Слушайки изказването на Лютви Местан, че "тази язва - Възродителен процес" е жива и днес, в съзнанието ми изникна цитат, произнесен на заседание на ЦК на БКП. На 4 януари 1948 г., 35 години преди т. нар. "възродителен процес", Георги Димитров притеснено заявява, че "нашата южна граница имаме всъщност небългарско население, което представлява постоянна язва за нашата страна".
Вече близо 70 години политици разиграват етническата карта, като я използват, за да разделят българските граждани и да отклоняват вниманието от злободневните проблеми на обществото и държавата.
През 1900 г. поданиците с мюсюлманско вероизповедание са 531 240 души, които съставляват 14 % от населението на Княжество България.
След Първата световна война и Балканските войни, е подписана конвенция между Царство България и Турция от 1925 г., чрез която ежегодно, между 15 и 20 хиляди души с българско и турско самосъзнание преминават границата в двете посоки. Това е незначителен брой, който не води до икономически сътресения и хуманитарни кризи в нито една от двете страни.
Така през 1946 г. турскоезичното население в Царство България наброява 675 500 души, които са 9.6% от населението. С окупацията на Царство България от Червената армия и идването на власт на правителството на ОФ се затварят границите с Турция, което нарушава Ангорския договор.
В контекста на утвърждаване на БКП в периода след 9 септември, последвалите т.нар. Народен съд, забраната и гонения на всякаква опозиция, не е чудно, че турското малцинство влиза в категорията "реакционни" и "подстрекатели". В този период ръководните кадри на БКП са наясно, че при напускането на Червената армия режимът ще бъде разклатен, тъй като комунистическата идея няма широка подкрепа, която да запази новото статукво.
От друга страна традиционното българско общество живее в хармония и е приело обогатяването от различните култури и религии, което затруднява утвърждаването на БКП като основен фактор след Втората световна война.
Традиционното българско общество е не само толерантно към различието - било по религиозен или етнически принцип, но и го адмирира.
Френският пътешественик граф Д'Отив казва през 1785 г., че е обичайна гледка "села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите".
Водена от принципа на "моркова и тоягата" от една страна и невъзможността да оценява адекватно ситуацията, новата власт след 1944 започва непоследователна политика към мюсюлманското малцинство в България. В конституцията от 1947 се залага термина "национално малцинство", като на турците в България се предоставя изучаването на турски език и свобода на вероизповеданието.
Затварянето на границата през 1944 г., заминаването на над 40 000 евреи в Израел, репресиите над вярващите християни и неподдържащите режима, колективизацията на земята и създаването на ТКЗС-тата са индикации за предстоящата промяна в политиката на БКП.
На 18 август 1949 г. Политбюро решава да изсели всички мюсюлмани от пограничните райони, които искат да преминат в Турция.
Година по-късно - през август 1950 Турция отваря границите и приема близо 160 000 мюсюлмани. Големият наплив принуждава Турция да затвори границите, като заминаването на толкова много граждани се отразява изключително негативно на икономиката на НРБ.
През 1951 година политиката на държавата спрямо турците се обръща и държавата започва да финансира вестници, радиопредавания и списания, създаването на театри и изучването на турски език в смесените райони. Създаването на млада турска интелигенция кореспондира със засилването на изолацията на малцинствата и смесените райони.
ЦК на БКП решава да превърне турците в "активни строители на социализма". Така се получава поредният парадокс в управлението на БКП - опитвайки се да интегрира турците в новия режим, като им дава свобода, тя засилва тяхната капсулация.
Процесът на т. нар. "разфереджаване" включва модернизацията на населените места и насилствената секуларизация, която само изостря отношението на българските турци към Държавата.
През 1958 започва насилствена смяна на имената на помаците, която е обявена от Политбюро като "борба с проявите на национализъм и религиозен фанатизъм". Три години по-късно ЦК на БКП издава заповед в армията, училищата и детските градини турците да бъдат отделяни от помаците, татарите и циганите.
