Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Марин льо Пен обещава разпад на еврозоната

Възходът на Марин льо Пен като кандидат за висши постове в повратен за Европа момент може да се окаже шокът, необходим за провокиране на радикална промяна в стратегията за борба с кризата на еврото
Възходът на Марин льо Пен като кандидат за висши постове в повратен за Европа момент може да се окаже шокът, необходим за провокиране на радикална промяна в стратегията за борба с кризата на еврото

Това вече е реална перспектива. "Не можем да бъдем изкушени," казва Марин льо Пен, изпълнена с увереност, след като партията й си е осигурила 46% от народния вот в междинни избори преди седмица. Нейният кандидат е изместил управляващите социалисти в собствения им бастион Вилньов сюр Лот.

"Еврото прекратява съществуването си в момента, в който Франция напусне, и това е нашата невероятна сила. Какво ще направят, ще изпратят танкове?" заявява тя в седалището на Националния франт, необозначена по никакъв начин сграда в парижкото предградие Нантер. Офисът й е малък и прозаичен, почти аскетичен.

"Европа е само един голям блъф. Едната страна тук е невероятната сила на суверенното население, на другата страна са малцина технократи"

За първи път Националният фронт е наравно с двете управляващи партии в следвоенна Франция, социалистите и голистите. Всички те са с около 21% от гласовете в националните социологическите проучвания, но само Фронтът има попътен вятър в платната.

Но все пак именно подробностите около вота във Вилньов са това, което шокира политическата класа. Фронтът е постигнал най-висок резултат в повечето социалистически кантони - знак, че може би излиза от своите десни анклави, за да се превърне в масово движение на бялата работническа класа.

Коментаторите започнаха да говорят за "ляв льопенизъм", докато тя изтласка социалистите с атаки срещу банките и трансграничния капитализъм. Ана Росо-Ройг, кандидат на френската комунистическа партия в изборите през 2012 г., току-що премина в лагера на Льо Пен.

Социалистите се надяваха изгряващата звезда на Марин льо Пен да работи в тяхна полза, разцепвайки десницата. Сега те съзират в нея смъртна заплаха. Министърът на промишлеността Арно Монтенбур миналата седмица избухна, обвинявайки Брюксел, че е играл за Националния фронт, като грубо е погазвал демокрацията и е налагал изключително агресивно фискалните икономии.

Льо Пен казва, че първата стъпка в мисията й към Елисейския дворец е да обяви референдум за членството в ЕС

"Ще преговарям за точките, по които не може да има компромис. Ако резултатите са неадекватни, ще призова да се оттеглим от съюза," казва тя.

Четирите критични точки са валутата, граничният контрол, върховенството на френските закони и нещо, което тя нарича "икономически патриотизъм" - възможност за Франция да практикува "интелигентен протекционизъм" и да запазва социалния си модел. "Не мога да си представя как може да се води икономическа политика без пълен контрол над собствените ни пари," коментира тя.

Запитана дали има намерение да извади Франция от еврозоната незабавно, тя казва: "Да, защото еврото блокира всички икономически решения. Франция не е страна, която може да приема опекунство от Брюксел".

На висшата администрация ще бъде поставена задача да очертаят планове за възстановяване на франка. Лидерите на еврозоната ще имат категоричен избор: или да работят с Франция за координиран разпад на паричния съюз, или да чакат съдбата си.

Льо Пен се опасява, че други страни от еврозоната ще се съпротивляват и ще допуснат пълен "финансов Армагедон", но това е риск, който според нея трябва да бъде поет.

Нейният план е базиран на изследване от икономисти от Висшата школа по социални науки в Париж, ръководени от проф. Жак Сапир

Според Сапир Франция, Италия и Испания само биха спечелили от излизане от паричния съюз, възстановявайки изгубената конкурентоспособност на трудовите си ресурси само с един ход, без години на депресия.

Според учените дисбалансът между Севера и Юга в еврозоната вече е преминал отвъд точката, след която няма връщане назад. Опитите да бъде обърната тази тенденция чрез дефлация и понижения на заплатите ще доведат до масова безработица и загуба на ядрото на индустрията.

Те твърдят, че настоящата стратегия за вътрешно девалвиране не води до нищо добро, тъй като рецесията повишава нивата на задлъжнялост.

Сапир казва, че изгодите са най-големи при координиран разпад с капиталови контроли, където интервенцията на централните банки насочва новите валути до целевите нива. Моделът приема, че германската марка и холандският гулден ще имат 15% повишение спрямо старото евро, докато при франка ще има спад с 20%.

Изгодите не са толкова големи, ако европейският паричен съюз се разпадне при ожесточена борба между страните и валутите надхвърлят планираните нива. Това би предизвикало тежък дефлационен шок в Германия, но все пак би имало доста положителен ефект за Франция, Италия и Испания.

"Много политици идват да се срещат с мен, и голисти, и социалисти. И те са съгласни с тезите ми, но не желаят да разкриват това публично. Те искат някой друг да поведе процеса. Ако Марин льо Пен иска да използва моите изследвания, нямам проблем с това," казва ученият.

Марин льо Пен е самотна майка на 44-годишна възраст, която има по-свободно отношение към правата на хомосексуалните и към абортите, отколкото разкрива публично.

