Всяка година около 3 март винаги има множество спорове - дали това трябва да бъде националният празник на България, дали не е срамно, че чужда армия ни освобождава, дали със Санстефанския мирен договор руснаците всъщност не правят мечешка услуга на България, дали след Освобождението не започват да третират Българската държава като свой сателит (и така до ден днешен)...
Поводите за спорове са много. Едно обаче е сигурно. 3 март 1878 г. поставя началото на Третата Българска държава и е символ на онази голяма мечта за Голяма България, за Санстефанска България която ще дава повод за обединение на поколения българи след това.
Да, няколко месеца след подписването на този предварителен договор по време на Берлинската конференция мечтите за обединена и силна България ще са сринати със земята, а териториите, населявани с българи, ще бъдат разделени на 7 части, а самото ново българско княжество остава подчинено.
Това разделение обаче по-късно ще е причината българите от онова време да имат в сърцата си стремежа да съберат разпокъсаните парчета от родината си и да върнат тази митична територия на Санстефанска България.
След убедителните победи на руската армия, подкрепяна от българското опълчение, струи оптимизъм. На 31 януари 1878 г., е подписано примирие с османците и руската дипломация започва да подготвя мирен договор, който да постави началото на новата българска държава, да осигури придобивки за себе си, за Румъния, за Черна гора и за Сърбия.
Още преди да бъде сключено примирието, граф Николай Игнатиев, дотогавашния руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който да се прокара по-лесно и да осигури умерените цели на Русия към момента и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора.
Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант. Канцлерът Горчаков изказва мнение, че тази версия на договора е толкова скромна, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. И единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.
Още обаче с Одринското примирие се подписва съдбата на Санстефанския мирен договор. Нито една от Великите сили не харесва текстовете в бъдещото споразумение между Русия и Османската империя.
Знаейки тогава, че този договор ще е просто временен, граф Игнатиев започва да подготвя очертанията на свободната българска държава. При чертането на граници основните съображения не са етническите реалности, а стратегически и други "висши съображения".
Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.
По този начин сърбите получават Ниш, а Румъния - Северна Добруджа (като утешителна награда за крал Карол I за загубата на Южна Бесарабия в полза на руснаците). За да не се сърдят българите, в техните бъдещи земи се включват други земи, където обаче мюсюлманското население е повече от християнското.
Каква е целта на тези териториални "кръпки" и раздутата територия, която България ще получи? Благодарността на българския народ към Русия - поне такава е идеята на граф Игнатиев. За сметка на това тези, които разрушат този блян, ще загубят влиянието си по тези територии.
Междувременно преговорите започват. На 13 февруари в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин.
Срещу тях от руска страна стоят граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград.
Още от началото преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул.
Там, в къщата, където е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. Междувременно в Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори, а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.
Така в околностите на Сан Стефано руската армия се строява на линия в посока Цариград, подготвяйки се за марш. Въпреки че това е просто блъф, демонстрацията на сила сработва и османците се връщат на масата за преговори далеч по-склонни на отстъпки.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург.
Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите. В следващите над 50 години тя ще се променя многократно.
От 3 март 1878 г. обаче българите получават признанието за своята държава. Тя не става факт веднага, след този договор пред държавата предстои дълъг и труден път на себеутвърждаване, трагедии и национални катастрофи, но именно тази дата дава мечтата за голяма България - онзи национален идеал, който ще обединява българите поколения наред.
Срамува ли се авторът на този пасквил, та не си е посочил името? Комай българин такива глупости не може да съчини. Такова понятие като Сан Стефанска България не съществува, тъй като в договора името на България не се споменава изобщо. А авторът старателно избягва факта, че там се говори за окупирани земи, сиреч, на местото на един поробител идва друг.
"Санстефанска България" е един мит, а договорът от Сан Стефано е по-скоро опит да се удължи максимално срокът на руската окупация на завоюваните територии. По простата причина, че още през 1876 Русия е подписала Райхщадско споразумение с Австро-Унгария, което през 1877 е потвърдено с Будапещенската конвенция. Въпросното споразумение изключва "създаването на голяма компактна славянска или друга държава", поради което няма никакъв шанс Санстефанският договор да бъде реализиран. На всичкото отгоре, с този договор български земи се дават на Сърбия и Румъния ...