На 6 март 1962 година в Благоевградско започва насилствена смяна на имената на помаците, което води до бунта в Рибново.
В следващите години НРБ поема за пореден път различен курс, като подписва 10 годишно споразумение с Турция за събиране на разделените при изселванията през 1950-1951 година, като от тази спогодба се възползват близо 115 000 граждани.
В този период БКП решава, че е крайно време да рекрутира "агенти" на ДС сред малцинствата, които да работят за разрешаване на "главния проблем" на българското общество, както определя турците и циганите Тодор Живот в края на 1960-те.
Повече от 15 години преди възродителния процес Тодор Живков очертава начините, по които да бъдат "ликвидирани компактните турски селища".
С приемането на т. нар. "Живкова конституция" от 1971 година се заменя и терминът "национални малцинства", заложен през 1948, с "граждани от небългарски произход". По този начин юридически вече не се признават малцинствата, което отвързва ръцете на БКП да направи поредната промяна в курса си към българските турци. В този период са сменени основно имената на помаците, като техните бунтове са потушени.
БКП се подготвя да пристъпи към създаването на "единна българска социалистическа нация", по модела на Брежнев за "единна съветска нация".
Междувременно православната църква, католиците и другите вероизповедания вече са поставени на колене, религията и традицията заемат все по-малко място в живота на обществото. Пристъпва се и към въвеждане на "гражданските ритуали", които изключват всякакви религиозни обреди и са пригодени за нуждите на "модерното социалистическо общество".
ЦК на БКП обсъжда вече "приобщаване" на турците чрез стимулиране на смесени бракове с етнически българи.
Въпреки всичко, в началото на 80-те раждаемостта сред турците в България продължава да е по-висока и малцинството наближава пак 10% от населението.
Това дава повод за на т. нар. "възродителен процес", който бива подготвен в продължение на няколко години.
Наред с актуализацията на заповедите на МВР, които биват пригодени към превантивни и репресивни действия, се създават се "Вътрешни войски", които включват в своя състав над 2000 служители подготвени за борба с безредиците.
Вземат се мерки и за и въдворяване на "реакционните елементи" в концентрационния лагер Белене, който е лобно място на стотици противници на режима веднага след 9 септември. В първата половина на 1984 г. започват крути мерки срещу мюсюлманското население, като се преследва всяка проява на идентичност - от разговор на турски до молитва.
Комунистите стигат до там с униженията, че ходят по домовете да късат шалварите на туркините.
Всичко това цели нагнетяване на обстановката, което да даде предпоставки на БКП и ДС да обявят извънредно положение в смесените райони.
На 30 август на летището във Варна и чакалнята на ЖП гарата в Пловдив избухват бомби, които убиват 2 и раняват 43 души. За извършител дълго време в обществото се смята "Турско национално освободително движение в България"(ТНДБ), което е създадено година по-късно и половин година след официалното начало на т. нар. "Възродителен процес". След промените от 1989 се оказа, че двама от тримата атентатори - Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), които са причинили серията от атентати през 1984-85 година, включително и атентата на гара Буново, са агенти на Държавна сигурност от окръжното управление в Бургас.
Създатели на ТНДБ са Сали Ахмед, Касим Дал и Неджеметин Хак. Ахмед Доган - активен агент на ДС в този период - се включва на малко по-късен етап като идеолог на организацията и се налага концепцията за ненасилствена борба и разграничаване от тероризма.
Атентатите във Варна, Сливен, Пловдив и Буново са повод за насилствената смяна на турско-арабските имена на български граждани. На 10 декември министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов издава заповед към окръжните управления на МВР и първите секретари ОК на БКП да подготвят преименуването на „български граждани от турски произход".
Междувременно обществото е "обработено" срещу турското население, като пропагандната машина на БКП работи в пълна сила с години.
