Трай си, бабо, не разбираш

"За да "знаеш" нещо и да си "сигурен" за нещо, първо трябва да провериш информацията, с която разполагаш." 

Добър ден, драги сънародници! Седя си и си пия кафенце, с чувство за изпълнен граждански дълг, след като отидох до посолството и си пуснах бюлетината с вота по повод бъдещето на ядрената енергетика в България. Седя си и си се чувствам като пич, супер отговорна българка и човек с ясно определена гражданска позиция едновременно. Идилия!

Нещата за мен обаче не са толкова розови... От вчера в интернет пространството водя разговори по темата с познати и непознати и се опитвам да разбера какво, аджеба, иска народът - ДА имаме ли "Белене", или НЕ? И в проведените дискусии кристализира една проста истина... или две, по-точно:

Първо: че много хора, особено млади ентусиасти, като мен, с поглед, устремен в бъдещето, пресни-пресни висшисти, имат доста определено мнение по въпроса. Всеки "знае" и е "сигурен" и изобщо е готов да защитава мнението си с нокти и зъби. И това ме радва - мен, човек, който от едно 5 години наблюдава ставащото в България отстрани, и който след още половин година е твърдо решен да се върне в България и да даде на близките си и на страната си (колко патетично!), най-доброто от онова, което е научил за изминалите години и което ще научи в бъдеще. Преди сами да определим какво искаме, как можем да очакваме да го получим?Дерзайте!.. Но и ме натъжава. 

Второ: "гражданската позиция", която едно 80% от събеседниците ми заявяват наляво и надясно със снимки и картинки, постнати с мисълта безапелационно да разбият инакомислещите "родоотстъпници", се основава на две неща: (а) липса на информация и (б) тонове емоция, която кой знае откъде извира.

Няма да се изказвам по повод вота, енергетиката и подобни - сигурна съм, че всички вие, драги читатели, сте в състояние сами да определите позицията си и да си използвате мозъците по назначение, пък и времето за агитация вече се изтърколи.

Искам обаче да отбележа една неумолима тенденция: много, ама много малко от събеседниците ми се оказаха в състояние да отговорят на елементарни въпроси по темата - въпроси, които би задал човек "отвън", абсолютно незапознат с темата. И много, ама много от събеседниците ми цитираха едни и същи заучени фрази, като от конвейер.

"Великите умове мислят еднакво", както беше казал мислителят, но дали е така? Порази ме убедеността, напираща в много коментари и много разсъждения, свеждащи се до това, че реално "ами не мога да ти отговоря на този въпрос, но ЗНАМ, че България има/няма нужда от нова АЕЦ".

Резонно си зададох въпроса: откъде такова знание, като даже не можеш да ме шамаросаш с елементарни факти? Обясни ми, аргументирай, убеди ме, че ти си прав, а аз не съм! Откъде, като боравиш с информация, която не си проверил/а? Държа да отбележа, че нямам никакво намерение да обидя когото и да е или да налагам мнение...

Но като човек, който има много въпроси в главата си и изобщо има природната склонност да налива масло в огъня, си спомних един апел, който Френската асоциация на журналистите беше публикувала преди известно време във връзка с разсекретяването на източниците на информация на репортерите.

Лайтмотивът на статията беше, че "свободата на словото и правото на свободен достъп до информация са основата на демокрацията и на гражданското общество". Един вид, трябва да знаеш всичко, за да можеш да си направиш изводите. САМ! В сравнение с този вик, душевен порив!, на колегите от Франция, се замислих за ограничеността на информацията, която се приподнася в България.

Тръбим за свободна журналистика, очакваме компетентен вот, а реално не разполагаме с такава! При това не защото не искаме, не защото не можем да я намерим, а защото е по-лесно да "чуем по радиото", отколкото да отворим учебник, да чуем интервю със специалист в Ютюб или да прочетем официално проучване на сайта на Евросъюза, МААЕ, сайта на стринката на вуйчото на лелята...- сами си изберете.