Не там е ключа за бараката има един план за превземане на Босфора и той накратко обяснява, че 50 000 армия дислоцирана в България може да превземе Цариград за 3 дни, докато 10 пъти по-голяма армия , тръгвайки от Русия няма никакъв шанс за това. Е там търсете смисъла на тази дата...
"Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите" Това трябва да се повтаря до прегракване. 3-ти март не е никакъв празник. Истинските национални празници са 24-ти май и 6-ти септември!
На трети март е подписан сан стефанския договор, който е края на руско-турската война. За първи път се определят граници на възстановената българска държава. Поклон.
Стой кротко, лъжецо ---------------------- Дали? Или на поредната опорна точка ? Не мисля че човека лъже, по скоро троловете нямат капацитет и го докарват до "...лъжецо"
Да спрем да дъвчем тая прокиснала дъвка. Историческата истина е една, и тя е че Русия не идва да освобождава някакви "българи", а да откъсне своето парче от разпадащата се турска империя. Политическото използване на това историческо събитие се прави от добре известни политически проститутки. На днешният ден се навършват 100 години от подписване на Брест-Литовският мирен договор, по силата на този договор Русия капитулира пред България, Австро-Унгария, Германия и Турция. Чрез този договор от кърваите руски ръце са измъкнати следните държави: Финландия, Литва, Латвия,Естония,Полша,Белорусия,Украйна. Да живее България!!!
В своите “Записки” ( 1875 1878 ) Н.П. Игнатиев споделя следните цинични истини, известни на всички в края на 19-ти и началото на 20-ти век, но укривани от днешните българи след замитането на следите, осъществено през периода, когато съветска Русия постига старата мечта на руския империализъм да откъсне страната ни от естествения й европейски път : “За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (Н.Игнатиев. “Записки” ,1875 – 1878 ), ( стр. 52) “Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши естествени съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за тях, т.е. освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително” ( стр. 53) “Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55) “… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 5 “Цялото ни изкуство трябва да се състои в това – да не възбуждаме преждевремено християнските народи, да не даваме поводи на други държави да се намесват непосредствено и открито да ни противодействат и като избягваме разрив с Портата, да държим в наши ръце нишките на възможното движение на балканските народи”( стр. 64) ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://kontraprop.com/2017/02/07/graf-ingatiev-shtastie-obesvane-apostola/
На трети март е подписан сан стефанския договор, който е края на руско-турската война. _______________________ да и? Не е начало на българска държава , не знам на кого се кланяш.... Напишете си го и го подчертайте дебело - руско-турската война. нема България в теа сметки, ако и да са изопачавани факти през последните 100 години. Никой не е тръгнал да освободи , а по-скоро да зароби. Що като е толкова освободителка не освободи България 1821 ли 1831 ли беше , когато Гърция, макар че през цяла България минават,А?
Димитър Благоев, 25 април, 1914 г. “Русия не дойде тук да ни освобождава зарад нашите черни очи, затова, че обича българския народ, че бил християнски – тя има толкова милиона християнски народи, a ги тъпче по най-варварски начин; тя не дойде да освобождава нас, а дойде за своите интереси. Ако не бяха противоречивите интереси на големите държави на Балканския полуостров, ние отдавна щяхме да бъдем погълнати; благодарение само на противоречието на тия интереси, България остана свободна, та сетнe да се мъчи Русия по друг начин да я направи васална, да я върже о своята завоевателна политика. (…) “Има вече автентични данни, от които се установява, че руското правителство искаше непременно България да води войната с Турция не затова, защото Русия мислеше да направи от България една велика, Санстефанска България, и не за това, че на Русия е потрябвало непременно България да стане щастлива, да стане многобройна и т.н., а защото Русия искаше да противопостави една сила, но не своята сила, а чужда, срещу Турция, да отслаби Турция, и в същото време тя искаше да противопостави една бариера на австрийския империализъм, който иска да слезе към юг, дето се препречват вече интересите на руската завоевателна политика. Русия намери този изход за себе си, за интересите на своята политика на Балканите в един балкански съюз между правителствата и династиите, който да послужи не на интересите на България, не за освобождението на поробените, не за национално обединение, а един съюз, който да послужи, преди всичко, на интересите на Русия на Балканския полуостров. Започването на войната с Турция, при такива условия, според нас, беше една грамадна политическа погрешка, за която трябва да носят отговорност всички тези, които искаха тази война. При онова сблъскване на противоречиви интереси в Балканския полуостров, за голямо злощастие на балканските народи, Русия можа да вмъкне, чрез династиите на Балканския полуостров, страшен раздор помежду им, и по такъв начин да обърне, чрез династиите, чрез правителствата и чрез още кекавата управляваща буржоазия, балканските народи в едно оръдие за прокарване на собствените си интереси на Балканския полуостров.”
