Защо всички харесваме пиратите

Успехът на последния филм от поредицата "Карибски пирати" отново доказа, че сме омаяни от образа на харизматичните морски злосторници. С или без участието на страхотния Джони Деп, аудиторията е запленена дори само при намека за златно съкровище или пътешествие в непознати води.

От 2002 г. насам 19 септември дори е обявен за ден, в който да говориш като пират. И въпреки че сме ужасени от похитителите във водите на Източна Африка, споменаването на лоши момчета като Черната брада ни привлича неустоимо.

Може би трябва да търсим причината 200 години назад, когато идеята да живееш на ръба на закона е била романтична и примамлива. В общество, в което са господствали железни догми, пиратите са олицетворявали свободата.

По подобен начин ни се нравят образите на средновековните рицари, стрелците от Дивия запад или дори леко неугледния космически контрабандист Хан Соло. Дори и без напомняне от наша страна, мнозина в момента си тананикат пиратското "Йо-хо-хо!".

Златният век на пиратите се простира от 1690 г. до екзекуцията на Черната брада през 1718 г. Смутният период се дължи на някои тогавашни неточности в законите на мореплаването.

По това време нациите във война имали право да обявят капитаните на корабите си за "капери" - това значи, че съвсем легално можели да нападат вражеските плавателни съдове и да ги ограбват в полза на държавата си.

Терминът "пират" първоначално се използва най-вече в Англия, Дания и Франция и се е отнася за кораби, които плячкосват от вражеската тогава Испания. По това време пиратите са добре заплатени наемници, действащи паралелно с официалните военноморски сили.

Империите винаги са разчитали на подобни наемници - те са със съмнителна репутация, но биха могли да бъдат безкрайно полезни за определени цели. Проблемите с тях настъпват, когато съюзниците се изменят или бива обявен мир.

Капитан Кид например работел като законен капер за Кралските военноморски сили, но с времето се превръща в пират, преследван през целия Атлантически океан. През 1701 г. е заловен и екзекутиран от британските власти.

След Договора от Утрехт много капери се оказват без работа и препитание. Единствената алтернатива пред тях била да се превърнат в напълно легални военнослужещи. Капитани като Едуарт Тийч се озовават извън закона и нямат друг избор, освен да станат пирати.

Британският капитан се превръща в легендарния Черната брада, а атаките на пиратите се насочват към бреговете на Африка и Карибите, тъй като там властите нямат толкова голямо надмощие.

Последните екипажи от тази златна ера са разпръснати от официалните военноморски сили около 1720 г. Въпреки това в смутни периоди пиратството се възражда отново.

Лесно е да се проследи и как пиратите стават легенда. През 1724 г. някой си Чарлз Джонсън (псевдоним, който никой не е успял да разгадае) публикува изложение за морските разбойници, което бързо набира популярност.

Трудът му е пълен с кървави детайли, описващи подвизите на редица прочути по онова време пирати. В него се съдържат както памфлети и подробности около живота на тези престъпници, така и осъдителни нападки.

Книгата на Джонсън предизвиква фурор и дори е преиздадена четири години по-късно. Тя е извор на почти всяко клише, което си представяме при споменаването на думата пират.

Историите на Чарлз Джонсън вдъхновяват редица шедьоври като "Островът на съкровищата" на Робърт Луис Стивънсън и героя на капитан Хук в историята на Питър Пан. Дори Даниел Дефо се е изкушава от темата и пише няколко памфлета, посветени на пирати, докато завършва "Робинзон Крузо".

Тези измислени образи затвърждават в съзнанието на децата представата за морските разбойници като забавни, но безстрашни герои.

Истинският фурор обаче идва от Лорд Байрон и неговата епическа поема "Корсар". В творбата му животът на ръба на закона е описан максимално романтично, а книгата се продава в над 10 000 копия.

Към днешна дата образът на пирата се асоциира със свободата и с пълния отказ за подчинение на каквито и да било норми - законови или не. По тази причина герои като Джак Спароу ни се струват толкова привлекателни - заради тяхната ексцентричност и чудатост.