Как може гражданска позиция да се строи върху фундамент, изграден от заявления, взети от въздуха и неподкрепени с факти? Как може да говорим за гражданска позиция, когато думите ни се сипят като пясък в момента, в който им се противопоставят един-два солидни факта или някоя друга цифра? Как може да разпространяваш мнение, като не можеш да обясниш ЗАЩО мислиш така?.. Все интересни въпроси, не мислите ли?

В хода на дискусиите също така станах свидетел на възмущението на един друг мой събеседник, който се кахъреше от факта, че хора на 65+ години ще гласуват на референдума, защото "нея пък какво я засяга бъдещето на България?!" Много демократично, Петров! Евала!

Това ли ще научим децата си един ден: че баба и дядо изобщо не ги засяга бъдещето на страната ни, понеже така или иначе са пътници и изобщо, кво им пука?! Да си копаят там картофите на село и да си траят. ... Ама и ти ще станеш дядо, Петров, не забравяй! ;)

Жалко. Наистина си мислех, че нещата тръгват на добре, наистина си мислех, че страданията, мизериите и разочарованията са ни направили ако не друго, то поне мъдри и... пресметливи! Защо пресметливи? Защото е хубаво да се учим от грешките и жизнения опит поне на по-възрастните - по-евтино излиза.

Ние сме една от най-старите нации на Европа, а ни тресе юношески максимализъм, та дрънка. И после защо не ни уважават? Ами защото емоцията, драги ми Смехурко, също като децибела, не е аргумент.

Но, отклоних се от темата, съжалявам. Мисълта ми беше, че преди да можем да говорим за независима гражданска позиция, преди да се надяваме, че можем да определим бъдещето на страната, трябва поне да не ни домързи да се поразровим, а не да взимаме наготово заучени фрази, написани от някой-си. Че трябва да се замислим за това какви ще са последствията "за мен и семейството ми", а не да оперираме с високопарни и абстрактни понятия, значението на които дори не сме погледнали в Уикипедия.

Сигурна съм, че хората са най-ценното съкровище на България - не "Белене", не златото, което копаем и подаряваме на други, не политическите партии, даже не така обичаното от мен Черно море и уникалните му плажове, а хората - онези, които не се страхуват да не вярват на всичко, което им се повтаря и потретва, които не се страхуват да се съмняват и да задават неудобни въпроси.

Хората, които не вървят по пътя на най-малкото съпротивление и хората, които искат достойно бъдеще, които искат целият свят да знае къде именно е България, а не да се ориентира, че е "ми там някъде, на запад от Турция". Самите ние да си даваме сметка кои сме и какво можем да дадем на децата си и на света.

Не ви призовавам към анархия, призовавам ви да мислите с главите си. Знам, че можете.

Ай, наздраве! ;)

#1 MacAllister 28.01.2013 в 16:44:40

А сега само за протокола кажи ти какво прочете и научи по въпроса? Не се заяждам, просто забелязвам, че типичното българско "възмущение" започва като дериватите на борсите да добива въплащиения от втори, трети, че и четвърти ред. Ако искаш да ти тежи думата, а не да се приеме като заяждане от (май втори ред) в случая давай кажи какво научи по повод референдума, какво провери, на чие мнение се довери там където ти липсват знания, как избра да се довериш и т.н.

