
Живеех си с убеждението, че съм под магнитен купол, който привлича само готини хора, създаващи нещо като енергийна бариера срещу лимитираната численост на "лошите". Като изключим преекспониращите гадостта медийни спамове, форумите и филмите - с лоши (най-малкото в моя набеден за френдли квартал), не съм си имала работа, вярвайте. Недоверие питаех само към ония, защитаващи тезата, че повечето сме зли - хора, животни, гъби, риби...
Докато някакви анонимни злодеи не ми гепиха байка. Не че става въпрос за супер скъпо возило с титанова рамка, което изплащам със сетни сили както еманципирана стажантка в рекламна агенция iPаd. До снощи дори спях на отключена врата не само заради непредубедеността си, но и заради факта, че не робувам на скъпи попкултурни притежания (освен лесно заменим лаптоп). И иронизирайки евентуалната ситуация, в която крадци се натъкват в дом, който би бил достатъчно приветлив, дори лишен от видимите му "ценности".
Пичове, да ме бяхте освободили от неизползваната плазмичка и DVD-то, наргилето, бутафорния фалшификат на Модиляни и всички джунджурии от Ikea, нямаше да се жалвам както за една от малкото ми материализирани емоции. С това колело бях на косъм от смъртта, карах успоредно с любовта, даде ми го най-добрият ми приятел, бях на минути от най-добрия ми приятел винаги. Както казва една приятелка, "колелата носят душите ни, не ни возят..."
И все пак са и единственият начин да стигнеш до центъра, ако се притесняваш от музиката и миризмата в градския транспорт и такситата, а отказваш да си поредният лош шофьор в града.
Пичове, не че ми гепихте колелото. Имам толкова добри приятели, че при първия по-важен празник ще скалъпят някакъв подарък в тоя стил. Проблемът е, че ми гепихте доверието. Живея в 6-етажен блок, обитаван само от самотна госпожа под мен, многочислено арменско семейство в отсрещния апартамент и млада двойка с бебе - етаж по-горе.
Прекрасни цивилизовани хора, които в момента изследвам все едно съм минала в менопауза параноична хазяйка. А, да, в съседство има добър магазин за велосипеди, чийто персонал дружелюбно ми тунинговаше колелото, но сега е в Топ 3 на заподозрените (давайки си сметка, че там работят наистина много приятни хлапета).
Плюс циганите от "Титан", на които често мятахме от терасата около 9:20 вечерта, умилени от настроението, с което събират боклука... Кражбата се случи точно в тоя час за десет минути, докато се кача да си взема суичъра...
Най-страшно е новото чувство - страхът, че оскотели дебнат отвсякъде и че някой ме е следил, за да изкара стотина лева от наивността, с която заключвам на безпризорните перила няколко кила скрап в здраво заключен вход - на метри от който винаги има патрулка, а малко по-нагоре е американското посолство.
Добре, че заради най-добрия ми приятел все още бих прескочила всички локви по баирите на тоя "не-гето" квартал. Ако живеех в по-краен, не съм сигурна. Така или иначе можете да ми кажете „добре дошла в клуба на недоволните, казахме ли ти ние, че всички са гадни, мръсни и зли..."
Излиза, че е по-ценно да си оправиш розовото зрение с няколко диоптъра песимизъм - и като видиш крадец на колело, просто да протегнеш крак да го спънеш.