Така на 24 декември започва ескалацията на т. нар. "възродителен процес", която продължава до средата на януари в 1985 и е съсредоточена в Източните Родопи и Котленския Балкан. На 18 януари 1985 Георги Атанасов за първи път официално използва термина "Възродителен процес", обявен като "исторически акт, с който се заличава последният белег на турското робство върху снагата на нашия народ".
Преименуването на турците е обявено като борба с "пантюркизма", а нотите от турското посолство като "намеса във вътрешните работи".
Сменени са близо 850 000 турско-арабски имена, хиляди са репресирани, а стотици хиляди напускат границите на България. Срещу тоталитарната държава и вътрешни войски с оръжие и военни машини се изправят обикновени селяни с колове и вили в ръце. Следва цинично наречената "Голяма екскурзия", която допълнително обезлюдява български райони и затормозява така или иначе изнемощялата икономика на НРБ.
В периода преди 1944 българи и турци живеят в мир и разбирателство. През 60-те години на XX век, когато държавата е мека към българските граждани с турско-арабски имена се забелязва тенденция към асимилация от страна на самите малцинства - кръщават децата си с български имена, не ги учат на майчин език, сами се секуларизират и идентифицират като българи.
Т. нар. "Възродителен процес", проведен от тоталитарния апарат на НРБ, е причина за капсулацията на 10 % от българските граждани, които и до ден днешен биват връщани към ужаса на страха.
От 1989 насам различни политици ползват етническата карта като повод за печелене на избори, показвайки ни ужаса в бивша Югославия. Резултатът от това непознаване на историята е, че популистките партии са като скачени съдове с т. нар. етнически такива. При споменаване на новини на "майчин език" т. нар. националисти скачат веднага, което води до ответна реакция от страна на определени политически субекти.
Така, вече над 25 години, вместо да говорим за обединителни политики и европейско развитие на България, се връщаме към дискурса за различията.
Куцаров що преписва от тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81
Куцаров, личи си, че подхождаш към проблема съвсем повърхностно и безотговорно, но напълно в духа на "евро-атлантическите ценности", които са на път да довършат делото на Османската империя започнало в началото на 17 век с така да се каже "Потурчителен процес". Интересно защо типове като теб изобщо не споменават за това, че "Възродителния процес" е опит да се поправят непоправимите щети нанесени на българския генофонд по време на Османското "присъствие", както го наричате вие седерасите.
Абе Иване, няма "язви" вече бе /освен в нечия глава/. Нали на хората със сменени имена им се даде възможност да си върнат старите - тези които искаха да си ги върнат си ги върнаха, тези, които не са си ги върнали по една или друга причина не искат да го правят. Явно си имат причини хората, в края на краищата не е удобно за всекиго постоянно да си сменя името. Не са си върнали старите имена - значи не са искали. Опита обаче на Местан сега насила да върне на тези хора старите им турски имена - защото заличаването на направените промени би значело точно това - насилствено връщане на старите турски имена на хората, които са избрали да не си ги връщат, предполагам въобще няма да им хареса.
"През 60-те години на XX век, когато държавата е мека към българските граждани с турско-арабски имена се забелязва тенденция към асимилация от страна на самите малцинства - кръщават децата си с български имена, не ги учат на майчин език, сами се секуларизират и идентифицират като българи." ...... "Атентатите във Варна, Сливен, Пловдив и Буново са повод за насилствената смяна на турско-арабските имена на български граждани." -------------- Като навържем в хронологическа и причинно-следственна връзка горепосочените събития, можем да си отговорим КОЙ всъщност режисира възродителния процес и с каква цел. Самият автор признава фактът, че през повечето време на комунизма, българските турци и мюсюлмани са били в процес на силна интеграция и самоинтеграция сред българите. Тук трябва да се добави и целенасочената държавна политика в тази посока - преференциалното бюджетно финансиране за районите със смесено население и преференциални квоти за българските турци за следване във ВУЗ-ове. Рационалният въпрос е кой би имал изгода от това успешният процес на интеграция на българските турци да бъде взривен?! Едва ли това е ръководството на НРБ, което инвестира много средства и усилия в името на тази интеграция. Единственият, който има изгода от това, и който е авторът на този сценарий, е турската държава и тайни служби. Именно те стоят зад атентатите в България и нелегалната турска освободителна организация. Време е вече да спрем с поръчковото и политкоректно говорене и да разкрием пълната истина за Възродителния процес. А най-важната част от нея, че първопричината за всичко това е Турция и нейните служби. Напълно възможна хипотеза е, че САЩ също стоят зад този сценарий, защото виждат в него възможност за пропукване на Източния Блок.
