"Взеха ни името на партията, както едно време ни взеха имената..."
Коментари като този се множат във Facebook групите за симпатизанти на ДПС и привърженици на почетния председател на Движението - Ахмед Доган.
Решението на Върховния административен съд да присъди регистрацията на партията в ЦИК за предстоящите парламентарни избори на 27 октомври на крилото на съпредседателя Делян Пеевски беше посрещнато на нож сред техните противници във формацията.
Другият съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров сам сравни "кражбата" на регистрацията на партията в ЦИК с "откраднатите имена на българските турци и мюсюлмани с намерение да открадне тяхната идентичност" - визирайки Възродителния процес, при който комунистическата власт в България сменя насилствено имената на българските турци.
Още преди това сравненията между смяната на имената и опита на Пеевски да установи контрол върху партията започнаха да се появяват в коментари и изказвания на партийни активисти.
А с напредването на кампанията подобни тези само ще се засилват.
В широкото общество у нас може и да не се усеща, но за много български мюсюлмани темата за смяната на имената, а след това и за т. нар. "Голяма разходка" с изселването на хора към Турция, все още е жива рана.
Смята се, че над 1,3 млн. души са насилствено преименувани в средата на 80-те. Демонстрациите на недоволните мюсюлмани тогава са потушени с насилие - множество ранени и дори убити хора. Стотици са изпратени в трудови лагери.
Тези събития са се случили преди около 40 години и мнозина от преките им свидетели са още живи и помнят побои, тормоз и самата наглост на държавата да поиска от тях да се откажат от нещо толкова лично като собственото им име, което са ползвали цял живот.
Подобен акт на агресия спрямо една общност не може да се забрави току-така, нищо че след 1989 г. нещата са върнати постарому.
Още от самото си създаване Движението за права и свободи зае ролята на гарант за етническия мир в страната и през 90-те, докато се водят войните в бивша Югославия, само се бетонира в тази си роля.
Днес самата идея за разпалване на етническо напрежение вероятно изглежда странна. Но все пак разделението на българи и етнически турци го има и на моменти то може да бъде доста осезаемо.
Да не говорим, че може да бъде и подхранвано.
За кръга на Ахмед Доган картата с Възродителния процес работи много ясно в борбата им срещу Делян Пеевски. Тя напомня на симпатизантите на ДПС защо по начало партията е била създадена, въпреки че оттогава са минали толкова много години.
Не трябва да подценяваме и нивото на отдаденост сред някои от активистите на Движението, за които то е равнозначно на дом.
Пеевски безспорно постигна важна победа, взимайки регистрацията на ДПС в ЦИК за изборите. Това обаче в никакъв случай не означава, че той е победил в голямата война за контрола над партията.
Тя тепърва ще се води и може да продължи дори много след изборите през октомври.
