Когато през 1955 г. военните нахлуват в централата на работническия профсъюз CGT в Буенос Айрес, за да изнесат тялото на най-влиятелната жена на Аржентина, попадат на сцена, напомняща на "Спящата красавица".
Мария Ева Дуарте де Перон изглежда като жива - косата й е изрусена от фризьор, а испанският патолог д-р Педро Ара балсамира тялото й в продължение на цяла година, като покрива кожата й със защитен филм, така че да изглежда свежа.
На 26 юли 1952 г. съпругата на тогавашния президент Хуан Перон умира от рак на маточната шийка. Евита Перон е едва 33-годишна, на върха на славата си.
За работниците и бедните аржентинци тя олицетворява аржентинската мечта: незаконната дъщеря на провинциална жена успява да се превърне в богатата и влиятелна съпруга на президента - а от тази позиция продължава да се застъпва за правата на онеправданите хора.
"Евита не е образована, но е интелигентна. Много бързо разкрива интригите, които могат да й попречат, както и възможностите, от които може да се възползва", казва историчката Урсула Пруч, автор на биографията на Ева Перон.
Чрез благотворителната си организация тя раздава дарения на бедните, като си създава имиджа на светица, която благославя и целува болните и инвалидите.
В пламенните си речи тя призовава за разрешаване на социалната криза и за равни политически права за работещите и за жените. Така дава ход на своята собствена политическа кариера. През 1951 г. когато за пръв път Аржентина дава право на глас на жените, Евита се кандидатира за вицепрезидент - същинска революция за времето си.
Покровителката на бедните се превръща в обект на омраза за консервативната система.
"Да живее ракът", скандират политическите опоненти на перонистите пред президентския дворец само няколко часа след като Ева Перон умира през 1952 г.
Само че именно смъртта увековечава мита за Евита. Аржентинците изпращат своята народна закрилничка с траурни процесии; улиците са покрити с цветя.
В продължение на две седмици мумията й лежи в открит стъклен саркофаг заради поклоненията. Въпреки проливните дъждове стотици хиляди души стоят на километрични опашки, за да видят за последно своята икона. Поддръжниците на Евита изпращат 26 000 петиции до Ватикана с молба папата да я обяви за светица.
Планира се тялото й да бъде положено в скъп гигантски паметник, чиито размери надвишават тези на Статуята на свободата в Ню Йорк. До построяването му обаче така и не се стига.
През 1955 г. военните свалят правителството на Хуан Перон, а той бяга в Испания, където остава да живее в изгнание до 70-те години. Четири седмици след преврата военен командир изнася мумията на Евита от централата на профсъюза - за да се изтрие всеки спомен за перонизма.
Генералите се опитват да попречат на изграждането на култ към покойната Ева Перон, за да не превърнат мавзолея й в място за поклонения на поддръжниците на стария режим и да засилят съпротивителното движение.
Така започва една странна одисея, която продължава близо 2 десетилетия.
"Евита Перон се беше превърнала в мощен символ чрез смъртта си", разказва аржентинският кинематограф Пабло Агуеро, който реконструира дългото й лутане във филма си "Eva no duerme" ("Ева не спи").
За да се докаже, че мумията й действително е човешко тяло, похитителите отрязват един от пръстите й, за да го анализират. Недоверието им не е лишено от логика, тъй като патологът д-р Ара създава още три копия на трупа на Евита от восък, с цел да заблуди преследвачите.
След като автентичността на трупа е доказана, той е прехвърлян многократно от един обект на друг - включително в киносалон, в казармена оръжейна и в частни жилища.
Безкрайно много истории са посветени на тази одисея: един генерал, който крие мумията в къщата си, прострелва фатално своята бременна съпруга посред нощ, тъй като му се причува, че някой влиза с взлом.
При друг нещастен случай двама войници се раняват взаимно, докато транспортират трупа на Ева Перон, дори планът да погребат тялото й в гробището в Палермо в Буенос Айрес пропада заради инцидент.
През 1956 г. полк. Хектор Едуардо Кабанияс получава заповед да изнесе мумията извън страната. Операцията се пази в такава секретност, че "самият президент Гонзало Арамбуру никога не разбра къде се намира тялото", разказва бившият шеф на тайните служби на Аржентина.
Ева Перон е регистрирана като "Мария Маги де Магистрис" - под фалшивата самоличност на италианска вдовица, починала в Аржентина, за да бъде погребана в гробище в Милано.
Кабанияс пази тайната в продължение на 16 години, а през това време се разпространяват всевъзможни слухове - включително, че тялото е изгорено или че е изхвърлено в океана.
През 70-те години левите партизани от Монтонерос отвличат бившия военен диктатор Арамбуру, който разпорежда изнасянето на трупа на Евита. Осъждат го на смърт чрез разстрел - но преди това се опитват да го принудят да разкрие къде се намират тленните й останки.
След екзекуцията му заплашват, че няма да предадат трупа на генерала, ако не получат в замяна тялото на Евита, за да я погребат подобаващо. Освобождението на Евита се превръща в политически ангажимент, когато политиците от Буенос Айрес призовават Хуан Перон да се завърне от изгнание.
През 1971 г. Кабанияс, който организира тайното погребение на Евита, получава заповед да върне трупа от Италия и да го достави на Хуан Перон. Доброто състояние на мумията го изненадва: "Беше силно преживяване: Тялото й беше като кукла, непокътнато", казва Кабанияс.
"Тя просто спи", казва и Перон, когато му предават тялото на Евита във вилата в Мадрид, в която живее в изгнание. Тя изглежда точно така, както е изглеждала в спомените му.
Перон започва да се храни в присъствието на тялото на Евита, а третата му съпруга Изабел е принудена да сресва косите й всеки ден.
През октомври 1973 г. Перон отново е избран за президент на Аржентина, а Изабел е посочена за вицепрезидент.
След смъртта на Перон през 1974 г., Изабел връща мумията на Евита от Испания в Аржентина. Точно когато трябва да я погребат редом до съпруга й, покоят на мъртвите отново е нарушен от преврат.
Едва през 1976 г. новите управленци от военната диктатура погребват Евита Перон в семейната гробница на баща й Хуан Дуарте в гробището Реколета, Буенос Айрес.
Гробищният парк, напомнящ лабиринт, пази телата на най-прочутите политици и общественици на града.
Аржентинците и туристите продължават да се покланят пред гроба на Евита и да й оставят цветя.
Днес Евита е бранд, който носи доста печалби: нейното име стои върху сувенири, книги, дори ресторанти и барове.
Последната жена-президент на Аржентина Кристина Елизабет Фернандез де Киршнер винаги е поддържала имидж, наподобяващ Евита, дори държи речи на фона на нейните портрети.
Тялото на Ева Перон вече лежи дълбоко под земята, а ковчегът й е закрепен със стоманена плоча. И тогава военните са се опасявали, че мумията може отново да бъде отвлечена и пак да се превърне във взривоопасен символ за властта.