#7 Абе 29.01.2013 в 00:05:48

Здравей Боряна, мога само да те поздравя както за позицията ти в статията, така и за аргументите ти в коментарите. За да заемеш дадена страна, трябва да си осмислил тезата си, да си чул опонента, да си намерил пропуските и грешките в неговата защита, да имаш достатъчно доказателства за правотата си. И да си готов да приемеш, че може и да не си прав. Но така е трудно. Трябва да търсиш, да четеш, да мислиш. А това не се котира. Не и у нас. Демоде е някак си. И не ти вярват. Ставаш един от онези "всезнайковци" , "платени драскачи" или "лично заинтересовани". По-лесно е да си на мнението на всеобщия народен любимец. Нищо, че и той самия не знае на какво точно мнение е. Ма пък добре го казва, а? Направо ги закопава! Тук в кафето, форумците обикновено се аргументират добре и понякога се получават хубави спорове. Бих искал да защитя в това отношение MacAllister, нищо че по въпроса за АЕЦ сме на различно мнение. Той е един от тези дето мисли и говори разумно. Както и deowin. Приятелю, логиката ти както винаги е вярна, само дето аз не видях призив на авторката да забраним на неинформираните да гласуват. Видях това - "призовавам ви да мислите с главите си". Видях, точно както казваш, добронамерено и може би наивно желание да спрат да ни водят за носа. А дали и колко човека ще го направят е друга тема. Знам, че можем. Знам, че няма да го направим.

#9 Абе 29.01.2013 в 01:06:06

Бих се съгласил с теб, което автоматично означава, че се смятам за умен, което пък от своя страна е недоказано твърдение. Така че, ще трябва да приема обратното становище. Освен това поради недостатъчна решителност от моя страна, оставям на теб да обясниш на онези, че са тъпи и от утре нямат право да гласуват. Досещаш се за резултата, нали? Колкото по-тъп е един човек, толкова по-сигурен е , че е най-умния. Освен това бързо забравя аргументите на разума и хваща аргументите на силата. А двата аргумента в човешките индивиди по принцип са обратнопропорционални. Така че предлаганите от теб "крации" няма да ги бъде никога. На истински умните остава да манипулират масите, без да се афишират като такива, съответно демокрацията ще просъществува още дълго.

#10 krasi_chobi 29.01.2013 в 03:40:15

Принципно чета статиите в webcafe заради ArenaBG (да, торенти) и досега съм бил доста разочарован от съдържанието и начина на писане на статиите (лично мнение), но тази статия много смислена. Голямо „браво“ на авторката за добрата статия.

#11 Зелен Бетон 29.01.2013 в 08:35:12

@джЕнерала: Основно правило: човек не бива да бъде питан за неща, по които очевидно няма как да бъде компетентен. Никой не понечва да пита полицай как се решава диференциално уравнение. Нито побелял професор – къде се скача с бънджи. (Макар че и двамата може случайно пък да знаят.) Правилото важи с още по-голяма сила за политиците. В добавка, те трябва да могат ДА ПРИВЕДАТ всеки въпрос от политическа значимост към такъв, на който средностатистическият гражданин да може да (си) отговори компетентно. А ако въпросът не може да се опрости, но трябва да се зададе, са длъжни да направят друго: да преработят необходимата спомагателна информация до ЯСЕН, ЕДНОЗНАЧЕН И ЛЕСНОСМИЛАЕМ ВИД, и да се погрижат да стигне до всички запитани. За отминалия референдум политиците ни не само че не направиха това, а действаха точно наопъки: съставиха въпроса така, че да обърка хората (и първоначалната версия, и редакцията на ГЕРБ), след което заринаха публичното пространство с объркващи твърдения и несъществени подробности, за да направят кашата пълна. И всичко това – с цел единствено да въртят политическите си игрички. При това положение, за да се ориентираш, не е достатъчно просто да почетеш и да помислиш: трябва и да съумееш да видиш контекста на политическото противопоставяне, да преровиш сума ти противоречива информация, и да успееш да отсееш тази, която (според теб) е най-правдоподобна. А това далеч не е по силите на всички. Дори на много от тези, които и знаят, и мислят. Мнозина не са се и захващали – просто защото не са имали време, хората ходят на работа и си гледат семействата, все пак. Включително и по твоите сили не е. В това, което си написала по-долу, има ред спорни неща, които приемаш за даденост. Веднага се вижда, че още когато си тръгвала да търсиш информация, си имала някаква предварителна нагласа. Няма да коментирам, че пак ще стане говорилня, която ще отмести фокуса на иначе добрата тема. Важното е, че можеш смислено и систематично да обясниш защо си гласувала еди-как си: това е достатъчно, за да даде легитимност на гласа ти. Дотук искам да кажа, че не бива да се вменява на всички задължението да бъдат максимално и обективно осведомени. Осведомеността (особено в политически план) зависи изключително от информационната среда – която изобщо не може да претендира за обективност. Друг фактор са съществуващите устойчиви стереотипи в мисленето, които – в по-голяма или по-малка степен – деформират мисловния процес и заключенията от него. Тази деформация е много трудно да се избегне. _______________________________ Същевременно призивът ти всеки да мисли с главата си е абсолютно валиден и напълно се присъединявам към него. Макар и с известни уточнения: Съществен проблем на съвременния човек е, че все по-трудно се справя с огромния поток от информация. Някои го ограничават само до критично необходимото; други се стремят да развият „пропускателната си способност“ за да могат да преработват и осмислят повече. Трети обаче – и те са ужасяващо много – поемат по най-малкото съпротивление: търсят си Източник на Истина (точно така, с главни букви). И като решат, че са го намерили, го зяпват с обожание и приемат едно към едно всичко, което излиза от него. И смятат, че са си решили проблемите – при това не само информационните, а и мисловните. Това може да е приятелят Пешо (щото чете много и е умен), тарторът на кварталната тайфа (щото е печен), политически лидер, ролеви модел, духовен наставник, астрологията, Библията и още всевъзможни индивиди, теории и учения, които имат претенцията (или самочувствието), че могат да обяснят и тълкуват всичко от последна инстанция – или дори само създават такова впечатление. Подходът може да е оправдан за нискоинтелигентните, уплашените, отчаяните, обезверените, психически нестабилните. Те не могат да бъдат упреквани, за тях стремежът към подобна екзистенциална опора е по-скоро инстинкт за самосъхранение. Огромната част от търсачите на такъв Източник обаче са хора със съвсем нормален психически, интелектуален и социален статус. Те не че не могат да мислят самостоятелно; напротив, могат – но просто НЕ ЩАТ. Защото са установили, че Е ПО-ЛЕСНО ДА НЕ МИСЛИШ. При това няма особено значение дали отказът от самостоятелно мислене е частичен (примерно, за всичко останало мисля и решавам сам, но относно политиката слушам еди-коя си партия/лидер) или пълен (като в религиозна секта). Който е сдал доброволно частичка от правото си да се нарича homo sapiens, винаги е предразположен да сдаде още. За тези хора всъщност е предназначен призивът ти, и срещу тях е прозиращият в темата ти упрек. Лошото е, че на тях призиви и упреци не им действат. Веднъж взряли се в Източника си на Истина, те са имунизирани срещу такива неща. Действа им само едно: да видят как въпросният Източник се срива. Да осъзнаят, че той не само не е с главни букви, и не само не е абониран за истината, а в много случаи и за обикновен източник на информация не става. Това обаче е болезнен процес. Ако смяташ да се опитваш да караш хората да мислят, свикни с мисълта, че ще им причиняваш болка, и няма да бъдеш посрещана добре. Освен ако не си изключително търпелива и внимателна. Но все пак си заслужава.