"Игнатиев... изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен... и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора. Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант." Всъщност не го е предпочитал. Още на 2 януари императорът получава телеграма от султана, с която предлага прекратяване на кръвопролитието и за тази цел веднага изпраща двама свои министри Намик паша и Сервер паша при руския главнокомандващ - Великият княз Николай в главната му квартира в Казанлък. Александър от своя страна информира брат си, че тези предложения, както и дипломатическият натиск от британците не бива в никой случай да повлияят на решенията му и че ако турците не приемат предварителните условия за примирие военните дейтствия трябва да продължат с "всевъзможна енергия". А тези предварителни условия са именно радикалните - отделяне на България с територия в рамките на етническото население, независимост на Сърбия, Румъния и Черна гора, автономия за Босна и Херцеговина, административни преобразувания за всички християнски области подвластни на Османската империя плюс още разни репарации и териториални придобивки за Русия. На 8 януари княз Николай ги препредава на Сервер и Намик, а те на следващия ден отвръщат, че предложенията са гибел за Турция, която ще трябва да се оттегли в Азия губейки всичко на европейския континент. Този отказ е причината руските войски да завземат Одрин и да стигнат до Сан Стефано. Николай телеграфира на брат си, че е опитал да действа според неговите указания и да предотврати разрушаването на османската монархия. Обаче не успява заради неотстъпчивите паши и войските му се движат твърде бързо напред, като скоро ще стигне Цариград. И че е готов да влезе в него, което ще означава да завземе, и Галиполи за да блокира намиращите се там турски войски (а точно от това се опасяват британците, които вече са готови да пратят средиземноморския флот на адмирал Горнби към Дарданелите и няколко дни по-късно наистина го пращат). Това показва, че по едно време Александър все пак е имал някакви намерения за умерен изход от войната. Милютин, обаче пише, че новината за евентуалното влизане в Константинопол е зарадвала Александър и на съвещание той възкликнал: "Ако е съдено, то нека вдигнат кръст над Св. София". В което е подкрепен от един от другите си братя - княз Константин. Единствено преобладаващото мнение на останалите участници в съвещанието разубеждават Александър и той се съгласява на завземане на турската столица само в случай на окончателен турски отказ на руския ултиматум. * * * "... Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб..." Не в Генералния щаб, а в щаба на главнокомандващия действащата армия на Балканите. Руският Генерален щаб си седи в столицата, където му е мястото и тогава се нарича Главен, а не Генерален. И ако не се лъжа по това време е нямал дипломатическа канцелария. Тя винаги е била временен отдел в щаба на действащата армия по време на войните още от предното столетие. Мисля, че едва през Първата световна създават дипломатическа канцелария при щаба на Върховния главнокомандващ. * * * "На 28 февруари преговорите са прекъснати... Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.)..." Не ви ли се струва странно, преговорите да са прекъснати на 28-ми, а договорът да е подписан 10 дни по-рано на 19-ти? Всъщност става дума за 18 февруари и историята твърди, че не са прекъсвани. На 18-ти в залата е влязъл княз Николай и е заплашил турците с незабавно настъпление към Цариград. * * * "Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори" Напротив. Напредък е имало, макар и само временен. Още в началото Александър телеграфира на брат си незабавно настъпление към Цариград за да не допусне британския флот в Черно море. Княз Николай от своя страна предлага на турците да влезе временно в Цариград за съвместни действия срещу британците, с което те се съгласяват - Турция от самото начало протестира срещу появата на адмирал Горнби в Дарданелите. И султанът не само се съгласява, но и даже посочва къде може да разположи руските войски - в казармите Дауд паша и Илдиз чифлик, в сегашния истанбулски квартал Еюпсултан. Е, после размисля. Руското недоволство не е заради липса на напредък, а заради бързането да успеят за годишнината от възкачване на Александър II на трона. * * * "... а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено." А още по-странно е един граф да заповядва на един Велик княз - брат на императора имащ пряк контакт с него. По време на преговорите всички телеграми от Абдул Хамид до Александър II, както и техните отговори са пращани директно до княз Николай, а не до граф Игнатиев, нищо че на теория той води преговорите. * * * "на 3 март (19 февруари ст. ст.)... Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург." Невъзможно е да са настоявали за тази дата, понеже Александър II заема престола на предната дата - 18 февруари 1855.