#1 e-mil 23.06.2017 в 01:36:13

"Може би трябва да търсим причината 200 години назад... Златният век на пиратите се простира от 1690 г. до екзекуцията на Черната брада през 1718 г. По това време нациите във война имали право да обявят капитаните на корабите си за "капери"..." Мануела, нещо май сте скарана с елементарната алгебра. 1718 е преди 300 години, а не преди 200. Освен това назад до 1690 са 30 години, което трудно може да се нарече "век". А отделно сте много скарана с историята. Пиратството не се изчерпва с англичаните, французите и испанците отпреди 300-400 години. Пиратство има откакто има морски транспорт, тоест хилядолетия. Както много добре се знае - има го и сега. И го е имало по цял свят. Държавна подкрепа за пиратите е имало и в Далечния изток, и в Тихия океан, и в Атлантика, и в Средиземноморието по времето на Древния Рим, както и по време на Османската империя. Даже историята твърди, че най-първата държава, която признава независимостта на САЩ е пиратска. Султанът на Мароко включил американските кораби в списъка на държавите, които имат право да спират в пристанищата му. Прави го в края на 1777 - няколко месеца преди Франция. Само дето бил недоволен, че американците не искат да си плащат, което довело до пиратски нападения срещу американските кораби, което пък довело до Берберските войни в Средиземно море. На теория САЩ победили и сключили мирни договори, но на практика се съгласили да плащат такса за протекция - тоест рекет. И въобще е смешно да твърдите, че златните години на пиратите се били изчерпвали с някакви си 30 години. * * * "Към днешна дата образът на пирата се асоциира със свободата и с пълния отказ за подчинение на каквито и да било норми - законови или не." Глупости! Свободата на бандитите, независимо дали са дребни улични джебчии или морски пирати не е в отказа от норми, а в създаването и спазването на собствени норми, различни от държавните. Поне да бяхте прегледали книгата на Чарлз Джонсън, за която говорите! В нея има публикувани няколко пиратски кодекса. Ами то е логично - не е възможно да управляваш екипаж и да делиш плячка, ако нямаш поне елементарна форма на организация с уточнени правила. А на море правилата и организацията винаги са по-строги, отколкото на сушата по разбираеми причини.

#2 dedo adji 23.06.2017 в 11:20:46

Милата ми Мануелка е запленена от образа на свободния корсар. Мануелче, вервай на дяда си хаджия, не ти трябва да срещаш наследниците на Джек Спароу. Прав е Емил, че пиратството съществува откак съществува морски транспорт и търговия. Думата "пират" е от древногръцки произход. Като "демокрация". И границата между морската търговия и пиратството винаги е била тънка и неуловима. Допреди 200г. всеки търговски кораб е бил въоръжен и търговците са водили сражения помежду си за пазари, като не се гнусели да ограбват конкурентите си. А пиратите са търгували с плячката като контрагенти на същите тия търговци. Пирати (и търговци) са били и славните викинги, само дето по-често са грабили на брега. На брега са грабили и небезизвестният Хенри Морган и литературният капитан Блъд. Най-опасните пирати на средиземно море са били набожните рицари от малтийския орден, които обаче спазвали принципа да грабят само неверници. И в наше време пиратство има колкото искаш, и не само около африканския рог. Той стана известен покрай натовската флотилия, командирована уж за защита на цивилните кораби. На която, обаче е забранено да стреля, докато не започне пиратско нападение. А тогава е вече късно, защото екипажът е заложник. Руснаците намериха решение, като качиха на всеки кораб командоси, които първо стрелят, после питат вие пирати ли сте или да. И от години няма нападнат кораб под руски флаг. Някои западняци също наемат собствена охрана. Плавал съм от Индонезия до Израел с трима индийски командоси. Пиратство има и по индонезийските острови, южно китайско море, цяла Африка и половин Южна Америка. В Нигерия, за непълни 3 години съм преживял 4 пиратски нападения. Едното от военни морски в униформа. При друго, 4 негри се качиха от едно кану по сред реката и започнаха преговори с фирмата за откуп. Двамата бели благоразумно се скатахме, 10-те черни не им пречеха. Преговорите продължиха 4 часа, посреед бял ден. Като им казаха, че военно морската база е на 1/2 миля, единият каза "We love the navy". Имаше в екипажа един негър, една глава по-висок и 2 пъти по-широк, без грам сланина. Когато слязоха, му казах: "Шадрак, ти можеше да изхвърлиш тия бандити зад борд с лявата ръка.". Отговори ми "е на са бандити, а борци за правда." При последното (за мен) нападение грабнаха капитана и го откараха в негърското село за откуп. Мен не ме закачиха, защото екипажът им каза: "Тоя не е американец и никой няма да плати и 2 цента за него." Тогава окончателно напуснах много удобна и добре платена работа. В наше време пирати няма само в белите държави. Там те са се преквалифицирали на митничари, за да могат да ограбват моряците безнаказано.

#3 dedo adji 23.06.2017 в 11:46:16

П.П. Пропуснах да спомена, че навсякъде пиратите се радват на подкрепа от местните власти, които им осигуряват бази и канали за пласмент на ограбеното, или в най-добрия случай си затварят очите. Някои имат и много точна информация. Има случаи, когато се качват на борда и нареждат да се отвори контейнер номер еди кой си. Да отвлечеш и пласираш цял кораб с няколко хиляди контейнера е невъзможно, но когато знаеш съдържанието на точно определен контейнер, не е проблем да го претовариш и да изчезнеш, преди някой да е усетил. А понякога избиват екипажа, за да няма свидетели.

