Наскоро руският астронавт Олег Кононенко отбеляза рекорд. Той е човекът, прекарал най-много време в Космоса - общо 1111 дни в рамките на 5 мисии.
60-годишният Кононенко, заедно с руския си колега Николай Чуб, се върна на Земята в края на септември след 374 дни на борда на Международната космическа станция (МКС) - също рекордно дълго време прекарано на МКС. С тях в степта на Казахстан кацна и американката Трейси Дайсън, макар че нейният престой в орбита беше по-кратък.
Доста и най-вече неочаквано дълго ще бъде и времето, за което ще останат на МКС Бъч Уилмор и Суни Уилямс. Те формираха първата мисия с астронавти на Boeing и техния апарат Starliner, и трябваше да останат на космическата станция 8 дни.
След като обаче се оказа, че капсулата не е напълно безопасна за транспортирането на двамата обратно на Земята, астронавтите ще останат на МКС 8 месеца. Те ще са там до февруари 2025 г., когато ще се приберат у дома с апарат на SpaceX.
Нищо от това не може да се сравнява обаче с руския космонавт Валери Поляков и неговия престой в орбита от 437 дни на борда на космическата станция "Мир" през 90-те години на миналия век - най-дългият досега.
Как обаче се отразява това на телата на тези хора?
Все пак организмите на човешките същества не са пригодени за живот в среда, коренно различна от тази на Земята, в условията на безтегловност, по-голяма радиация и жестока изолация.
Едно от най-съществените предизвикателства в Международната космическа станция е именно микрогравитацията - както е другото име на безтегловността, и това води до редица изменения.
Мускули и кости
Една от непосредствените промени е загубата на мускулна и костна маса. При безтегловност няма натоварване на мускулите от работата им при определено съпротивление и те започват да атрофират.
Най-ускорен е процесът при мускулите, които поддържат стойката - на гърба, врата, бедрата и прасците. Само за две седмици те могат да загубят 20% от масата си, а за период от 3 до 6 месеца да намалеят с около една трета.
По подобен начин стоят нещата и с костите. Те се натоварват много по-малко, защото не носят същата тежест без гравитацията на Земята. Това води до загуба на сила и маса - данните на НАСА сочат, че костите, които крепят най-голямата част от теглото, губят по 1-1,5 на сто от плътността си на месец в условията на безтегловност. Това важи особено за костите на краката, бедрата и гръбнака.
Загубата на минералите от костите пък води и до риск от натрупването им на други места в тялото, включително камъни в бъбреците.
При връщане на Земята възстановяването на костната маса може да отнеме до 4 години и се налага рехабилитация.
За да се избегнат тези рискове, астронавтите прекарват по 2-2,5 часа в тренировки и упражнения всеки ден. Задължителни са клякания, мъртва тяга, гребания и лежанка на специален уред във "фитнеса" на МКС, който да осигурява необходимото съпротивление. Част от програмата са и пътечка на бягане и велоергометър.
Естествено, астронавтите приемат и добавки за костите.
Микрогравитацията има и друг ефект - тъй като няма какво да дърпа тежестта на тялото надолу, хората в Космоса се издължават, докато са там. Макар и малко, удължаването на гръбначния стълб може да доведе до болки в гърба и дискови хернии при връщането на Земята.
Загуба на тегло
То не се усеща при безтегловност - в орбита всичко се носи свободно във въздуха, но това не значи, че здравословното тегло не е важно. Изследвания на астронавта Скот Кели сочат, че е загубил 7% от телесната си маса за 340-те дни, докато е бил на борда на МКС.
Средно се смята, че при мисии от 4-6 месеца космонавтите губят около 5% от теглото си.
Освен това за повечето от тях храната не е апетитна, а усещането за глад е по-слабо.
Сърдечно-съдова система
По принцип тя функционира добре в Космоса, въпреки че микрогравитацията означава, че няма какво да отвежда кръвта надолу, към долната част на тялото, и съответно на сърцето не се налага да върши същата работа като на Земята, за да я изтласква нагоре.
Все пак астронавтите могат да се сблъскат с намален обем на кръвта и аритмии, както и с намаление на размера на сърцето - което също е мускул.
Зрение
В безтегловност течностите в главата се увеличават. Това оказва по-голямо налягане върху очите и може да доведе до едем, или оток на очите, и нарушения в зрението, особено намалена острота.
Проблем за очите е и това, че те са изложени на космическото лъчение и слънчевия вятър, което им е спестено на Земята. Без нейната атмосфера обаче на МКС астронавтите докладват, че "виждат" светлинни проблясъци, което става при съприкосновение на космическите лъчи и слънчевия вятър с ретината и оптичния нерв.
Нервна система
За да поддържа баланса, фокусира зрението и да се ориентира за местоположение и посока, мозъкът използва огромна система от неврони.
Така той получава информация от цялото тяло - очите, вестибуларния апарат, мускулите и ставите. В безтегловност обаче мускулите например подават различна информация. Тя пък противоречи на тази от вътрешното ухо и резултатът е дезориентация, гадене, загуба на усещане за посока.
При връщането си на Земята пък астронавтите трябва да се пренастроят към гравитацията и може да имат проблем да стоят прави, да ходят и да се обръщат.
Радиацията
В орбита, без защитата на земната атмосфера, астронавтите са изложени на космическата радиация - тя е 100 пъти по-силна, отколкото на Земята. Резултатът може да е гадене и проблеми с централната нервна система, както и повишен дългосрочен риск от развитие на рак, катаракта и сърдечни болести.
Ако можем да обобщим, пътуването в Космоса определено не е за всеки.