3 март 1918г. Денят на победата на България над Болшевишка Русия Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския мирен договор. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка - тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата световна война. България обаче е сред победителите на Съветска Русия - един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история. И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния. На всяка тържествена заря отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница,спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които се изучават в световната военна история. Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи. Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските воини, благодарение на които България подписва като победител Брест-Литовския мирен договор? Ген.Стефан Тошев Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния. Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г. След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61-ва пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-ми артелерийски корпус и др. По-късно 4-та и 6-а руски армии застават срещу българите. Руска морска ескадра начело с флагманския кораб монитора "Память Меркурия" обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков само с две оръдия, които успяват да дават 100 изстрела в час, вместо 60, успешно отблъсква противника. В този неравен бой в който статина оръдия стрелят срущу две, има 5-6 попадения във флагманския руски кораб, който е засегнат сериозно, не пътъва, но се оттегля от сражението за ремонт в пристанище. Ескадреният миноносец "Лейтенант Пушчин" се натъква на българска мина и потъва, а екипажа и знамето му са пленени от българските войници. България е една от първите страни, които имат и своя подводница - нещо твърде модерно за времето си - "Подводник-18". В Добруджа руснаците и румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство. Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия. Към Трета армия е и Конната дивизия начело със станалия легендарен генерал Иван Колев. http://www.svobodata.com/page.php?pid=15595&rid=154
Брестлитовския мир може и да е бил цензуриран факт, но в крайна сметка един любопитен факт, от една война, която завършва с абсолютен и трагичен ПОГРОМ за българия. Фалшива, кратковременна надежда, преди един брутален ПОГРОМ ! --- --- Ако не сте загубили и последната капка себеуважение: - ДНЕС просто млъкнете и почетете жервите. От елементарно възпитание. Просто млъкнете и не се излагайте. Не печелите нищо повече от.... ПРЕЗРЕНИЕ, примесено със съжаление. Нещастници!!
3 март – Национален празник или преклонение пред чужда сила? Когато говорим за „освободителката” да помним думите на българомразеца Аксаков: „Всяко тържество на България е смърт за Русия“ http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/3-mart-natsionalen-praznik-ili-preklonenie-pred-chuzhda-sila
Да, нека да почетем българите - жертви на руската имперска политика. 1 Капитан Георги Мамарчев - след сключването на Одринския мирен договор 1829 г. Мамарчев се опитва да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. За да не предизвика международни усложнения с подобен акт руското командване му противодейства, като Георги Мамарчев е арестуван от изпратения отряд от 200 казаци. 2 Стоян войвода - ръководителят на Кресненското въстание 1878 г., убит от руският офицер майор Калмиков, за да не попречи на налагането на руските интереси https://www.fakel.bg/index.php?t=6184 3 Стефан Стамблов - Премиер - министър на България. убит от наети от Русия убийци, тъй като води политика в разреа с руските имперски интереси. Да продължавам ли?