Холивуд! Това магическо място в Южна Калифорния, което произвежда красиви илюзии вече повече от век. Днешната американска филмова индустрия обаче има сериозен проблем - все по-малко хора искат да гледат продуктите ѝ.
Лятото е традиционно най-силният сезон за кината в Северна Америка, където все още са основните пазари за Холивуд, но по всичко личи, че повод за радост няма – продадените билети ще са по-малко от лятото на 2016 г., а и бяха отбелязани необичайно голям брой боксофис провали.
През миналата година приходите от продажба на билети в САЩ и Канада са били почти $11,4 млрд. Като абсолютна стойност това са най-високите постъпления в историята, но ако отчетем инфлацията ще видим, че в сравнение с 2001 г. приходите практически не са мръднали. И по-лошо, през 2001 г. са били продадени малко под 1,5 млрд. билета, докато през 2016 г. продадените билети са близо 200 млн. по-малко.
В периода 1998 – 2004 г. броят на продадените билети се движи около 1,5 млрд. на година, след което започва спад, продължаващ и до днес. Очаква се пласираните билети за тази година да са с 3 – 4% по-малко в сравнение с предходната.
Лесно е за спадащия интерес към киното да се обвинят интернет пиратите, но дори и най-големите апологети на Холивуд признават, че индустрията има сериозни проблеми, които водят до отлив на публика. Но къде може би бърка Холивуд?
Локуми до безкрай
Правенето на продължения на успешни ленти не е новост за Холивуд, но сериозно, има ли някой нужда от осмите "Бързи и яростни” и петия "Трансформърс”?! Безкрайните продължения станаха правило за американската филмова индустрия в последните години, поради една проста причина – изграденият вече франчайз се смята за много по-сигурна инвестиция. И наистина, ако погледнем Топ 20 на най-касовите филми в САЩ през миналата година ще видим, че 12 от тях са някаква форма на продължения на успешна поредица.
През 2006 г. продълженията са били едва шест в Топ 20, а през 1996 г. продълженията на върха на класацията са точно... едно.
Изобретателността на Холивуд по отношение на изстискването на още и още от успешна филмова поредица е просто феноменална. Видяхме спин-оф на Хари Потър, прикуъл на "Междузвездни войни” и даже пренасяне на "Спасители на плажа” на големия екран.
Но най-досадното от всичко е ребутването (рестартирането) на дадена поредица. Благодарение на това в последните 15 години видяхме трима различни актьори в ролята на Спайдермен в три различни поредици.
А да подхващаме ли темата за римейките? През миналата година станаха факт римейки на холивудски легенди като "Бен Хур” и "Великолепната седморка”, да не говорим за безумията като римейките на "Робокоп” и "Зов за завръщане”. Холивуд прави лоши римейки на обичани класики от доста време (да си спомним за "Психо” във версията му от 1998 г.), но тенденцията се засилва.
Не, че всички прикуъли, сикуъли, ребутвания, римейки и спин-офи са лоши. Напротив, доста от тях са напълно прилични безмозъчни забавления, които се консумират с много пуканки. Въпросът е, какво стана с оригиналните идеи и филми?
Ако се върнем в 1996 г. ще открием филми като "Денят на независимостта”, "Туистър”, "Скалата” и "Писък” – все качествени и оригинални летни блокбъстъри, без каквато и да е претенция за висока интелектуалност. За съжаление, подобна оригиналност вече трудно се намира.
Скапаното 3D
Да си го кажем в прав текст – 3D киното не струва. Качеството на картината пада, очилата не са удобни, мнозина се оплакват от напрежение в очите и главоболие и най-лошото е, че търпим всичко това за няколко кадъра, където 3D ефектите са на ниво. И да не говорим за по-високите цени на 3D прожекциите.
Още по-лошото е, че в доста държави, като например България, понякога просто няма друг избор и трябва да гледаме поредния блокбъстър задължително на 3D.
3D киното не е новост и за първи път придобива популярност в средата на 50-те години, след това имаме още няколко периода на моментна популярност и така докато стигнем до сегашното положение, когато почти всичко се конвертира в 3D. Истината е, че на масовата публика в Западния свят отдавна ѝ е писнало от триизмерните напъни, а телевизионната индустрия вече обяви формата за мъртъв (в началото на годината практически всички големи производители на телевизори спряха да правят 3D модели).
Разбира се, при филми като "Аватар” и "Гравитация” 3D-то е част от цялостното изживяване, но в 99% от случаите 3D ефектите са просто тъп начин за изтръскване на някой друг долар/лев от публиката.
Твърде много CGI
Компютърно генерираните образи (CGI) са важна част от съвременното кино. Без тях нямаше да се насладим пълноценно на много от големите блокбъстъри в последните десетилетия.
Но трудно е да се отрече, че Холивуд откровено се олива с компютърните ефекти напоследък. Да, понякога те са повече от необходими, но много често се използват от чист мързел и опит за орязване на разходите. Напоследък Холивуд дори масово използва CGI кръв, а реалните каскади са вече екзотика.
Режисьори като Кристофър Нолан и Джордж Милър (говорим за "Лудият Макс: Пътят на яростта”, а не за пингвинските му филми) показват, че съвременното кино може да бъде зрелищно, епично и страшно красиво с минимално използване на CGI, но за съжаление все по-често гледаме смешно изглеждащи каскади сътворени от някой компютър, които нямат нищо общо със законите на физиката и придават карикатурен стил на уж напрегнати сцени или пък нереалистично изглеждащи компютърно генерирани декори и герои, които са като извадени от детска анимация.
Не чак толкова отдавна компютърните ефекти бяха използвани само когато нямаше никакъв друг начин да се пресъздаде нещо на екрана, не че трябва да се връща 30 – 40 години назад в технологиите, но не е нужно да гледаме CGI кръв, нали?
Китай
Какво общо има Китай с проблемите на Холивуд ли? Доста. Ако пазарът в САЩ се свира, но в Китай имаме истински бум строежа на кина и в момента там има повече кина, отколкото в САЩ, като само през 2016 г. са построени нови 7500 киносалона. За последните пет години приходите от продажба на билети отбелязва 144% ръст. Очаква се в началото на следващото десетилетие приходите от китайските киносалони да се изравнят с тези в американските, а към 2030 г. те да са два пъти по-големи.
Разбира се, Холивуд иска дял от този гигантски пазар и тук започват проблемите. Китайските власти разрешават само 34 чуждестранни филма да се въртят по местните кина всяка година, като имат брутални изисквания към лентите по отношение на насилието и секса в тях, но най-сериозните пречки са политическите. Никаква послания извън официалната политическа линия на Китайската народна република не могат да се пуснат от цензурата.
В същото време Холивуд се опитва по всякакви начини да се хареса на китайската публика, като вкарва популярни китайски актьори или вплита в сюжетите си Китай.
Поради това всякакво споменаване на Тибет бе махнато от марвелския "Доктор Стрейндж”, в “Rogue One” и "Денят на независимостта 2” гледахме китайци в поддържащите роли, а едно от големите мелета на "Транформърс 4” бе в Хонг Конг. До колко това се отразява добре или зле на крайния продукт е спорен въпрос, но китайското влияние не спира до тук.
Писнало ви е от "Трансформърс”? Е, в Китай филмът направи $230 млн., ще търпите. Не искате нови "Бързи и яростни”? Съжаляваме, но осмия филм направи близо $400 млн. в Китай и май ще се направят още няколко. Гади ви се от 3D-то? E, в Китай и Азия като цяло в 3D се конветират дори романтичните комедии, защото там само това се гледа.
Холивуд все повече се обръща към китайския пазар и бъдещето явно вещае и все повече филми, които са насочени основно към публиката там, която има доста по-особени вкусове.
Лошата реклама
През 1980 г. Холивуд е давал средно 20 цента за реклама на всеки долар вложен в правенето на филма. Днес средните вложения са 60 цента на всеки долар. На фона на бавно, но сигурно отдръпващите се зрители е повече от нормално да се изливат все повече и повече пари за маркетинг.
Това обаче е нож с две остриета, защото количеството кадри, които могат да се покажат на потенциалната публика, без това да разкрие сюжета са доста ограничени като количество. А в същото време бъдещите зрители трябва да се заливат с рекламни материали – тийзър трейлър, поне три пълномащабни трейлъра, плюс телевизионни спотове.
Много често със съвсем малко усилия и само с гледане на рекламни материали може да се сглоби почти целия сюжет на филма, да не говорим за идиотските трейлъри, които директно разкриват основни сюжетни обрати.
Пресоляването на рекламната кампания се прави и с друга цел – вече не се продават само филми, но и сувенири, играчки, компютърни игри и какви ли още не съпътстващи продукти.
Въпреки изливането на милиарди в маркетинг, много често рекламните гурута на Холивуд стават за смях. От плакати с абсурдно изпълнение, през зле обработени рекламни фотографии до маркетингови кампании, от които въобще не става ясно какъв филм се продава и на кого.