В това отношение е по-близо в някои аспекти до покойния холандски популист Пим Фортейн, отколкото до своенравния си баща Жан-Мари льо Пен, отстъпил й лидерството в партията преди две години.

Баща й на свой ред определя нейния еклектичен модернизъм като слой "дребнобуржоазни" възгледи, възприети от нея в парижките училища.

Марин проведе тиха чистка на Фронта, изтласквайки по-шумните антисемити в периферията

Носталгията по Виши вече е демоде. Въпреки че баща й определяше Холокоста като исторически "подробности", тя го нарича "връхна точка на човешкото варварство". Тя се стреми да печели симпатиите на евреите, като вместо това критикува джихадистите.

"Политическите партии са като хората. Има юношество, когато правиш безумни неща, и после идва зрялостта. Вече сме готови за властта," твърди тя.

Тази кампания за "десатанизиране" или прочистване на имиджа изглежда е проработила. Само малък брой от гласоподавателите все още смятат, че Фронтът е "заплаха за демокрацията".

Марин льо Пен печели огромен дял от симпатиите на белите жени от работническата класа. Феминизираният Фронт вече не е партията на гневните бели мъже. По-мекият имидж е причината, поради която финансовият министър Пиер Московиси я описва като "по-опасна от баща си".

Нейната защита на френския социален модел и критиките й към капитализма й придават ляв оттенък - някои го наричат националсоциализъм в стила на 30-те

Тя звучи почти като активистите от "Окупирай Уолстрийт" в атаките си срещу висшите финансисти и начина, по който корпорациите печелят от аутсорсинга на работни места, изправяйки заплатите на Запад срещу евтиния труд в Азия. Според нея, "това е законът на джунглата".

Тя не е в лагера на крайнодесните и с атаките си срещу Вашингтон и НАТО, или с призива й Франция да си върне мястото като "неутрална" в многополярен свят. Това е антиатлантически патриотизъм.

Тя твърди, че е истинският наследник на генерал Шарл дьо Гол, обвинявайки голисткия Съюз за народно движение, че си е продал душата на Европа и англосаксонците. "Имаше Де Гол на левицата и де Гол на десницата. Имаше двама Де Головци. Ние отстояваме позициите и на двамата," заявява тя.

Льо Пен твърди, че социалистите са в упадък, защото са жертви на собственото си робуване на икономическите доктрини на ЕС, а атаките им срещу Ангела Меркел миришат на синдром на зависимостта. "Те се оплакват от Меркел, злата канцлерка, налагаща своето, която докарва страдания на Франция, но Меркел просто отстоява интересите на Германия, които не са същите като нашите."

Според Льо Пен, кризата в европейския валутен съюз е структурна

Тезата й е, че Севера и Юга имат нужда от различни валутни курсове. "Немската марка би се повишавала, ако не беше еврото, и това означава, че Германия има хронично подценена валута. Еврото е прекалено силно за Франция и подкопава конкурентоспособността ни," казва тя.

Трудно е да се прецени дали французите някога биха гласували масово за категорично противопоставяне с Европа, още по-малко за нейното месианство в духа на Жана д'Арк.

Колкото по-дълго обаче трае икономическият упадък, толкова по-голям е рискът за Брюксел и Берлин френското търпение да се изчерпа и да предизвика едно от тези изригвания, които са се случвали във френската история през вековете.

Проучване на Pew Foundation установи, че френската подкрепа за европейския проект е спаднала от 60% до 40% в последната година, а 77% от французите смятат, че икономическата интеграция е вредна за страната.

Президентът Франсоа Оланд казва, че кризата на еврото е "приключила" и възстановяването вече се случва, но не е ясно какво ще наруши порочния кръг, докато Франция прилага затягане на бюджетите с 1.8% от БВП тази година и най-сериозните икономии от половин век насам.

Паричната политика остава рестриктивна в повечето романски страни.

"Ако правителството наистина се опитва да понижи бюджетния дефицит до 3% от БВП, икономиката отново ще се свие догодина с 0.5-0.8%," казва Сапир. "Безработицата ще продължи да нараства с 30 000 - 40 000 души месечно. Може да има още 6000 души без работа към края на 2014 г."

Това не е първият път, в който френското търпение се изчерпва и срива статуквото

Франция е издържала на същата "бавна мъка" в началото на 30-те години на миналия век, по времето на златния стандарт, стоически приемайки "500-те дефлационни декрета" на премиера Пиер Лавал. Чашата прелива през 1936-а с избора на левия Народен фронт, подкрепян и от комунистите - и златният стандарт пада.

Възходът на Марин льо Пен като кандидат за висши постове в повратен за Европа момент може да се окаже шокът, необходим за провокиране на радикална промяна в стратегията за борба с кризата на еврото.

Или поне да застави френската Социалистическа партия да скъса тесните си връзки с Германия и да се бори за пълна нова рефлация, ако не за друго, за да избегне собствения си залез.

"Във Франция сме станали жертви на робски дух. Забравили сме как да бъдем водачи, а гласът ни не се чува повече," казва тя. Е, сега със сигурност ще се чуе.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените