Знаем, че домът е нещо, което създаваш, а не нещо, което си купуваш. Важно е не мястото, а дейностите, които се случват там. Някои биха казали: „Обзавеждането е просто обзавеждане; домът е там, където е сърцето." Наясно сме, че домът, каквото и да означава тази дума за вас, играе важна роля в живота ви. Затова обзавеждането не е просто обзавеждане. То прави живота ни по-лесен и ни позволява да направим дома си по-уникален. Но нашата реалност се променя непрекъснато: животът ни е все по-динамичен, а светът сякаш става все по-малък. Запитахме се: Какво прави дома дом?
Можете да намерите точния отговор в новия каталог на ИКЕА. Той прилича малко на лайфстайл списание и включва 13 истински и любопитни истории. Посланието е „Живей по свой вкус", а съдържанието е вдъхновено от желанията и мечтите на истинските хора и предлага идеи и продукти, създадени, за да направят живота по-лесен.
Вижте новия герой от каталога на ИКЕА.
Вярно е, че не всеки може да готви. Но с малко помощ и известна импровизация, вечерята с приятели е изпълнима мисия. Достатъчно е да изхвърлим правилата и рецептите и без да се интересуваме от своите несъвършенства, да не се притесняваме, че подходът ни не е като по учебник. Джона Рейдер е точно такъв готвач - сродна душа, която подобно на нас иска да направи готвенето по-забавно, леко и смело.
Той е „готвачът от общежитието". Превърнал е стаята си в Колумбийския университет в мини-ресторант, където сервира изобретателните си ястия. А в списъка за чакащи са записани хиляди. Впечатляващ е свежият му подход към готвенето, който някак си те кара да искаш да влезеш в кухнята и просто да забъркаш нещо, независимо какъв е крайният резултат в чинията.
21-годишният Джона е истински кулинарен гуру: талантът му в кухнята е очевиден, но в същото време той не се страхува от малките грешки, които всички правим. Стилът му е спонтанен - кулинарните му творения са вдъхновени от хората, които присъстват, от съставките, които е намерил, и дори от настроението му в момента.
„Повечето хора готвят спонтанно, но въпреки това сравняват храната си с менюто на изискан ресторант - казва Джона. - За щастие и в такава непринудена, спонтанна обстановка може да се готви страхотно!"
Вечерите в неговото общежитие са изградени изцяло върху тази философия. Всичко започва, когато той се отказва от университетския стол и започва да готви вкъщи като кани приятелите си на гости.
От уста на уста, новината за този клуб се разпростира в университетското градче и извън него. Не след дълго вече има опашка от желаещи да пробват нескъпите му ястия в семеен стил.
Храната, която Джона приготвя, е авантюристична, смела и чаровно несъвършена. Във всяко ястие той влага характер и заразителна енергия.
Никога не ползва рецепти, а предпочита да експериментира и импровизира дори ако нещата не се получат съвсем по план - подход, силно повлиян от връзката му с джаза. Той е джазов пианист.
„В джаза всички непрекъснато правят грешки, просто трябва да прегърнеш неочакваното - споделя Джона. - Винаги импровизирам, ако ми свърши някоя подправка или ако изведнъж гостите се окажат с двама повече. Отвореното съзнание, че нещата може и да не протекат както очакваш, е съществена част от процеса на готвене."
За него именно тези неочаквани моменти правят храната - и самото преживяване - наистина страхотни.
На една вечеря сервирал на гостите си прекрасна печена патица, след което осъзнал, че няма никаква представа как се реже цяла патица. Няма значение. Всички ужасносе забавлявали, докато се борели с птицата.
„Ако нещо се обърка в кухнята, можеш да се паникьосаш и да оставиш това да провали всичко. Или можеш просто да го приемеш и да видиш какво ще стане - продължава Джона. - Когато хората се хранят заедно заради общуването, грешките се превръщат в смешки."
Задушевната обстановка, която придружава всяка вечеря, независимо дали гостите са приятели или непознати, е нещото, което Джона намира за най-интересно. Според него страхотната храна е резултат от духа и енергията, която предразполага другите и създава приятна атмосфера.
„Гледам на това, което правя, като на социално преживяване, където храната е средство. Аз определено не съм шеф-готвач. Хората не идват да ядат с мен, защото им се ходи на ресторант, а за да споделят преживяването с други хора."
В акцента върху общуването се крие и тайната как да се освободим от големите очаквания, които често поставяме върху себе си.
„Блоговете и социалните мрежи ни заливат със снимки на красиви, сложни ястия, които могат да накарат хората да се страхуват да влязат в кухнята - казва Джона. - Но страхотната храна може и да не изглежда така. Страхотната храна означава до голяма степен добра компания и творчески ентусиазъм."
След като се дипломира, Джона планира да разшири бизнеса си отвъд общежитието и да предлага интересната си храна и преживяване на по-широка публика из цялата страна.
„На хората им харесва, че готвенето може да бъде толкова непринудено и забавно. Казват си, хей, и аз бих могъл да направя нещо такова - да поканя приятели и да сготвя нещо вкусно, и да си прекараме чудесно."
