Седях тази сутрин и пиех кафе на прозореца си, както правя всяка сутрин през последните 2 години. Зад гърба ми е купчина от над 5000 страници с британски закони и дела, чакащи да бъдат пресъздадени в курсова работа по право на недвижимото имущество.
Гледам в далечината покрайнините на Кардиф, океана и Бентлито на съседната улица. Свежо е и любимите ми английски облаци някак изолират и потискат всичко, което оставих на летището в София през септември 2010 г. През двете ми години като студент по право тук изградих имунитет към България.
Липсват ми най-близките ми роднини и нищо повече. Всеки път, когато се сетя за майка си или за бабината къща на село, краката ми омекват. Спомням си с умиление дните когато помагах да копаем картофи, да берем царевица, да мачкаме грозде за вино. Едва ли другаде ще усетя опияняващия аромат на ожънати ниви, който помня от детството си. И едва ли ще видя очите на майка си без бръчки от нерви и неплатени заплати. Заплати, които ме хранят и ми купуват кафето, което държа, и които плащат наема за стаята, от чийто прозорец гледам океана.
Но тази сутрин нещо в мен се разбълбука. Не е от кафето, изпито рано сутрин. Мисълта за България две години беше оковавана в съзнанието ми от бляскавите вериги на британската красота. От осезаемата перспектива, която дори като един не просто чужденец, а по-лошо - българин тук, аз успях да почувствам. От мраморните подове на сграда, разположена на брега на Темза, в която имах привилегията да бъда обстойно изпитван от богати и успешни адвокати. От това, че кризата тук е нещо, с което не хората, а държавата се бори (успешно).
И не океана, облаците или Бентлито ми донесоха мисълта за България. Един български депутат, когото имам честта да познавам отблизо, ми беше казал нещо преди да замина, което не знам защо чак сега си припомних. "Как", попита ме той, "ще се оправи България, като всички кадърни българи или заминават като теб, или се давят в блатото на българското беззаконие". Помня, че тогава нямах отговор. Сега имам предположение.
За последно прелиствах български вестник преди точно една година. И видях статии за роми, за кучета, за подкупен министър. И изпитах краткотрайна ярост към това, че в издания като Гардиан, The Times, Independent се говори за настроенията в Европа; в детайли се обяснява с какво точно се занимава правителството и как това ще помогне на страната (и то наистина помага); за нови бизнес начинания в Азия; за следкризисния възход на Кралството и т.н.
И чак днес, с чаша кафе в ръка, натиснах бутона "=" на калкулатора. В България пресата, частниците, дъжавните органи и държавата като институция, са твърдо срещу собствения си народ. Почти като в Америка - страната, в която образованието, финансите и част от управлението са строго манипулирани от шепа богозибрани, и която постави света на колене, като празна врата Фернандо Торес (милия).
Учат и те, както ние учим, за "3-те морета", колко велика е страната им, как парите са еквивалент на магически прах и как капакът на ценностите на човек - морални и духовни - не трябва да надвишава ипотека, кола, малко дрехи и храна. И точка. Но те поне се водят за световна сила, американците. А ние?
Защо учим за "3-те морета", за какво ни е книжката на Петър Берон, за какво ни е студентството (аааа, не така - трябва да се пие)? За какво, при положение, че ние сме си още рая? С какво се е подобрил животът на средната класа българин (средната класа май даже постепенно съвсем се стопи) от времето, когато Левски се спъваше с цървули?
И тогава сме имали горе долу толкова добър живот и привилегии, колкото и днес. Могли сме да се учим, да ходим на църква. Имали сме пари за ядене, дрехи и може би къща. И сега е така. Но най-страшното е , че сме запазили оттогава манталитета на овца - стрижат, дърпат, доят и хранят по малко. А ние чакаме Левски и Ботев. И днес ние чакаме герой (единствено число). Не колектив.
