Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вечните филми: “Челюсти” - това не е само голяма риба, която иска да ви изяде

Когато говорим за филми, изваяли физиономията на съвременното кино, две имена не могат да се пропуснат - на режисьора Стивън Спилбърг и на заглавието, което даде началния тласък на култовата му кариера - "Челюсти" (1975 г.).

Този филм е повратна точка за индустрията, като се започне от избраната дата на премиерата, завинаги предефинирала кино календара, мине се през знаковата музика и се стигне до универсалната и неподдаваща се на времето тема - за човешкия страх от неизвестността.

С други думи, ако сте запомнили "Челюсти" само с напрегнатото "дум, дум, дум" и перка на акула, трябва да си пуснете филма пак и да задълбаете в по-комплексните слоеве на неговите мотиви. Защото е много лесно да повтаряме механично, че един или друг филм е емблема, по-трудно е да се посочат идеите, поставили дадена лента извън времето и пространството.

И така - какво е дал "Челюсти" на киното, за да си заслужи цялата слава и дали неговото изваждане от нафталина не е някаква хипстърска мода, подчинена на лековерно благоговение пред ретрото?

Има десетки заглавия, които в последно време разчитат на носталгията по миналото, за да напомнят за себе, но "Челюсти" не е сред тях, понеже нито декора, нито качеството на камерата, нито ефектите предлагат нещо, по което съвременната аудитория да клъвне.

Снимка: Форум Филм България

Пречупено през призмата на 2022 г. ужасът на Спилбърг спокойно може да мине в графата за семейни филми, тъй като опасността не е достатъчно 3D. Особено гледана на IMAX екран, който изважда на показ всички бутафорни атрибути на чудовището в океана, което по три пъти на ден си хапва човешко.*

В този ред на мисли, акулата на Спилбърг влиза повече в ролята на метафора, отключила ирационалната човешка паника към това, което не може да видим и контролираме, отколкото на чудовище, което ще ви преследва в кошмарите.

Спилбърг е голям фен на тази тема ("Извънземното", "Близки срещи от третия вид"), като се научил да хвърля въже между сантименталната и страшната (нелогична) страна на сюжета, така че да върви майсторски по него. По същата формула работи и "Челюсти".

Историята започва от американското курортно градче Амити, което се готви да посрещне 4 юли с пълни плажове, фойерверки, пукащи се по шевовете ресторанти. Лятото е в разгара си, тревогите са оставени в офиса, а лентяйството е националния спорт за сезона.

Никой не вижда причини за тревоги, докато не става ясно, че около бреговете се подвизава акула-убиец, която изплува от нищото и разфасова цяло човешко тяло за секунди.

Това изправя общността пред сериозна дилема - дали да опразнят плажовете, с което да жертват сезона и евентуално да изпратят бизнеса на социални помощи, или да си спасяват живота. Изборът не е лесен и понеже до финално решение така и не се стига, се намира жертвен агнец в лицето на шериф, един ихтиологог и един стар морски вълк, които се наемат да влязат в океана и да убият акулата.

Снимка: Форум Филм България

Модерните феминистки сега ще попитат "Къде е жената в групата?" и веднага биха нападнали патриархалните стандарти, които са задължили героините във филма да стоят до децата си, докато мъжете отвоюват правото им на спокойна лятна отпуска.

За щастие на Спилбърг и целия екип на "Челюсти", критериите за полово представителство не са съществували през 70-те и това само е помогнало. Филмът поставя в центъра на събитията трима герои, които имат мотивацията и качествата да са там.

Шериф Броуди (Рой Шайдер) е прототипът на семейния тип, който се грижи за другите не само защото му плащат, а и от чувство за дълг. Когато нещо в юрисдикцията на неговото полицейско началство не е наред, той го приема изключително лично и е готов да го накълца.

Ихтиологът Мат Хупър (Ричард Драйфус) е лудият учен, чието любопитство или ще го убие, или ще го превърне в знаменитост. Последният в групата - опитният ловец Куин (Робърт Шоу), има стари сметки за разчистване с морето.

Понеже това е един от първите филми на Спилбърг и е сниман с античната по днешните стандарти камера ARRIFLEX 35 III е интересно да се види как режисьорът е боравил с плана и ракурса, за да създава напрежение.

Когато иска да създаде клаустрофобично усещане, режисьорът стеснява кадъра до зрителното поле на героя, а когато се връща към базовата си тема - че опасността е някъде там, но никой не знае къде точно, използва широки планове.

Снимка: Форум Филм България

Без възможностите на компютърните ефекти, инструмент в ръцете на режисьора е и музиката на Джон Уилямс, човекът, който композира саундтрака на всички акули по света. Провокирането на ужаса със звук е метод, измислен от Алфред Хичкок, а Спилбърг го вплита във фигурата на акулата, за да я направи нещо повече от голяма риба, която иска да ви изяде.

Минали са 47 години от премиерата на "Челюсти", а оттогава възприятията ни за океана и ужасите, които крият в него, сериозно са се изменили. Виждали сме какви ли не създания, които могат да ни погълнат от дълбините, и ако беше търсил единствено ефекта на визуалния страх, филмът на Спилбърг отдавна щеше да е забравен по архивите.

"Челюсти" обаче засяга нещо по-дълбоко. Стига до колективната човешка психика и реализира най-мрачните ѝ сценарии, което си е вечна тема и прави самия филм вечен. 

Нищо че звярът не е "нарисуван" до последния детайл от десетки компютърни артисти. А може би и точно заради това.

"Челюсти" се връща на големите екрани от 2 септември. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените