Въпреки Зелената сделка, походът срещу ТЕЦ-овете и натискът върху автомобилите с двигатели с вътрешно горене от Европейския съюз са на път да ядосат здраво екоактивистите.
В началото на февруари тази година Европейската комисия обяви, че разглежда възможността ядрената енергия да бъде обявена за "зелена енергия". От Брюксел допълват, че "при определени условия" атомната енергетика може да отговаря напълно на "зелените" стандарти, зададени от екоекспертите.
"Трябва да използваме всички налични средства за декарбонизация", категорични са от ЕК.
Въпросът беше засегнат и по време на конференцията за климата COP26, където се чуха дори крайни мнения като това, че "ако си против ядрената енергетика - значи си против опазването на климата" и "ядрената енергетика ще направи своето голямо завръщане".
Защитниците на атомната енергия имат своите аргументи - тя е алтернатива за местата, където няма достатъчно вятър и слънце, при производството ѝ на практика не се отделя въглероден диоксид и поддържа постоянен приток на енергия по преносната мрежа. Освен това в тази област непрекъснато има все по-голям и по-голям напредък.
Вече се разработват малки модуларни ядрени реактори, които изискват минимално количество гориво и съответно произвеждат много малко ядрен отпадък. А и ако Европа разчита повече на ядрената енергетика, това я прави по-независима от доставките на газ от Русия.
Във Франция например над 70 на сто от електроенергията идва от френските атомни електроцентрали и държавата е сред тези, които почти изцяло разчитат на ядрената енергия. Затова и още през ноември 2021 г. Еманюел Макрон обяви намерението на Париж да строи още ядрени мощности.
Сред аргументите в защита на атомната енергия е и това, че атомните електроцентрали далеч не заемат толкова място, колкото соларните панели например.
Един стандартен реактор от 1000 мегавата се нуждае от площ от 1,6 кв. километра, докато соларните фотоволтаични панел със същата мощност заемат 75 пъти повече площ. За да се произведе същото количество електроенергия, са необходими поне 43 вятърни турбини, при това ако са във ветровита местност.
Освен това ядреното гориво е изключително калорично и защитниците на атомната енергия посочват, че количеството ядрени отпадъци далеч не е толкова голямо, колкото екоактивистите го представят. Една пелета уран с височина 3 см доставя енергия, колкото 120 галона петрол или 1 тон въглища.
Да не забравяме и че ядреното гориво може да бъде рециклирано и използвано повторно, особено при по-новите атомни електроцентрали. Отново Франция е отличен пример в рециклирането на ядреното си гориво и повторното му влагане във френските АЕЦ.
Скептиците на тема ядрена енергия обаче далеч не са толкова ентусиазирани и също имат своите доводи.
Като за начало, ядрената енергия не е наистина напълно въглеродно неутрална, защото се отделят вредни емисии за построяването на атомните електроцентрали, както и за добиването и транспортирането на ядреното гориво. Въглеродни емисии се отделят и за транспортирането и съхранението на отпадъците от преработеното ядрено гориво и евентуалното му рециклиране.
Бен Велеар от Техническия университет в Берлин посочва пред "Дойче Веле" и че строежът на АЕЦ е около четири пъти по-скъп и пет пъти по-бавен от този на вятърните турбини. Той уточнява, че строежът на една атомна електроцентрала отнема 15 до 20 години, което е прекалено бавно с оглед на Зелената сделка.
Велер допълва и че вложенията в ядрената енергетика отклоняват средства, които могат да бъдат вложени в истински възобновяеми източници. "Всеки долар, вложен в АЕЦ, е долар, който е можел да бъде похарчен за соларни панели или ветрогенератори", казва специалистът.
Най-голямата причина еколозите да не приемат ядрената енергия за "зелена" е, че тя няма как да стане напълно възобновяема - колкото и да се рециклира ядреното гориво, от него остава немалко количество, което се складира и което е радиоактивно.
В един момент има риск вече да няма място, където ядрените отпадъци да се съхраняват, предупреждава Велер.
Остава и проблемът с безопасността на ядрените централи, който според екоактивистите никак не е за пренебрегване.
Те припомнят, че още не можем да преодолеем напълно щетите от аварията в Чернобил и няма никаква гаранция дали нова човешка грешка няма да доведе до същата и дори по-тежка трагедия, последиците от която ще са осезаеми векове наред.
Ян Хаверкамп, член на "Грийнпийс" от Недерландия, посочва пред "Би Би Си" и още един проблем за безопасността на АЕЦ - глобалното затопляне. Летата ни стават все по-топли, което амортизира реакторите и увеличава опасността от прегряване. Охлаждането на реакторите също е жизненоважно за атомните централи и нарастващата суша ги поставя в риск.
Без вода на ядрените съоръжения не им остава нищо друго, освен да бъдат закрити. По този начин за последните 20 години са затворени 98 АЕЦ.
Сериозни противници на развитието на ядрената енергетика са две от най-влиятелните държави членки на ЕС - Германия и Австрия. Те вече обявиха пред Европейската комисия, че ще намаляват ядрените си мощности и че са противници тепърва да се инвестира в нови ядрени мощности.
Затова на Брюксел предстои много сериозно да разгледа аргументите "За" и "Против" ядрената енергия, преди да я обяви за напълно "зелена".