И преди 500 години сме обвинявали султана, пашата, бея и ефендито. И сега - "Бойко е простак", "Дянков е некадърник", "Цветанов е глупак". И само дотам. Страхлива е раята. Страх от това да плюеш на заплатата и на шефа, които се гаври с теб. Страх, че утре ще си с двата крака на улицата, а днес си само с единия.
Къде са митингите, къде са новите стълбовете на българщината, къде са будителите? В чужбина, приятели. Плетем мартенички, месим козунаци, търсим родопски одеала, миришещи на нафталин, и играем ръченица и хоро. Но защо трябва да избягаме от България, че да почнем да сме българи в сърцата си? Трябваха ли ми наистина две години живот в нормална страна, нормално образование и нормална среда, че да се сетя за България?
С чашата кафе се запътих към компютъра да търся мнението на приятели за това дали аз, като човек с вече различен, "чужд" мироглед, трябва да се върна и да търся пенкилер за страната си. Първите отзиви бяха: „Може и да успееш, но ще те застрелят", "Не си заслужава, няма да стане", "Цялата държава е корумпирана." Някак ти секва желанието да правиш каквото и да е в тази насока, нали? Всеки абдикира от това да бъде българин, а не рая, защото е адски по-лесно. Адски лесно е да живеем в омагьосания кръг на следващото бездарно правителство, ниската заплата, която стига за първобитни нужди, чалгата и безобразното образование.
Защото образованието наистина е безобразно. Аз уча всеки ден. Поне по 6 часа. Пия алкохол веднъж в месеца, пуша още по-рядко, излизам с момичета. С две думи нормален студент съм. Но знам, че когато отида на лекции, пред мен ще стои един професор, който трябва само да вдигне ръка, за да млъкнат 600-те души в залата.
Знам, че на изпит е теоретично и практически непосилно да препиша. Знам, че когато кандидатствам за работа в кантора, ще се боря в най-добрия случай с минимум още 199 симпатяги като мен. За мен това да пропусна лекция, семинар или дискусия е недопустимо. Средата ме направи такъв. Завърших Първа анлийска в София с успех 5.92. 50% от оценките ми се дължат на преписване.
Защо тук, за недългия период от 2 години, започнах да уча всеки ден, започнах да търся професионална реализация в първи курс и... се научих на нормалност. Научих се да не плюя на улицата, да не си мятам фасовете навсякъде и да не крещя псувни в лицата на учителите ми. Научих се сутрин докато пия кафе да чета политическите и икономическите новини от Европа, Азия и Америка. Не съм дете-гений уверявам ви. Средата ме подтикна.
Средата движи и България. Средата няма да я създадат корумпирани управници и учители, които са безсилни срещу чадата на БИАД и платения ректор. Средата трябва да бъде създавана от народа. Народ, който чете, интересува се и не се примирява с 200 лв. месечна заплата, може да промени България.
Достатъчно е всеки да направи малка стъпка не само към собственото си облагородяване, но и към това на съседа. Ако всеки се научи да не гледа Бентлито с ненавист, а се опита сам да си проправи път към него, всичко ще изглежда много по-различно. Ако всеки търси нови хоризонти в ценностната си система и се бори за интелектуалния си прогрес, жълтите павета отново ще затреперят, както трепереха, когато гледах тълпата от раменете на баща ми през 1996-а.
И да, шепа американци събуха гащите на целия свят с подкрепата на народ, който от деситилетия насам е воден по образец, сходен на българския. Шепа българи пък събуха гащите на народа (и ги скриха) пред света, като сложиха самоубийственото оръжие с хлабав спусък в ръцете на самите жертви. Оставиха ги в лесната компания на примирението и слепотата. Компания, към която народът разви хероинична зависимост и единствената опция за доставка на още една дозичка виси на това кротко да наведеш глава и да кажеш "Криза е".
А аз, от този прозорец и с чаша кафе в ръка, се чудя накъде да тръгна - към мраморните офиси в Лондон, където никак няма да ми е лесно, или към старите си познати, които прекарват студентството си в БИАД? Да продължавам ли да се боря с оправданата предубеденост в чужбина към думата „българин" или да се върна и кротко да сведа глава?
А аз искам да се върна, за да помогна на близките си, на себе си, на страната си. Но кой ще ми позволи изобщо да стигна до позиция, от която да мога да променя нещо? Най-вероятно ще гледат на мен като на скъпо образован задъстеняк, който е достатъчно малоумен, че да се върне. Не мога да се надявам на друго, след като "3-те морета" се стопиха в глътки, Рибният буквар се изроди в банкноти, а така ценните някога килийни училища - в пародия на ВУЗ-ове.
Отивам за още кафе и подхващам петте хиляди страници. Наздраве на всички!
към родриго не знам ки сой тишева, която и да е тя, явно е по-смела да пише под собственото си име, а ти си егати л****ното, дето си го изкарва на една жена, каквато и да е тя, и ровичкаш кой кой е, бахти тъпнята много оригинално, сега сигурно ерекцията ти е до носа, като си такъв голям мъж
Съвсем точен е коментар 64 и съм напълно съгласен, а до 66-Катерина: колко "мила" била статията и тем-подобни - дрън-дрън-та-пляс! На мен пък ми звучи ужасно първенюшко и с куп излишни претенции като за някой, който дори кафето не си плаща сам, а "мама и татИ". Нека завърши прословутото си следване, без да пропуска лекции, пък ще го видим какви ще ги свърши тогава, засега да си мълчи, че не е цвете....
@vanko1 Аз съм "web-а ти анонимното лайно", ОК, ама на тебе как ти викат? vanko1 е хубаво име.
за разлика от теб, пич, спазвам добрия тон и секи случай нито имам време, нито ме кефи сда сдухвам разни девойки по нета, не ми го вдига, нали се сещаш
Като студент в България, отдавна съм стигнал до това заключение, проблема е че неможе да промениш манталитета на 7 милиона души. За да има промяна ми трябват още 239 души и мнозинство на изборите, но и това неможе да стане. Изходите са съвсем малко и съвсем не трябва да живееш в Англия, за да видиш за какво иде реч. Поздравления за избора, според мен българското Висше Образование е една карикатура на обществото ни. Единственото ми разочарование е, че в училище им промиват главите с един безпочвен патриотизъм граничещ с шовинизъм, вместо да те научат как да гледаш обективно на нещата и сам да разбереш, защо трябва да си горд, че си Българин. От 1878г. до ден днешен неможем да се ориентираме какви сме като нация и какво искаме, опасявам се че прехода ни не е от 20 години, а от над 130г.
@vanko1 поне пролича кой следи ШоОто на Слаби И.. наистина брутален начин да се игнорира напълно нечие мнение.
Повечето български студенти в Англия не са връх на интелекта, мотаят се из разни петоразредни университети, ама нали били в Англия. Той с това право човека не може и да се върне в България и да работи като адвокат.
@Katherina Keremidchieva - ти да не си от родата? Знам си аз кой цъка минусите по коментарите.... . @vanko1 - Въпросната госпожица, дето си пише под името, да не беше влизала с рогите напред.Така не става.Не, че тона и е обиден, ама директно ни казва ква банда тъпаци сме били - е квото почукало ,такова се обадило. @Valeri Vasilev - какво точно ти хареса в статията, би ли споделил?Че ти казват ,че немало лабаво там , у ония държави ли?Или как мама и тате му давали пари ,да учело,та после да не работи (нормална работа, щото на автора не му се работи , а не може всички да сме на бюра).В онази там държава бачкат емигрантите , щото ония,"кореняците", не им се копа.Случаи познавам поне 5.Това ,което чувам от тях , ме ужасява.Лигльото, дето е отишъл да учи там, и( евентуално ) да бачка във верига за бързо хранене , и подсмърчайки да си гледа скъпата диплома - на него ли да му слушам глупостите?! Айде у лево...
