Според режисьора Гилермо дел Торо, повечето филми на ужасите са евтини продукти - и бърз нечистоплътен начин едно студио да спечели пари. Оригиналността и художественото майсторство не се насърчават в този жанр.
Както казва Дел Торо, "малко кинодейци гледат на ужасите с желание да създадат или нещо смислено, или нещо красиво и влиятелно. Повечето хора се целят просто към голяма премиера и DVD продажби".
Дел Торо, който стои зад опиращи се на силна визия проекти като "Кронос", "Гръбнакът на дявола", "Лабиринтът на Пан", както и комерсиалните хитове "Блейд II" и двата филма "Хелбой", никога не е смятал ужасите за временен кариерен ход.
"Наистина мисля, че съм роден да творя в този жанр. Обожавам го, приемам го в себе си и го съхранявам. Не го пренебрегвам или недолюбвам, както правят много режисьори. За мен той е опорен камък, той е почти храм." Що се отнася до другите видове филми - комедия, драма... "ами просто не мисля, че са ми в кръвта".
Последното творение на въображението на Дел Торо е "Не се страхувай от тъмното", който представлява завръщане към някогашните филми за обитавани от призраци къщи. Макар че той е само съавтор и продуцент на филма (режисьор е новобранецът Трой Никси), "Не се страхувай", чиято световна премиера е след два дни, все пак е наситен с много елементи, характерни за дел Торо: мрачен пролог, влиянието на древни и исторически сили, подземни тъмници и лабиринти - и скрити фантастични светове.
Макар и римейк, "Не се страхувай от тъмното" е много различен от първоизточника
Оригиналната продукция е телевизионен филм от 1973 г., в който се разказва за млада двойка в обтегнати отношения, която наследява старо имение. Дел Торо твърди, че за неговото поколение (по това време той е деветгодишен), "Не се страхувай от тъмното" е "най-страшният филм, който някога сме гледали по телевизията".
През 1998-а Дел Торо започва да пише своята версия на сценария с Матю Робинс, като измества фокуса върху малката дъщеря на двойката. Осъзнавайки, че сценарият прекалено наподобява "Лабиринта на Пан", той временно прекъсва работата си по проекта. "Малко момиченце, дошло на ново място, в старо имение, където открива разни същества под земята... Не исках да се повтарям".
Филмът остава на заден план за повече от десетилетие, но Дел Торо не престава да го обмисля, като преди две години най-накрая стартира продуцирането му. Заснет в Австралия, "Не се страхувай от тъмното" се развива в съвременен Роуд Айлънд.
Вероятно всъщност е изобразен Нюпорт, имайки предвид луксозното имение, което архитект (в ролята на Гай Пиърс) и приятелката му - интериорен дизайнер (Кейти Холмс) реновират и се местят да живеят там. Затворената в себе си дъщеря Сали (Бейли Мадисън от "Мост до Терабития") неохотно приема избора на баща си и партньорката му.
Фантазията като бягство от конфликта
В "Лабиринта на Пан", на фона на събитията във фашистка Испания, младо момиче е тормозено от тоталитарния си баща. Въпреки че в "Не се страхувай от тъмното" липсва война, Сали се чувства притисната в ъгъла от развода на родителите си. Игнорирана от света на възрастните, тя започва да дочува шепот от мазето.
Нейните родители обаче не вярват, че непослушните плъхоподобни хомункулуси, които излизат от дълбините на къщата, наистина съществуват. Това е поредният класически елемент при дел Торо - самотното и изоставено дете, което открива тайната вратичка към един вълшебен свят.
"Реших да превърна този филм в една много мрачна приказка, която се потапя в универсалните страхове, инвазията в най-интимните места - домът, спалнята, леглото. Малко по малко показваме, че тези същества могат да бъдат навсякъде - и по всяко време да ни наблюдават от тъмните ъгълчета".
В модерния пролог се говори за бившия собственик на имението, илюстратор и натуралист от викторианската епоха, който е попаднал в плен на древни зли сили, населили подземните части на имението.
Встъпителната история (разказана като флашбек) насища настоящето с ужасяващото минало, но Дел Торо оставя своите съвременни разказвачи в мрака. Разминаването между известното на героите и това, което знае публиката, цели да зареди филма с нетърпение и напрежение.
Филмът се придържа към традиционната "плашеща" естетика на Дел Торо
"Мисля, че независимо от коя култура произхождате, страхът от тъмнината и нещата, които я обитават, е абсолютно стандартен фактор. Мисля че "Не се страхувай от тъмното" задълбава в най-примитивните и почти универсални детски страхове.
Именно това ме привлече, вместо да заимствам директно от оригинала, да направя този римейк, като преразкажа историята изцяло".
Бившият гримьор и дизайнер на специални ефекти има своя собствена естетика: смесица между примитивното човешко минало - изработените на ръка уреди от дърво, желязо, месинг и кожа, и органичния свят на плужеците, насекомите и пипалата.
Той има изявена слабост към механичните джаджи, кехлибареното и стоманено синьото, както и човешките органи, съхранявани в буркани. Може да се каже, че той е изобретил собствен естетически жанр, залагащ не на парни стимпънк механизми, а по-скоро на слузести, шокиращи вътрешности.
За да реализира тези образи и сюжети, Торо избира Никси, 39-годишен канадски илюстратор на комикси, известен с работата си за серията "Батман" и поредицата на Нийл Геймън "Поредният край на света".
До този момент Никси има само един късометражен филм зад гърба си - "Стенанието на Латчки", който грабва вниманието на дел Торо. "Изгледах този филм. Беше изключително красив. Вижте го в YouTube - и ще разберете защо избрах Никси," казва Дел Торо.
Режисьорът не спира да търси границите на този хорър-жанр, който според него продължава да бъде заклеймяван, тъй като разчита на интуитивни, не интелектуални реакции. "Изпитването на страх често се смята за детинска или незряла емоция. Много е трудно за критичната публика да признае, че е повлияна емоционално от филм. Това е като да признаеш поражението си."
Ако това наистина е така, то Торо има всички шансове да продължи да ни завладява.