Примерите за загробени филми от лоша реклама са десетки в последните години и нищо чудно тази тенденция да се засилва.
Смъртта на среднобюджетните филми
Какво по дяволите е "среднобюджетен филм” и защо умира?
Среднобюджетният филм е онази златна среда, която се позиционира между блокбъстарите, чийто бюджети са твърдо над $100 млн. и независимото и нискобюджетното кино, където се работи с бюджети под $10 млн. И да, вече все по-рядко се правят такива.
Гуруто на холивудските продуценти Джери Брукхаймер заяви през 2013 г., че е най-трудно да се направи филм с бюджет около $40 млн. Режисьорът Стивън Содърбърг също се оплака, че големите студиа не искат и да чуят за филми с бюджет под $80 млн., а съвсем наскоро Мат Деймън заключи, че вече никой не иска да прави филми с бюджет между $15 и 60 млн.
Тези изказвания са малко изсилени, защото филми с подобни бюджети продължават да се правят, но показват и тенденция за тяхното отмиране. Големите студиа продуцират с около 20 - 25% по-малко филми в сравнение с времената от началото на века и тези съкращения са почти изцяло за сметка на среднобюджетните ленти.
Режисьорите обичат среднобюджетните филми, защото хем имат достатъчно пари за да направят сериозен холивудски филм, хем залогът не е твърде голям и от студиата им дават достатъчно творческа свобода.
В тази категория традиционни попадат драмите, трилърите, историческите филми и част от хорърите и комедиите. „Поверително в Ел Ей”, „Заклинателят” и „Сиянието” са малка част от среднобюджетните филми, които се превърнаха в абсолютна класика.
Днешният Холивуд обаче не обича да рискува в подобни продукции, най-вече защото за тези пари трудно се прави зрелищен филм, който успешно да се продава зад граница, което от своя страна кара студиата да режат парите за маркетинг, което в повечето случаи обрича среднобюджетните филми на финансов провал. Които пък провали убеждават студиата, че няма хляб в подобни продукции...
Твърде много политическа коректност
От много десетилетия Холивуд е крепост на либералите и в това, поне през повечето време, няма нищо твърде лошо. В последните години обаче става все по-ясна тенденцията, че творците там са подлагат на убийствен натиск от т.нар. "войни на социалната справедливост” (Social Justice Warriors), които са обсебени от теми като феминизъм, граждански права, мултикултурализъм, етническо разнообразие, сексуална идентичност и доста други подобни.
Въпросните войни често надават вой до небесата за на пръв поглед дреболии в съвременните филми. Например „Дюнкерк” на Нолан бе заклеймен на „ислямофобски”, защото не показва войниците мюсюлмани, идващи от днешен Пакистан и сражавали се на страната на британците. Броят на мюсюлманите в реалната операция в Дюнкерк е бил около 1000, на фона на около 440 000 съюзнически войници там. Същият филм бе обвинен, че е сексистки, тъй като в него практически няма жени и расистки, заради липса на чернокожи...
Може да звучи абсурдно, но това са реални критики.
Обсесията около пола достига до там, че боксофис успехът на "Жената чудо” бе обявен за триумф на феминизма, тъй като режисьорът му е жена, докато епичният провал на римейка на "Ловци на духове” с изцяло женски състав бе определен като знак за сексизъм и женомразие сред масовата публиката.
Да си спомним и за плачът около „прекалено белите Оскари”.
Разбира се, Холивуд има дълга история на прокарване на откровен расизъм и сексизъм във филмите си, но това определено е нещо оставено далеч назад. И да, все още има разлика в заплащането между жените и мъжете за сходни роли. Но воините за социална справедливост се интересуват слабо от решаване на реалните проблеми на света и основното им занимание е да измислят проблеми там, където те не съществуват.
За съжаление, Холивуд изглежда, че предпочита да потъва в света на фалшивата политическа коректност, което е продиктувано не толкова от преобладаващите либерални възгледи там, колкото от това да се избегнат крясъците на воюващите за социална справедливост. Все пак тези крясъци често са лоши за бизнеса.
Така че да се приготвим за още много филми, където ще е по-важно да има представени всички възможни и невъзможни малцинства (етнически, религиозни или сексуални), отколкото да има добър сюжет, например.
Има ли надежда за Холивуд? Ще гледаме ли отново интересно направени и оригинални филми? Или вече ще се обръщаме към телевизионните сериали за качествени истории? Да, май е по-добре да гледаме какво ново ще ни поднесат по HBO и Netflix.