Гледам,че повечето от коментарите са на интелигентни хора,какво си губете времето с това жалко писание,аз честно казано даже не успях да му разбера главната идея на автора,освен че в Англия/Уелс е яко,а в БИАД е гадно.Много млади хора,отчаяни от случващото се в България емигрират из разни университети,но лошото е,че никои не ги взима на работа и се връщат,където много странно гледат на разни чужди дипломи.Че в Обединеното Кралство властва дивия капилизъм е ясно,но истината е,че се самоунищожаваме.
Статията определено е добра! С риск да засегна "малцинството" в България ще добавя и един факт, който е изключително неприятен, но е самата истина. Преди време мой приятел замина за Холандия и след няколко месеца, си писахме в един чат... Попитах го - Кога ще се прибираш? Той ми отговори: Нямам намерение да се връщам в Турция!!! Това ми напомни, че в северна България, в градове като Шумен, Търговище, Омуртаг, Попово и други - Вече почти не се чува Българска реч! Започвам да се замислям, дали не трябва да си изкарам червен паспорт? В тия градове цари пълна дискриминация, но не е към малцинствата, а към Българите защото е факт, че вече те са малцинството! И не само в тия градове, но и цялата държава... Според неофициални данни, които не са публикувани до момента никъде, в България малцинствата вече са над 3 992 041 което говори, че скоро ще станем ние самите, малцинство в собствената ни държава. По лично мои наблюдения в тия градове, Турците приемат на работа само други такива или Българи, които знаят и говорят Турски език... Доказателство за това е холдинга "Шишеджам" в град Търговище където, почти всички работници са Турци от селата, а Българите от града или са безработни, или вече са напуснали града. По улиците почти не се чува Български език! В околните села, поне в повечето има задължително една джамия, но не и църква. Населението в тия села е предимно от Турци... Малкото Българи, които живеят в подобни райони са подложени на подигравки, унизения, глад (Поради безработицата и факта, че се наемат само Турци в техните фирми) някои дори са подложени на самота защото няма с кой да си кажат, една дума на Български език! Лично познавам такива хора! Един Българин на средна възраст е плакал пред мен и каза: Толкова ми е тежко, че няма с кой да поговоря за нещо на Български... Единствено компютъра ме успокоява защото поне там мога да разговарям с Българи! Мога да дам за пример още много, факти и неприятни случки, но просто е излишно. Колкото и налудничаво да Ви звучи, факт е, че Турците ни превземат отново, но този път с ловкост и политически... Може би за някои хора, това просто заблуда и опит за насаждане на етническа омраза, но не е - Това е факт!
И пак всички търсят нещо, за което да се захванат и да критикуват! Не си плащал сам кафето, бил студент от 18 месеца... Кажете, драги, какви са ви критериите, за да признаете едно мнение за достоверно, или най-малкото (от възпитание) достойно за уважение? Всички критикуват съдържание, годините на автора, и т.н., но всички се хващат за дреболии - само и само да го "разпердушинят"... @dedogo6, тия "5 случая", които ходят да им "копат" на англичаните, могат ли да кажат и думичка на английски? Вярно е, че има много емигранти - гастарбайтъри, но много от тях си пренасят малката България в чуждата страна и очакват да ги приемат с отворени обятия. Е, няма как да стане! И най-лесното извинение, че не те взимат на работа /всякакъв неуспех в чужбина/ е, че си българин! Не изисква никакъв самоанализ - само плюене по чуждото! Има бариери, но да ми каже някой, че в Лондон, където 80% от хората не са от английски произход, не толелират чужденците.... Хайде малко по-сериозно и отговорно! Аз също не съм съгласна с всичко казано - хората, които живеят, за да идат в БИАД, ги има и в Англия, и в Уелс... Не са само хората, които са останали в България. По същата логика има студенти в България, които учат, и такива във Великобритания, които пропускат лекции... Въпреки това като цяло съм съгласна с тона на статията и мисля, че инициативата на автора заслужава адмирации! Много е хубаво, че има хора зад граница, които имат желанието и потенциала да мислят по такива въпроси! Но какво ли знам аз, нали започнах да си купувам сама кафето преди година...
