Една от особеностите на така наречените „социални" реклами на фондации, неправителствени организации и групи за натиск е, че могат да вървят по тънкия бръснач на предизвикателството, скандала и шокирането на публиката. Вероятно няма човек, който поне да не е чувал за акциите на Грийнпийс, които заливаха с червена боя манекенки по време на ревюта на палта от естествен косъм. Има и по-стряскащи примери като кампанията на WWF "Не купувай":
Или още по-шокиращата им рекламна кампания „Ако това беше твоето", в която дете е представено като костенурка за ядене, тигър за отстрелване или трофей с рога на стената. НПО-тата могат да си го позволят, защото така предизвикват бури от емоции и вероятно потичат реки от дарения.
Напоследък ми прави много добро впечатление друга доста по-ефективна (според мен) тенденция - да се ползват по-балансирани визуални послания, които провокират към размисъл.
Едно от най-авторитетните издания за реклама и комуникации - Ads of the world, отреди първото място за април тази година на серия реклами на Индийския съюз за дебати. Автор е "Огилви" - Япония, вероятно това е и причината за минималистичната стилистика и изобилието на добър вкус в посланието.
А то е много просто - не трябва ли всяка рупия за образование/ инфраструктура/ жилища/ здраве да отива само за това? Визуализацията е гениално проста - показано е как евентуалната придобивка от корупция яде от крайния резултат на публичния фонд. Освен спортната кола, останалите визии от серията показват частен самолет, яхта и вила.
От същия месец, от същата рекламна библия е и другият пример в тази посока. Този път създателите на рекламата използват популярната тема за Хари Потър и важността на четенето. Брилянтен начин да покажат колко много са загубили зрителите.
Последната кампания на Музея на книгата по някакъв странен начин преповтаря една друга иконична кампания преди време - тази на Чешката асоциация на библиотекарите. Сигурно имат своите основания да посочат Холивуд като враг на четенето, но шапки долу за водопадите от хумор, с които са пълни визиите от серията им.
Много силно се надявам хуморът и добре дозираната иносказателност да започнат да преобладават в кампаниите на неправителствените организации. За да не стават рекламите им подходящи за червена точка и излъчвания след късна емисия новини.
Скъпо БЛОГЧЕ, Знам че напоследък си мислиш че съм охладнял към теб и не ти отделям много време и внимание, но и тази седмица ти изцвръцах своите 2000 знака. Знам че си мислиш че е обидно за тебе вече втора седмица да ти пускам банален преразказ без елементи на разсъждение за кампании, които съм гледал за други а не за тебе. Знаеш че идва зима. Джуниър бранд менажерките се върнаха в София (в смисъл от морето,а не от родните си места) и трябва да се социализирам и пичвам (не в смисъл да ставам пич) . Не си право че те пренебрегвам мило блогче. Просто нашата връзка е вече зряла и страстта е преминала в уважение. Разказах ти всичко за мен и моята среда. Аз те запознах със всичките си приятелчета и ти показах колко са умнички и креативнички. Нали си спомняш че ти доведох на сладки и доброжелателни приказки и тези дето се занимават с телефончета и тези с бензиностанцийките и си прекарахме толкова добре. Знам че в началото си говорехме други работи. Може би си разбрало че не съм Сула, но и аз разбрах че не си лондонския Таймс. Пък и ти си имаш връзчици на страни. Ако не ме беше набутало в аферата ти със вестник „Сега“(всяка сряда) още щяхме да си седим самички в кафенцето и да не ни нападат хейтърите. Твой Дарин Стойков - магистър по PR и комуникации от Софийски университет и 17 години опит в работата за местни и международни компании и агенции