Покрай Неапол се простират Флегрейските полета.
Полегатите им форми и леките възвишения не го подсказват, но някъде там под местността тлее огън. В митологията регионът е наричан още "Огнените полета", защото се намират в устата на притихнал вулкан.
Освен това Флегрейските полета са и супервулкан.
В същата категория на супервулкани попада и вулканът Етна, както и вулканът под Йелоустоун.
Терминът "супервулкан" все още не е съвсем официално наложен в науката, а с него се наричат вулкани, които в историята на Земята са имали колосални изригвания.
В случая с Флегрейските полета изригването е било преди около 39 000 години и при него са избълвани милиони тонове разтопена скала.
Именно защото някои от супервулканите са изригнали силно преди векове, опасността от тях се подценява.
Човечеството се страхува от редица явления - земетресения, наводнения, циклони, дори астероиди. Но супервулканите обикновено не влизат в този списък, макар че заплахата от изригване е реална и много, много сериозна.
Ако дори един от дузината супервулкани на Земята изригне, той ще изхвърли големи количества пепел и сяра в атмосферата. Те ще ограничат достъпа на слънчева светлина до планетата ни и тя ще започне да изстива.
Подобно суперизригване ще донесе след себе си бедствия и масов глад, а човечеството няма план за справяне с този риск.
Нещо повече, геолозите все още нямат достатъчно надежден начин да определят дали някой от неактивните супервулкани е възможно да стигне до голямо изригване.
Специалистите следят внимателно сеизмичната дейност на места като тези в Италия и Йелоустоун в САЩ и засега не разполагат с по-надеждни показатели.
Във Флегрейските полета например напоследък има засилена сеизмична активност, само че тя се повишава на определен период от време и не води със себе си до изригвания.
Традиционно по-силна е и сеизмичната активност около Етна, както и около друг супервулкан - връх Тоба в Индонезия. Всеки от тези супервулкани има потенциала да доведе до природен катаклизъм, при който температурите на Земята ще спаднат надолу с поне няколко градуса.
Единственият начин за превенция засега е прокопаването на свръхдълбоки кладенци около неактивните вулкани.
Такъв експеримент е проведен от НАСА в Йелоустоун и се приема за сравнително успешен. През такива кладенци може да излезе част от натрупаната пара, която на свой ред освобождава напрежението и предотвратява по-мощни изригвания.
Wired уточнява, че НАСА има и проекти за изграждането на охлаждащи камери около супервулканите, които при изригване да поемат част от горещината, парата и прахта. Подобен сценарий би могъл да бъде изпробван при Флегрейските полета, които дават сериозни признаци на събуждане от 2017 г. насам.
Други опции тепърва ще се разглеждат.
Дотогава на геолозите им остава да следят сеизмологичните показатели на супервулканите и да се надяват когато неизбежното се случи, да имат план за действие.
