Седя, гледам поредния провал на 51-вото Народно събрание да си избере председател, и си мисля как след няколко месеца същите тези герои, които обитават сега парламента, ще се обърнат към гражданите с призив отново да гласуват за тях.
Случващото се в Народното събрание е ярка проява на тотална неспособност за компромис в името на интересите на държавата.
По-тъжното обаче е, че това се дължи колкото на инат, опортюнизъм и гонене на лични и партийни интереси, толкова и на простия факт, че в момента никой май не може да види какъв всъщност е националният интерес.
Затова и положението е тотална безпътица.
Нека не се лъжем - изборът на Силви Кирилов, който към момента изглежда най-компромисната фигура да оглави парламента, е само временно решение.
ИТН не престават да повтарят как само ако ДБ или БСП си променят мнението и подкрепят техния човек, работата на парламента изведнъж ще се отпуши и закони ще започнат да се приемат на поразия, включително идеите за "санитарен кордон" около Пеевски и подмяната на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота.
Само наивник обаче може да очаква нещата да са толкова прости. И че работата на Народното събрание няма да блокира пак при следващия дори малко спорен въпрос.
С толкова много различни по характер партии, всяка от които преследваща собствените си интереси и виждания, как ще се изберат нови членове на ВСС, нови регулатори или дори каквото и да е? Как очакваме този състав на парламента да гласува бюджета за следващата година?
Едни ще искат повече пари за пенсионерите, други ще искат вдигане на бюджета за отбрана, трети ще говорят как с този бюджет ще трябва да вдигаме данъците, а в пленарната зала всички ще се изпокарат.
Всички знаем, че ако имаше истинско желание за диалог и за сформиране на мнозинство, и Бойко Борисов щеше да е приел вече да проведе лидерска среща с ПП-ДБ, и градските демократи щяха да подходят по-деликатно в публичните си изказвания.
Ако "Възраждане" наистина искаха това обединение срещу ГЕРБ и ДПС, щяха да са оттеглили вече кандидатурата на Петър Петров, след като той така и не събира подкрепа.
А БСП щяха да са договорили с ИТН определени обещания, които да ги успокоят по отношение на Силви Кирилов като потенциален председател на Народното събрание.
Тъжната истина е, че изборът на председател на Народното събрание най-вероятно няма да свърши абсолютно нищо смислено освен да отпуши процеса по връчване на мандатите за съставяне на правителство от президента, което да изпрати държавата към... забравих вече кои поредни предсрочни парламентарни избори.
По-лошото е, че вече започват да се чуват гласовете, които питат дали всъщност парламентаризмът не се е изчерпал като система. Дали представителната демокрация - такава, каквато я познаваме - не ни води само до провали.
Не системата е изчерпана, а хората в нея, които превърнаха дебатите в театър и празно замеряне с приказки.
Които виждат, че нещата не се получават, но продължават да упорстват, че техният начин е единственият правилен. А единственото, което постигат, е само още повече апатия и нежелание на хората да се занимават с глупости.
Така че нека не се чудим и изненадваме, когато на следващите избори за Народно събрание видим ново рекордно дъно в избирателната активност.
Защото как, по дяволите, да убедиш някого да гласува, когато всички виждаме как (не) работи този парламент?!
Дано само накрая това не изяде главите на всички ни...
