Не знам! Не знам какво още трябва да се случи в нашия и бездруго тревожен живот! За какво да се кахърим по-напред? Дали за сънародничката си във Франция Юлия Кръстева, която в апогея на зашеметяващата си научна кариера стана за резил с дейността си за Държавна сигурност? Дали за това колко руски дипломати и на какво основание трябва да изгони България? Или колко ще струва агнешкото за празниците?
Не ни стига всичко това, ами трябваше да се притесняваме дали няма да ни удари и парче от космическата станция на китайците Тянгун-1.
Не, не сме параноици. Като знаем колко корумпирана е нашата държава (доколкото изобщо има такава), като знаем колко мудни и безотговорни са институциите, като си даваме сметка каква трагична картинка представляват Гражданска защита, пожарната и полицията – като едното нищо ще вземе да ни удари някоя отломка и да ни свари неподготвени като снеговалеж през декември.
Но, слава Богу!, и този път ни се размина – снощи го съобщиха по телевизора: Тянгун-1 паднал някъде в океана и като по чудо никой в Океания не бил претрепан от него.
От телевизора научихме също така, че (ти да видиш!) вероятността да те удари отломка от Тянгун-1 е била 10 милиона пъти по-малка от тази да те удари гръм.
Тц, тц, тц... А каква е вероятността да те удари гръм? Бързата проверка показва, че е 587 000:1, но да те убие е 2 290 000:1. Тоест, вероятността да те убие парче от Тянгун-1 през цялото време е била 22 трилиона и 900 милиарда към едно.
Нищо. Важното е световните медии неотлъчно да държат пръст върху пулса на събитията и да ни информират за всичко, което може да има отношение към нашия живот, здраве и други неотменими граждански права.
Историята обаче не свършва тук. В същата емисия на "По света и у нас" (02 април 2018, 20:00 часа) се появи специалистът по международно космическо право (забележете: хем международно, хем космическо; не знам дали междугалактическото право е към него) Николай Натов, за да обостри вниманието ни върху следното.
Вече над половин век човечеството се занимава с активна космонавтика, поради което е успяло да замърси до безобразие Космоса около себе си.
Можете ли да си представите! Изхвърлили сме в Космоса не един тон, не два тона, а цели 8000 тона отпадъци от своите ракети и спътници! По бруталност това граничи с унищожаването на дъждовните гори в Бразилия или с втория кабинков лифт на Банско!
Нещо трябва да се направи! Някой трябва да бие тревога! Ето, специалистът по космическо право Натов я бие. Той предлага еколози и юристи да си протегнат ръце и да създадат нов "Международен договор", който да регулира цялата тази тревожна ситуация.
Знае ли човек, един ден може да се стигне и до данъци върху космическите отпадъци, както има върху въглеродните емисии. И тогава разни олигарси ще се замислят, преди да си изхвърлят автомобилите в Космоса!
Вече виждам как специалистите по международно космическо право се обединяват в нарочни тинк-танкове, за да умуват, а еколозите в зелени скафандри правят живи вериги в Космоса, за да спрат поредните комерсиални сателити. Всъщност, коректно ли е скафандрите на еколозите да са зелени? Не трябва ли да са черни на звездички?
Разбира се, правителствата ще бъдат задължени посредством специални международни конвенции да финансират усилията на спейс-правистите и еколозите, но не бива да се тревожим за тях, защото правителствата винаги намират пари, главно от данъци.
И никой нищо не може да каже, защото околна среда ли е Космосът? Околна е. По-околна няма накъде! А околната среда не бива да се замърсява, за нея трябва да се грижим и то най-вече чрез специализираните си за тази цел неправителствени организации.
Осем хиляди тона! Осем хиляди тона отпадъци в милия, беззащитен и девствен доскоро Космос! Можете ли да си представите осем хиляди тона? Та това са цели 400 тира! Това сигурно е повече от половин митничарска смяна на Дунав мост!
За сравнение използвах камиони, защото при корабите няма да се получи. Само някой много малък кораб ще се съгласи да натовари космическия боклук около Земята, защото по-големите ще останат празни.
Така например корабът "Българка" има товароподемност 41 327 тона, тоест може да натовари малко повече от 5 пъти целия човешки боклук в целия околоземен Космос. В същото време един наистина голям кораб, да речем Maersk Mc-Kinney Møller, побира 165 000 тона. На него купчина с големината на космическия боклук на човечеството от последните 60 години сигурно се събира, след като изметат трюмовете.
Какъв е изводът (освен че разни еколози и космически юристи си подготвят почвата за сладки бъдещи финансирания), какъв е изводът от тези две прости сметки: че вероятността да те удари отломка от спътник (припомням, че е почти 23 трилиона:1) и че целият космически боклук се събира в най-малкия търговски кораб? Изводът е, че човекът, човечеството се има за нещо много по-голямо, отколкото е в действителност.
Човекът продължава да е огромен само духовно и то ако наистина го пожелае. Иначе е смешна молекула на лицето на скромна планетчица, жужаща около невзрачно слънчице, забутано в най-затънтения ръкав на една с нищо незабележителна галактика, изгубена в мимолетна вселена, която проблясва за част от секундата на върха на пръста на Бог. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.