Скандинавците са толкова добри в криминалния жанр, че успяха да обособят свой собствен вариант - Nordic noir. Книги и филми с характерна мрачна атмосфера, разнообразни и брутални форми на насилие, заплетени сюжети и всичко това - разказано и показано почти без емоция и капка жал към героите.
Стиг Ларшон, Ханинг Манкел, Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, както и Нордал Григ, Нилс Ли...
Последните двама е малко вероятно да са ви познати, тъй като са писали преди век, далеч преди Nordic Noir. Но дават начало на странна традиция, която - поне за норвежците - може да обясни специфичния поглед и възприемане на криминалния жанр.
Нордал Григ и Нилс Ли пишат книга, която дава начало на "Великденската кримка" - обичаят на норвежците да четат криминални истории или да гледат подобни сериали по време на великденските празници.
Които в страната доста щедро са до 10-ина дни и масово се прекарват в любимите на нацията хижи и дървени къщички в планината или гората.
Това е време, в което цялата страна се отправя към планините, за да покара ски, да прави преходи и да бъде сред природата. Което е логично - в края на март или началото на април там все още има сняг, но денят е по-дълъг, т.е. това е нещо по-скоро като зимна, а не като пролетна ваканция.
Друга специфика на Великден, а и не само, е, че норвежците масово ходят в хижи в планината или гората, а не в курорти. Те често са без интернет и с минимален комфорт, а целта е именно спокойствие, оптимална близост до природата и ски бягане.
И в тези условия, освен на ски и шоколадови лакомства, се посвещават на криминални истории - påskekrim на норвежки, или великденска кримка.
Става дума за масова традиция и в двете - и за бягство в планините и горите по Великден, и за поглъщане на всевъзможно криминално съдържание.
По това време на годината всички книжарници изкарват на витрините криминалните романи и доста нови заглавия излизат точно за този период, има фестивал на криминалето в Осло, преиздават се популярни заглавия, по телевизията се пускат такива филми.
"Великденски кримки" има навсякъде - по супермаркети и бензиностанции, и са типичен за сезона продукт като шоколада, портокалите (в Норвегия това е великденско лакомство) и яйцата.
Дори по кутиите за мляко има мини-криминалета. Най-голямата компания за млечни продукти в страната от десетилетия наема криминални автори, които да измислят - заедно с илюстратор - детективски комикси, които се печатат върху картоните кутии с мляко.
Предвид, че става дума за 9-10 милиона кутии с мляко, това автоматично става най-четената кримка в страната.
Всичко това започва с Нордал Григ и Нилс Ли, които през 1923 г. малко преди Великден издават книга на име "Влакът за Берген е обран през нощта".
Рекламата за книгата е публикувана на челно място на първа страница на един от вестниците в страната, и повечето хора решават, че това е действителна новина, а не име на книга. Трикът е успешен, книгата се превръща в голям хит и се смята, че дава началото на традицията за четене на криминална история по това време на годината.
Отношението и възприятието към подобен тип литература също е по-различно. Тъй като "великденската кримка" е част от семейна почивка сред природата, всички карат ски, правят преходи и почиват с криминалета - включително децата.
Жанрът не се смята за неподходящ за тях и не е насочен строго към възрастните. И по-малките деца поглъщат криминални поредици, в романите за тийнейджъри главният герой може да е убиец. И при подобно търсене следва логичното.
"Това е традиция, която достига до всички. В Норвегия имаме много автори на криминална литература", казва пред "Би Би Си" Мерете Ли, директор на библиотека "Дайхман" в Осло.
Тя съветва - за да бъде разбрана страстта на норвежците към кримките, човек да се качи на същата влакова линия от книгата отпреди 1 век - от Осло за Берген.
Маршрутът минава през някои от най-емблематичните за страната гледки, а те създават определено настроение.
"Нашите истории са свързани с усещането за място, с градове като Осло и Берген, които стават почти като герои в книгите. Пейзажът на Норвегия е изпълнен с драматични планини, дълбоки фиорди и гледки, които подхранват въображението", обяснява Ли. И по пътя от източната към западната част на страната могат да се видят всички промени в пейзажа.
Друго обяснение за любовта към кримките може би се крие в националния характер на тази хора от Севера.
"Не сме толкова открити, нито твърде позитивни или оптимистични, може би малко самовглъбени. А може би друга причина е, че сме в самотен, тъмен пейзаж, пълен с драматизъм", казва Мерете Ли.
Но може би най-логичното обяснение дава бившият директор на радиотеатъра на обществената телевизия и радио NRK Нилс Нордберг. "Норвежците имат най-дългите великденски празници на света. Криминалетата са ваканционно четиво", предават думите му отпреди 20-ина години от Норвежкия народен музей.
