Позитивната сила на Апокалипсиса

Това би трябвало да е ведър текст, положителен, вдъхновяващ и дори усмихнат; текст, който да извиси читателя над сивкавата тиня, в която е натъпкан и да го накара да помечтае, да разпусне въображението си и да се почувства добре. Трудна, почти непосилна задача на фона на реалността.

Честно казано, бяхме на път да се откажем. Но тогава ни хрумна, че все пак съществува тема, която може да отговори на всички тези изисквания и въпреки това да не звучи нелепо бонбонена и абсурдно напарфюмирана. И това е темата за Апокалипсиса.

Покрай общото есенно униние съвсем забравихме за предсказанието на маите, а после ще се цупим по стар български обичай, че Краят на света ни изненадал и сварил неподготвени, почти като първия сняг - столичната община. Ако се замислим, ще видим, че нищо не би подействало така позитивно и мотивиращо на национално ниво, като един хубав Апокалипсис. И примерите са навсякъде.

Най-напред, не съществува по-добра политическа новина от тази. Опозицията ще има пълно право да заяви, че правителството на ГЕРБ ни докара до свършек, докато Борисов и компания ще са изпълнили мисията си да управляват до края на света. Така за първи път всички ще са доволни.

Бившите членове на тройната коалиция ще отдъхнат, защото ще има нещо, за което няма да са посочени пряко като отговорни, а премиерът ще получи великолепно оправдание, ако настилката на някои магистрален участък не издържи. Дори ЕК няма да има забележки в доклада си за напредъка ни, защото и тях ще ги е сполетяло същото, колкото и да ни критикуват.

В лоното на БПЦ нещата също ще се подредят. Споровете около избора на патриарх ще отстъпят на заден план, защото ще има по-сериозно вътрешноведомствено събитие като Страшния съд; дядо Николай ще е доволен: най-после ще се е сбъднало предсказанието му и Дженифър Лопес наистина ще е докарала Второто пришествие. А скептиците ще имат основания да кажат, че при толкова ченгета в Синода няма как да не се предизвика Божия гняв.

От медийна гледна точка за родната преса едва ли ще има по-атрактивна новина за първа страница, най-после ще оставят настрана дребнотемието с второразредни бедствия и престъпления и ще се посветят изцяло на нещо истински убийствено. Няма по-голям дар за родните вестникари от един хубав здрав Апокалипсис.

Електронните медии рязко ще живнат, ще сме свидетели на бойка надпревара кой пръв ще предаде новината, кой ще съобщи по-напред за появата на Червения дракон или ще се докопа до интервю с Вавилонската блудница ("харесва ли ви България, какво знаете за нас" и т.н.), откъде ще се направят преки репортерски включвания и кои ще са гостите в коментарно студио на живо.

За Андрей Райчев ще падне голяма борба, сигурни сме. Ако имат късмет продуцентите, един от четиримата конници може да бъде вкаран в къщата на Big Brother, което не само ще вдигне рейтинга, но и най-после ще сложи достоен край на това риалити.

В културен план Краят на света от едни ще бъде видян като оптималния пърформънс и българските авангардни артисти ще могат да се включат в него, макар и със закъснение (не е фатално, българският авангард винаги се е движил с известно закъснение). Старата школа пък ще отдъхне, защото ще се сбъдне мечтата им - след тях и потоп.

Любителите на поп музиката ще празнуват, защото само с Края на света може да дойде краят на чалгата, а любителите на чалгата ще са доволни, защото ще имат още един повод да се повеселят глупашки в абсурдна ситуация.

От социална гледна точка заради събитието всички ние ще спестим от сметките за парно и най-после топлофикационните дружества ще са безсилни да ни изнудват. Добра новина има и в спорта - националният отбор по футбол ще остане незасегнат от световния катаклизъм, защото е опитен в апокалипсисите, а и играта му не зависи от това има ли на стадиона публика и въобще има ли стадион. На битово ниво Краят на света ще ни събере у дома и ще се превърне в един от малкото семейни празници с национален характер, на които ще преядем като за последно, но с право.

Ето как Апокалипсисът е най-веселото и позитивно нещо, което може да се случи на нас, българите. И това ако не е положителен, вдъхновяващ и ведър текст, просто не знаем кое е.