Признавам си, заглавието е подвеждащо. Но пък сигурно те е накарало, драги читателю, да кликнеш и да попрочетеш. Този подход напоследък много успешно се ползва от знайни и незнайни сайтове с цел кликове и импресии, но днес ще разсъждавам върху нещо друго, което е малко...анатомично. Сигурно не ти е особено приятно да четеш за хемороиди, кървящи венци, простата и високо кръвно. Или за живот без рак. А приятно ли ти е да го слушаш? Съмнявам се.
Но се оказва, че няма къде да избягаш, защото колегите рекламисти са племе изобретателно, а природата (разбирай - пазарът) вакуум не търпи. Сигурно не си спомняте много добре, но през 2011 година СЕМ много учтиво каза на телевизиите, че някак си не е особено подходящо във времето за семейна вечеря да пускат клипове с неоперативно отстраняване на хемороиди или да показват едни уж симпатични хора, които почват да плюят кръв и зъби.
Предупреждението беше меко и дипломатично, но явно хвана декиш чак след като СЕМ наложи тук-там и някоя глоба (като например на радио Веселина) за заблуждаваща реклама. Този случай със сигурност не го знаете, но това не му пречи да е факт - радиото е глобено след надлежни консултации.
В резултат българското семейство вече няма неканени гости на масата. Друг е въпросът дали телевизорът трябва да работи по време на вечеря, но няма да навлизаме в тези дебри. Засега.
И понеже наистина пазарът не търпи вакуум, изчезването на рекламите за простатите от вечерния пояс на телевизиите не реши проблема с постоянното безпокойство и затрудненото уриниране. Просто премести информирането на населението за тези страшни врагове в други тип медиа и по друго време. По радиото. Сутрин. Максимум до девет сутринта.
Има едно не особено старо, но много меродавно изследване, което казва, че само софиянци целокупно прекарват около 90 000 часа всеки ден в задръствания на път за работа или към вкъщи. Всеки ден. Тоест на работеща единица се падат по около 15-тина минутки нищоправене и то при много оптимистичната теория, че светофара на Семинарията работи, на Кошарите никой не се е ударил и по "Сливница" са отворени и четирите платна. Малко настрани от темата, но това целокупно се случва един път на високосна година.
Да се върнем на 15-те минути нищоправене. Дамите в колите очевидно имат и други занимания като грим, ровене в чантата, оглеждане по останалите коли (избират си ги по цвят, да не си помислите нещо) или занимания с детето на задната седалка. Мъжете по задръстванията или чоплят нещо в мозъка/ухото/носа си или доизмислят историята от снощи за пред колегите в офиса. Общото между двете социо-групи е ... радиото.
Освен ако не сте си пуснали някой диск, флашка или да стриймвате нещо от телефона, радио-рекламите са неизтребим спътник също както данъчните. И май също толкова досадни.
Добрите примери говорят, че радиото е за забавление и информация. Че не бива да натоварва излишно, че трябва да си знае мястото като фонова медиа. Факт е, че имаме изключително напористи рекламни специалисти и търговски директори, които са убедени, че радио-рекламата може да продаде абсолютно всичко. От тупфи за уши през скъп лаптоп до имот на Ривиерата. И неоперативно отстраняване на хемороиди, анални фисури и гъбички. Или отварата, която носи трайно облекчение на симптомите на грип и настинка. Или супозиториите, които ви избавят от безпокойството от честото уриниране заради проблеми с простатата.
Сигурно толкова сте свикнали с тия „бисери на рекламната мисъл" че дори и не ги чувате. Признайте си, че сте развили селективно слушане и сте рекламно глухи. Има, обаче, един малък проблем. Проблемът не е особено селективен, обикновено е на възраст между три и седем години и прекарва времето от вкъщи до детската градина на задната ви седалка. Точно така - вашето дете, да ви е живо и здраво.
То чува и за съжаление попива и хемороидите, и простатата и фисурите. Така че ако не сезирате СЕМ в близкия един час, пригответе се да дадете разумен отговор на малкото си момиче защо само момченцата имат простата. Или къде живеят и с какво се хранят хемороидите. Или измислете защитна версия, когато в асансьора детето авторитетно се обърне към съседката да й обяснява защо трябва да предприеме нещо за ранното си оплешивяване.
Всъщност въпросът извън търговската логика на труден пазар (разбирам я) е доста по-дълбок, но за съжаление тази дисциплина не се преподава в часовете по масова комуникация. В края на краищата опираме до осъзнаване на социалната и образователната роля (мисия, ако щеш) на рекламата.
Дали ще дойде ерата, в която търговските директори на медиите ще работят заедно с програмните такива в името на нещо доста по-отговорно от приходи-разходи (известно още като ти-създай-съдържанието-аз-ще-го-продам). Не пречи да си помечтаем и за времето, в което някой отракан колега от радио ще каже на рекламодател „Съжалявам, но 30% от аудиторията ни сутрин води децата на детска градина с кола и реклама на васкуларни образувания в аналния канал не са подходящи".