#4 niemen 23.06.2017 в 12:48:37

Кафето, съвсем сте го закъсали. Стегнете се малко, до август има повече от месец.

#5 gothic 23.06.2017 в 13:42:35

"Защо всички харесваме пиратите?" Ами защото момиченцата по принцип си харесвате лошите и кофти типове, т.нар. "волни" души. Докато половинката си вкъщи я държите на къс повод. Или поне се опитвате. И те така.....

#6 Гризли 23.06.2017 в 14:14:58

"Към днешна дата образът на пирата се асоциира със свободата и с пълния отказ за подчинение на каквито и да било норми - законови или не. По тази причина герои като Джак Спароу ни се струват толкова привлекателни - заради тяхната ексцентричност и чудатост." Не разбрах - какво общо имат ексцентричността и чудатостта и пълния отказ за подчинение на нормите? Това са много различни неща. За мен Денди и Женята Минчев (например) са чудаци, но не мисля, че отказват да се подчинят на законите или обществените норми... А харесваш пиратите, понеже за тях знаеш само това, което ти показват филмите или пише в някоя художествена книга. Ако за момент се замислиш какво се е случвало с екипажите на всички превзети кораби, хич няма ги харесаш даже! Някои от нападнатите моряци са имали късмет да умрат бързо по време на битката...

#7 Dox 23.06.2017 в 16:08:55

Дедо Аджи, Поздравления за интересната и добре поднесена информация! Сега за статията, Като цяло, текста оставя впечатление за известна доза детска наивност по въпроса, дори и с местата, в които се напомня, че в действителност пиратите и пиратството са далеч от романтично-сантименталните образи, които изграждат за тях разни филмчета и книжлета. Още заглавието предизвиква леко повдигане на вежди - "Защо всички обичаме пиратите?" От къде тази увереност? Аз например не ги обичам. Но да не задълбавам чак пък толкова. Целта на Мануелка едва ли е била повече от това, да напише нещо леко за четене. Ей така - за убиване на времето. В това отношение мисля, че се е справила. А относно пиратите, за един от тях - Франсис Дрейк, съм чел, че благодарение на него Великобритания натрупва немалка част от богатството си, за да стане световна сила. Креативният предприемачески дух явно не е бил достатъчен.

#8 скучко 23.06.2017 в 16:35:53

В далечното ми щастливо и безгрижно детство, едно от най-големите удоволствия през ваканцията в летните горещини бе да лежа в хладната стая след обед и да чета приключенски романи, вкл. за пирати, индианци, мореплаватели, приключенски, криминалета и др. "лековати" , извън "оня списък" с 23 книги . Няма да изброявам автори и издания защото са много. А по "онова" време, поне в този жанр, се издаваше всичко стойностно. Още си ги пазя, наред с тези за пораснали. Тъй, че може Мануелка да приеме това за отговор на въпроса си. Ми защото колкото и да одъртяваме, детското в нас си го пазим и тежко му който го няма.

#9 паяка 23.06.2017 в 17:03:32

Дочу се вик от мачтата високаааа, Ей опааа! Киризим кораб в северна посокаааа! Ей , Боцманеее, къде си куче еднооко? Тук съм, капитане, киризим от високо! https://www.youtube.com/watch?v=nw8oQo4HrG4

#11 JB 23.06.2017 в 20:08:04

Въх, леле мале, как може да пиеш така?

#12 Kenny McCormick 23.06.2017 в 20:30:54

Това да пиеш от сутринта не те прави пияница, прави те пират...

#13 SamVaims 23.06.2017 в 20:54:59

Паяк, аз пък се сетих за "Море от Алкохол" на Хиподил. "Ромът свършваше опасно, а мезето отшумя. Всички виждаха неясно папагала във тава. Папагала във тава, папагала във тава! Всички виждаха неясно папагала във тава! "

#14 deowin 23.06.2017 в 20:58:49

>Ами защото момиченцата по принцип си харесвате лошите и кофти типове Доста повърхностно обяснение. Практически никои момиченца не харесват други видове "лоши и кофти типове" - серийни убийци, изнасилвачи, педофили. Статията ми хареса, беше ми занимателна и ми се стори добре написана. Естествено, винаги ще се намерят "експерти", които да я вземат като повод да демонстрират собствената си експертност, често постигайки точно обратния ефект.

#15 e-mil 23.06.2017 в 21:23:32

Съвсем доскоро умението да се събират и изваждат числа се наричаше "начално образование". Сега се нарича "експертност".

#16 deowin 23.06.2017 в 21:35:30

e-mil, разбирам, че егото ти настоява да си въобразяваш, че си написал нещо, което да заслужава критика или поне повече от бегъл поглед и пълно игнориране, но не си. Твоята забележка е просто дребнаво заяждане за напълно несъществен детайл, очевидната грешка в който вероятно дори да не е по вина на автора. Не нея визирах.

Новините

Най-четените