Вили, хубаво мнение, само че то с "мислене" не става. Защото едно е да мислиш на прозореца с чаша кафе в Уелс, друго е да теглиш една майна на работодателя си в България и да се прибереш в къщи. Гладен. Обше взето, това е критиката към автора. Не критикувай другите, че не са направили нещо, което ти не си намерил сили и желание да направиш.
@Vesela Romanska , мислиш че съм хейтър? Хейтър съм , но гледам реално на нещата, и то от български прозорец.Най е лесно да се "спасиш" от България ,и после да даваш оценки, какво трябва НИЕ (дето живеем тук) да направим, и как ТИ (автора) ще ни го посочиш. За бентлито не ми дреме, да ти кажа.Не съм материалист. и съм над това, че някой си имал бентли. За твое сведение, можех да не съм тук много отдавна, но останах.Имам и акъла, и възможностите да работя другаде.Само че , имам семейство вече, и не желая да емигрираме. Вили , тези петте случая - 4 от тях са с говорими и писмени английски и немски.Освен това двама са виШисти.Не ,че някой им го признава де.Петия.. е отиде е така ,но все могат да се мият чинии и да се учи английски в движение нали.
До автора: Поздравления, добре списано! Аз преди няколко дни публикувах „Защо се върнах в България“ Предполагам си я чел. Естествено, не е нужно и ти да стигнеш един ден до материал с такова заглавие. Надявам се, обаче да напишеш някога „Защо останах в Лондон“, което не е другата страна на монетата „за България“. Свят широк…Може и в Калкута да решиш, че ти е най-добре. На мен например в Лондон ми харесва, в Ню Йорк още повече, но за себе си реших, че е ми е най-добре в София. Искрено се надявам и ти да решиш за теб си, макар че имаш време… И една препоръка: (по-възрастен съм все пак) Излизай и пийвай по-честичко. Ако наблягаш на това какво се очаква от теб да бъдеш, вероятно ще стигнеш до партнер в някоя кантора с гранити и големи клиенти, но ще ти остане горчивата утайка в душата, която ще возиш в Бентлито вечер към 11, прибирайки се от работа. Такива примери ще срещнеш много. Наслаждавай се на живота. Не ги вземай много на сериозно тия 5000 страници. Това, което пише в тях и в учебната програма не е живота, това е на практика производствения процес на златните колелца на матрицата… Айде и от мен наздраве (с кафето)!
Боби (63), ние сме тръгнали на Запад още от праславянски и прабългарски времена, когато сме обитавали земите около Урал на север и бреговете на Каспийско море на юг . От тогава още все на запад вървим, изобщо не е от ‘89. Това да завоюваме позиции на Запад някои от нас си го носят в кръвта. Други от нас просто обичат уседналия, а не чергарския живот, зависи от това кой какво е наследил. Глобализацията си е глобализация, ясно, че расата на бъдещето е от мулати, метиси и хора със смесена кръв. Въпросът е, че това, което си го имаме тук като християнска култура, ценности и идентичност трябва да се съхрани, защото е нещо съществено и стойностно. А не да се разпилее в някакво тотално отричане и да се забрави. И независимо от това дали децата ми ще се оженят за цигани или за германци, трябва да имат самочувствието на носители на нещо положително, а не да се лутат в търсене на друга идентичност. Хората на Запад не са много по-стойностни от нас, същите съмнения и проблеми си ги имате и те, независимо от това, че живеят по-добре.