Продължаваме с признанията на петима (много смели) мъже за нещата, които никога не са се осмелили да заявят пред жена си
"Не харесвам как се обличаш"
38-годишният Филип Робинсън е женен за 42-годишната Ана от 14 години. Имат трима синове.
По време на първата ни почивка заедно знаех, че имам проблем с начина, по който се облича жена ми. Вървяхме из Сиена, в Тоскана, и осъзнах, че тя носи чифт гигантски ботуши, които биха изглеждали по-намясто на снимачната площадка на "Хари Потър".
Около нас елегантни италианки пристъпваха наоколо в пантофки или изящни сандали. Дискретно направих сравнението. Тя отвърна, че е ниска и поради това предпочита по-високи обувки.
Когато изтъкнах, че тези обувки я карат да изглежда като Роби Колтрейн в подковани ботуши, имахме двубой по надкрещяване на открито, който дори италианците счетоха, че е твърде вулгарен.
Уви, осъзнах в годините впоследствие, че всяко излизане с Ана е като игра на късметчета с детски комплект за разкрасяване.
Вече съм й свикнал да влиза грандиозно в бански костюм, или в нещо, което прилича наполовина на кон от пантомима, подчертан от буреносен поглед, който директно ми отправя провокацията: ха посмей да кажеш нещо!
Възпитан съм бил в убеждението, че добрият избор на облекло в някакво отношение се равнява на самоуважение. Не мога да проумея как Ана, възпитана в заможно семейство от средната класа, се отнася към дрехите така, както би ги третирало едно плашило.
Подозирам, че причината е, че шопингът я отегчава. Вбесен, веднъж й купих цял "аутфит", който да носи на американската си обиколка, където представяше един от романите си. И един от нюйоркските вестници наистина я включи в страницата си за мода и стил!
Когато се върна в Лондон, тя никога повече не облече тези дрехи. Очевидно 'съчетаването на облекло' за нея беше прекалено усилие.
Оттогава темата за нейния ужасен усет за обличане бързо се превърна в табу. Един ден тя ме откри в нашата спалня, изхвърлящ ужасните й дрехи от гардероба и тъпчещ ги в чувал за боклук.
Нямаше да оскърбя с тях някоя благотворителна организация: мястото им беше в контейнера. Тя хвана чувала и измъкна от него обществен враг №1: измита каубойска дънкова риза с ярки перлени копчета.
Последния път, когато тя я носи на обществено място, се молех кола да се качи на тротоара и да ме прегази. Болката в погледа й заявяваше: 'Нима моята безкрайна красота не засенчва това, което нося като дрехи?'
Как да кажеш на една жена, че красотата й има определими граници? И че въпреки че Кейт Мос може да изглежда добре в чувал за картофи, то жена ми в тази кънтри-риза просто изглежда абсурдно?
Ако тя си е поставила за цел да провери границите на любовта ми, тя го постигна: безусловната любов е трудно нещо, когато жената, с която желаеш да прекараш остатъка от живота си, се облича като Кени Роджърс.
За да пощадя чувствата й, въпросната риза още е в гардероба. Тя вече не смее да я облича, а аз повече не изпитвам потребност да я изхвърля. Това все пак е някакъв напредък.
Сега, когато тя се появи, носейки някакво потресаващо противно облекло, аз се усмихвам слабо и изпъшквам, че тя изглежда 'нормално'. За щастие този страхлив отговор често е достатъчен, за да я вдъхнови да се върне отново на горния етаж и да се преоблече.
"Заприличваш на майка си"
40-годишният Гай Уолтърс живее с жена си - 38-годишната Анабел, и двете им деца.
На сватбата ни при мен дойдоха огромен брой усмихнати старчоци, които ме информираха, че лъчезарната ми нова съпруга изглежда точно като майка си.
Въпреки че тъщата ми е без съмнение привлекателна, приех донякъде като оскърбление, че моята булка бива сравнявана с жена, с четвърт век по-възрастна от нея.
Но 10 години по-късно, когато наближавам възрастта на похотлив стар козел, ме озари мисълта, че това е плащещо вярно: Анабел не само изглежда като майка си, но бързо заприличва на неин клонинг.
Първо това проличава по малките неща. И двете затрупват кухнята с подлудяващи списъци със задачи, които предполагат ефективност, но всъщност разкриват вътрешен безпорядък.
И двете пазят дебели папки, пълни с рецепти, извадени от списания, които ни-ко-га не са правили, и надали някога ще се опитат да ги направят.
И двете шофират дразнещо бавно, имат страст към разходките на лабрадора ни под дъжда и се обаждат по телефона в неделя следобед.
Бих могъл да продължа до безкрайност.
А има и големи неща - например тези, свързани с темперамента. И двете изглеждат много спокойни и хладнокръвни, но отвътре са безумно нервозни. Което се дължи на факта, че и двете са перфекционистки и са изключително съвестни - почти като светици - в моменти, когато ми се иска да можеха да бъдат малко по-отпуснати.
Не мога всъщност да се оплаквам, така че не го и правя. Освен това Анабел ми казва, че с годините аз започвам да приличам на майка си - но това вече е съвсем отделен въпрос.
