Тя вече се прояви в комедии, в детски филми, в епоси за супергерои, и като част от пълни със звезди актьорски състави. И свикна да надиграва останалите актьори наоколо.
Петте номинации за „Оскар" са все за поддържащи роли и показват диапазона й - „Джунбъг", „Съмнения", „Боецът", „Учителят" и „Американска схема".
Ейми Адамс не привлича най-голямата част от вниманието, когато се появи на червения килим, но пред кинокамерата е безупречна и продължава да го доказва. Тази година го прави в два филма - фантастиката Arrival и драматичния трилър Nocturnal Animals, смесващ няколко преплитащи се истории.
Въпросът не е дали заслужава „Оскар", въпросът е за коя от двете й роли трябва да бъде той.
В Nocturnal Animals актрисата играе Сюзън - твърде богата и твърде отегчена в настоящия си брак жена, която си припомня старата си любов. Бившият й съпруг (Джейк Джиленхол), когото не е виждала от 19 години, й изпраща своята нова книга, посветена на нея, а филмът преплита случващото се със самата Сюзън и мрачната история на книгата.
За едни Nocturnal Animals на режисьора и моден дизайнер Том Форд е амбициозно и впечатляващо смесване на няколко различни жанра, за други е празно откъм съдържание упражнение по стил, но в случая важното е, че Ейми Адамс блести в него. Тя кара публиката да й вярва дори и в неубедителните от драматургична гледна точка сцени, дори и когато героинята й няма нищо смислено за казване.
За пореден път тя се заявява като една от тези актриси, способни да ви привлекат към филм, който иначе не би ви заинтригувал.
А в Arrival ролята е по-благодатна. Във филма пристигането на извънземни и възможната реакция на човечеството са разгледани от един не толкова често изследван ъгъл. Вместо предизвикателството да е към военните, защитаващи Земята от нашествие, тук става въпрос за комуникация, а Адамс е в ролята на лингвиста, натоварен със задачата да разбере езика на пристигналите извънземни и да влезе в диалог с тях.
Извънземните са „хептаподи", нещо като едри паяци с по седем крака, общуващи чрез изписване на големи, слабо различаващи се кръгове. Да гледаш как героинята на Адамс разшифрова този език е пленително, а ключовото за филма е, че актрисата успява да пренесе върху публиката интелектуалното любопитство на своя персонаж.
С тези два филма Ейми Адамс прави може би най-силния си сезон дотук.
Естествено, всякакви прогнози за „Оскарите" месеци преди обявяването на номинациите са твърде смели. А около самата Адамс няма нещо изключително вълнуващо, дотук в кариерата й няма големи криволичения, спадове, и периоди, които иска да забрави. Няма драматична лична история за пред публиката от реалния й живот, няма друг сюжет около нея, освен този за работещата актриса, която постоянно се подобрява.
Просто 42-годишната Адамс вече цяло десетилетие върви по възходяща линия и се появява във все по-добри и по-добри роли. Страхотна актриса и толкова „скучна" знаменитост - дошло ли е времето и тя да получи заслуженото признание?