Животът е по-лесен с „Умирай трудно".
Властелинът на екшъните, върхът на здравословния осемдесетарски мачизъм, шедьовърът от епохата на Рейгън, катапултът на кариерата на Брус Уилис и жанровия стереотип на саркастичния самец, който спасява положението от върха на горящ небостъргач.
Монументалният opus magnum на маестрото на екранната разруха и виртуозен екшън режисьор Джон Мактиърнън празнува 30 години.
През 1988-а ченгето с голяма уста и мръсен потник Джон Маклейн (Уилис) за пръв път стъпи в „Накатоми Плаза" и се изправи пред стилния архизлодей Ханс Грубер (Алън Рикман).
„Умирай трудно" - коледният екшън, който излиза през лятото, събира смесени рецензии и години по-късно справедливо е оценен като модерна класика.
Лесно е да се говори колко велик е този филм. Трудно е да си представим, че произведението на Мактиърнън е расов представител на една отминала епоха и естетика и само ни напомня колко жалка е ситуацията със съвременното екшън кино, доколкото го има. Когато „Умирай трудно" излиза в кината през лятото на 1988-а, никой не предполага, че ще се превърне в огромен хит.
Филмът е вдъхновен от романа на Родерик Торп „Nothing Lasts Forever" от 1979-а, който е продължение на книгата „Детективът" от 1966-а, екранизирана през 1968-а с Франк Синатра в главната роля. Синатра отказва да участва в новия проект, който претърпява трансформация в нещо като продължение на мускулестата мега тупалка „Командо" с Арнолд Шварценегер от 1985-а.
Но и Арнолд отказва, а ролята отива при Брус Уилис, който дотогава е бил познат основно с комедийни роли и телевизионни изяви. Очакванията не са били особено големи, а маркетинг кампанията на „Умирай трудно" е далеч от скъпите и добре смазани рекламни машини на днешната студийна система.
Никой дори не е и подозирал, че Брус ще превърне образа на Джон Маклейн в икона на американската сила и символ на качественото екшън кино.
Уилис се различава драматично от изявените екшън звезди в епохата на Рейгън. За разлика от Шварценегер, Силвестър Сталоун, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен и Чък Норис, Брус няма нито масивна и релефна мускулатура, нито сериозен опит в бойните изкуства. Той е обикновен мъж, който може да мине незабелязано в тълпата без да привлече погледите с внушителна физика или екстравагантна лична естетика.
И точно това го прави гениален избор за образа на Джон Маклейн. „Умирай трудно" разчита на реализма и „ежедневното", нормално излъчване на Уилис. И в същото време предлага някои от най-страхотно хореографираните и изумително зрелищни екшън сцени. Да се балансира между двете е танц по опънато въже и режисьора Джон Мактиърнън се справя притеснително добре.
Хуморът също работи брилянтно. Арнолд Шварценегер е цар на кратките смешни реплики, които изрича с дървено изражение и те работят безупречно в контекста на нечовешки напомпаната му алфа-мъжкарска анатомия. Брус Уилис доставя репликите с маниера на градски тарикат, на печен играч с усещане за самоираноия и вкус към абсурда и мрачните шеги.
Джон Маклейн е едновременно кораво копеле и комик. Няма как да си представим друг актьор в тази роля.
„Умирай трудно" става един от най-успешните филми на 1988-а, а славата и репутацията на шедьовъра растат прогресивно през годините. Появяват се четири продължения, които са с класи под оригинала, но някои от тях са сравнително успешни. „Умирай трудно 3" например става суперхит, докато последната засега пета част е обявена за творческа катастрофа.
Но проблемите на продълженията не са проблеми на оригинала. Той е неопетнен и отлежава като класно вино. Всяка Коледа милиони хора се събират, за да гледат „Умирай трудно" и да поддържат жив дебата дали наистина това е празничен филм. Истината е, че великолепната творба е едновременно класически летен хит и нестандартно коледно заглавие.
Филмът предлага универсално развлечение и е една от причините дори снобите да харесват комерсиалните продукти на Холивуд. Тук просто всичко работи. Героят, злодеят, музиката, монтажа, режисурата, ефектите, шегите, дори и надписите.
„Умирай трудно" е технически брилянтен и творчески вдъхновен.
Алън Рикман е легендарен в образа на изискания и добре облечен престъпник с европейски произход Ханс Грубер. Има страхотна химия между лошия (Ханс) и добрия (Джон).
Екшън естетиката е превъзходна. Няма постоянно клатещи се камери и накъсан монтаж, които превръщат проследяването на действието в сериозно сетивно изпитание. Стрелбата и боят са хванати красиво в кадър, камерата е флуидна, но не и хаотична. Всичко става ясно и изглежда чудесно. Няма вече такива екшън сцени.
Затова и „Умирай трудно" не остарява, не се изчерпва. След 30 години, изкачването до онзи митичен покрив на „Накатоми Плаза" все още си струва.
