Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че страната му ще увеличи броя на ядрените бойни глави в отговор на нарастващите глобални заплахи.
"Следващите 50 години ще бъдат епоха на ядрени оръжия", каза той в рамките на реч от базата на френския стратегически подводен флот в Брест.
По думите му Франция ще увеличи броя на бойните глави от сегашното ниво, без да уточнява конкретна цифра. Това ще бъде първото нарастване на френския ядрен арсенал от 1992 г. насам.
"Вече няма да разкриваме размера на нашия ядрен арсенал, за разлика от миналото", каза още Макрон. "Никога няма да се поколебая да взема решенията, които са от съществено значение за защитата на националните ни интереси. Ако решим да използваме арсенала си, никоя държава не би могла да го избегне".
След излизането на Великобритания от Европейския съюз през 2020 г. Франция остава единствената в ЕС с ядрен капацитет. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира страната разполага с около 290 подобни оръжия, което я поставя на четвърто място след Русия, САЩ и Китай.
Към момента Франция разполага с четири стратегически подводници. Освен това страната поддържа и въздушен компонент от така наречената ядрена триада - изтребителите "Рафал" могат да носят крилати ракети с ядрени бойни глави.
По време на 45-минутната си реч Макрон очерта това, което той нарече "постепенно прилагане" на "усъвършенствана стратегия за ядрено възпиране" с участието на осем други европейски държави - Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания.
Те ще участват в съвместни учения с френския въздушен ядрен капацитет и също така ще бъдат домакини на бази, където биха могли да бъдат разположени ядрени бомбардировачи.
Това би позволило на френските Стратегически въздушни сили (FAS) да "действат в дълбочина на европейския континент... и по този начин да усложнят изчисленията на противниците".
Макрон добави, че партньорите на Париж ще съдействат и в разработването на космически системи за ранно предупреждение, системи за противовъздушна отбрана, както и ракети с голям обсег.
Все пак няма да има споделяне на решенията относно евентуално използване на ядрено оръжие. Крайната дума ще бъде единствено и само в прерогатива на френския президент.
Малко след речта, Париж и Берлин публикуваха съвместно изявление, в което обявиха създаването на специална ръководна група.
"Франция и Германия се споразумяха да предприемат първи конкретни стъпки, считано от тази година, включително с конвенционално участие на Германия, за ядрени учения и съвместни посещения на стратегически обекти, както и развитие на конвенционални способности с европейски партньори", се казва в изявлението, цитирано от Euronews.
Полският премиер Доналд Туск също потвърди участието на своята страна.
"Полша води преговори с Франция и група от най-близки европейски съюзници по програмата за усъвършенствано ядрено възпиране. Въоръжаваме се заедно с нашите приятели, така че враговете ни никога да не посмеят да ни нападнат", написа той от профила си в X
По-рано този месец пък немският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е провел "първоначални разговори" с Макрон и допусна, че самолети на германските военновъздушни сили теоретично биха могли да носят френски ядрени оръжия.