#12 mima 29.01.2013 в 09:58:31

Тази статия все едно Прасчо я е писал. Докато я четох бях на едни 90% убедена, че се е скрил зад по-млад женски образ. Освен да му кажа честито, откри форумната си сродна душа. Сега за самата статия, няма да крия аз гласувах с НЕ и затова не можах да погледна много безпристрастно (авторката се е опитала да скрие вота си в статията, но между редовете се чете ДА-то). Текстът е твърде обвинителен, осъдителен и емоционален, за да постигне целта си - да накара хората да взимат информирани решения. Прочетох и проучването в коментарите - естествено непълно, манипулирано спрямо вътрешните емоции и проведено до степен на суха информация с елементарни разсъждения, които стигат до макс 5 години напред. Съжелявам, но ме мързи да коментирам всеки довод точка по точка, а и си имам друга работа. Изключително дразнещо е, че в тези западни университети насърчават посредствеността ви и ви учат да гледате надменно над всички други. Сега лично към авторката: ще се върнеш в България и ще работиш тук сред колеги завършили тук и ще разбереш, че голяма част от това самочувствие, което си изградила е въздух под налягане. Извинявай за неприкритата злоба, но каквото повикало - такова се обадило.

#16 mima 29.01.2013 в 15:01:42

Странно, от текста останах с впечатление, че учиш във Франция. Но както и да е, злобата е ,защото от позицията на лаик критикуваш други лаици. Никъде в дългото писане не си пролича да посочваш конкретно медиите за виновни. Като цяло си се опитала да внушиш, че всеки носи отговорност сам за себе си. Тук не съм съгласна, това е мото, което води до разруха на обществото като такова. По образованите, хората с по-големи възможности, трябва да и носят отговорност за останалите. Редно е те да влагат всичко по силите си, за да носят просвета и разум. Познай как преди да прочета коментарите разбрах, че си гласувала с ДА. Използвала си често срещани фрази, употребявани от хора които са се опитвали да ме убедят да гласувам с ДА. От коментарите ти личи, че си нормален човек, но честно "Трай си, бабо, не разбираш" заслужава разстрел.

#20 паяка 29.01.2013 в 17:21:50

Чеслав Ниемен, когато аз учех, казваха че " лъв е котка завършила в Москва".

#33 Зелен Бетон 30.01.2013 в 08:17:25

>> Не мога да се съглася с тезата за мисията на политика. Това, което съм описал, не е мисия, разбира се, а само изисквания (част от изискванията) към политиците. Мисията е съвсем друга тема. >> Работата на политиците е да си преследват политическите цели (колкото по-алтруистично, толкова по-добре) с финален връх - завземане на властта. Виж, тук имаш нужда от сериозна корекция. Това не е „работата“ на политиците, а само една от възможните им линии на действие. Политическите цели са етапни приоритети, а властта – инструмент. Нищо повече. Фактът, че един политик е постигнал политическите си цели и се е изкачил на власт, изобщо не е гаранция, че си върши работата. Ама изобщо. Работата на политиците е да управляват държавата така, че на мен, нейния гражданин, да ми е максимално удобно и сигурно да живея в нея – както днес, така и в бъдеще. Точно това и само това. А „колкото по-алтруистично, толкова по-добре“ е way off the mark. Първо, не става въпрос за алтруизъм, а за разум и придържане към определени (консенсусни за обществото) ценности. И второ, пожелателната ти формулировка значи „е, ако не са особено съвестни, не е добре, но не е катастрофа“ (сиреч, в краен случай може и така). Ако наистина ще се връщаш тук, трябва да си пределно наясно, че ТОВА НЕ ТИ Е ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО. Ако тамошния политик можеш да не го надзираваш особено (защото действа по утвърдени и ненарушими правила и норми) и можеш да си позволиш да го оценяваш по високи и абстрактни критерии като „степен на алтруизъм“, тукашния трябва непрекъснато да го гледаш под лупа и да му дишаш във врата. Защото ако малко се разсееш, той веднага започва да си играе игрите, и то на твой гръб; а често е толкова нагъл, че те гледа в очите и продължава да ги играе. Излязох от темата, сори, но задължително трябва да си коригираш представите. Ако искаш действително да останеш в България, а не след година-две омерзена да поемеш тичешком пак към Терминал 1 или 2.

#34 Зелен Бетон 30.01.2013 в 08:20:45

Коментар 36 беше към авторката на статията (по-точно, на нейния коментар 15),

Новините

Най-четените