Ние живеем с турците заедно вече почти 700 години и сме се научили да се погаждаме едни с други. След Освобождението българите са клали турци като отмъщение, много от тях са избягали, но и доста са останали. Значи тези от тях,които са останали в България са били свестни хора и никой не ги е прогонил или убивал. Нашите отношения с турците в България са платени с кръвта и мъдростта на нашите и техните деди. Сега разни идиоти и продажници, агенти и хора без морал се опитват да сеят раздор между хора, които живеят в миг и сговор стотици години. Въпреки всичко,вярвам в мъдростта на всички нас,които живеем в България и няма да допуснем някой да се опитва да ни кара да вадим ножове едни срещу други.
peet | 05.02.201522:13 След Освобождението българите са клали турци като отмъщение, много от тях са избягали, но и доста са останали. ------------------ Някакви конкретни доказателства за това твърдение?!! След Освобождението Източна Румелия, където е било концентрирано основно турското население, е била васална държава на Османската империя. Отделно от това, милиони българи са останали да живеят под контрола на Империята (Македония и Беломориет). Никой идиот не би тръгнал да коли турците, при положение, че това ще доведе до ответни мерки срещу сънародниците ни в рамките на Османската империя.
Говорих с един Турчин в чужбина и ми каза, че просто Българите и Румънците сме си вкарали авто гол с циганите. Цяла Европа ни мисли за цигани. Разчуло се че Румънски цигани изнасилили и убили Италиянка, изнасили Чехкиня и изнасилили Българка. Турчина ми каза кмошо нали занеш Дракула е от Румъния а той е син на Дявола. Малееее то направо е станало мазало Сега навсякаде където ходя по Европа имат брутално отношение към мен на работа. Заради тези цигани. За Българските цигани знам че и те правят мизерий, но и те са отбрали малко като Българите да са страхливи. Само че Румънските цигани са диви като самите Румънци вечно насилват нещата. Ужас този проблем как ще се оправи не знам. Само че искам пък да кажа, че Германците сами си вкараха Голям автогол като поканиха турците да работят там също и Австрийците. Турците псуват и доят държавата им като кърлежи.
@Fedar "Някакви конкретни доказателства за това твърдение?!!" Това е донякъде логично, но иначе -разкази на потомци на живелите тогава, има и информация в интернет.А пък и тези неща не са ставали с тъпани и зурни. От друга страна -има ли доказателства за противното?
peet | 06.02.201501:10 Това е донякъде логично, но иначе -разкази на потомци на живелите тогава, има и информация в интернет. -------- Питах къде точно е тази "информация в интернет"?! Цитирайте достоверен исторически източник. От друга страна -има ли доказателства за противното? ------------ Това е пълен абсурд. Има ли доказателства, че вие не сте убиец, изнасилвач и педофил?! Аз предлагам, по вашата собствена логика, да ви хвърлят в затвора доживотна присъда за убийства, изнасилвания и педофилия. Вярно, че няма доказателства да сте извършили всички тези престъпления, но няма доказателства, че не сте ги извършили. Така че сте виновен, по вашата собствена логика.
Макароне, успя ли поне ти да си разбереш нещо от това, дето го написа?! Или викаш - нема нужда, щом си разгромил някакви въображаеми комунисти, а и някакви пишман-патриоти покрай тях, си свършил работата и можеш да се биеш в гърдите, че си от "дясната "интелигенция"", от "умните" и "красивите"?
Макарон, че си тъп вече видяхме. А нещо по темата ще кажеш ли?! Щото ми се струва, че уж аз трябва да съм путинист, пък ти виждаш и сънуваш "дядя Путя" навсякъде, дори и в тема за възр. процес, по чието време дядя ти Путин е бил обикновен млад чиновник в КГБ, на командировка в ГДР. Що не влезеш и в темата за ваксините да разгромиш и там дядя Путя, и спотайващите си в коментарите комунисти-националисти-путинисти?! Може да се пробваш и в темата за папата - ами така де, някакъв си там папа-комунист-националист разрешвавал да се пляскат децата - не го е срам! Още в твоите коментари, в които громеше привързаността на мъжете към футбола, ти казах, че имаш мисленето и психиката на типичен обидчив педал. Който си умира да си врътка гъза така конформистки, че да се хареса на силните и правилни на деня, и същевременно да лае с пискливо педалско гласче към неудобните и враговете на цивилизационния избор.
Ето, че не само аз съм на същото мнение относно тъпотата на Кривия Макарон Много тъпо парче си, макаронски, много - точно колкото Ролинс, Роуан, Вкиснатото драконче, оня дето го трият и кастрата сфинчо от СоХо Разликата между мен и Федеренко се състои във факта, че аз знаех това, още с прочитането на първите ви коментари тук, докато на него му бяха необходими години, за да го разбере Няма начин - въпрос на интелект, опит и много, много любов /а не омраза, както е при Федар/ към парвенютата, блъскащи си упорито главите всеки ден в празното бяло прозорче на едно най-обикновено, задимено и вмирисано на снобарщината им, кафе. Никога не съм вярвал, нито допускал, че е било възможно човек да подчини така ценното си време да бълва перманентно категорични мнения по всеки един въпрос, проблем, събитие, факт или по жълта тема - най-обикновена уловка от страна на така гостоприемните, винаги зад кадър и вечно в добро настроение, пишман домакини
Рядко ми попада такава мисловна дилема.Интелектът самостоен ли е или върви в комплект със снобизма.Звучи примамливо,но си мисля,че е въпрос на наследствена обремененост.Винаги съм се дивял на националният ни гений сътворил летящата мисъл...''И най-умният си е малко прост'',което е съвсем несъстоятелно,защото по същата логика...и най-простият си е малко умен.Явно смесване на първа сигнална система с мисловна дейност. По темата.Проблемът възникна с един прецедент.Създаването и налагането на закони/въведени в болшинството държави на Западния свят/за инкриминиране и носене на съдебна отговорност за антисемитизъм,вменявайки вечна вина на виновните.Турците не са измислили и наложили прецедента.Натискат ги за арменския геноцид и те не правят нищо ново.Отбиват ловко топката и пускат напред адвокатите,за да вменяват ''вечна''вина на всички комшии,какъвто е случаят с имотите отпреди 1878 година и понеже всички тези национални напъни нямат дългосрочен и дълговечен характер ще отшумят.Липсва целенасоченият гигантски финансов ресурс.Когато успеят да купят '' National Geographic Channel'',''Viasat History''и още два-три международни световни канала може и да стане,но едва ли...
из Австрийски офисни лафове: Един умен човек може да се престори на глупав, но един глупав въздейства по-убедително. Да бъдеш мъничко глупав в правилния момент е също така добре, както да си умен във фалшивия. Човек често дори не е способен да пита толкова глупаво, колкото се получава в действителност. Ако върху една глупава грешка най-после порасва трева, гарантирано идва минаваща камила и опасва всичко отново до шушка. Най-умното е човек да не е чак толкова глупав. Никой не говори по-глупаво, отколкото е той самият. Един умен човек забелязва всичко, един глупак изказва за всяко нещо своето мнение. О, глупост, не го изоставяй, иначе остава сам-самичък в самотата си.