Българин да се наричам...

Да извадиш нечии думи от контекста, да ги изтипосаш като заглавие и да се възмутиш - това е най-добрата система, по която българските медии успяват да изградят негативен образ дори на най-позитивните герои. Ако това някога се отнасяше предимно за жълтите хартиени издания, днес явлението е повсеместно.

Последният пример е интервюто на актьора Самуел Финци за DW във връзка с ролята му като водещ на откриването на филмовия фестивал Берлинале.

В разговора Финци говори умерено и споделя виждането си, че „вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход".

Той споделя, че идва от България, но гледа на себе си като на човек от Европа, а относно актьорската си кариера казва, че е роден и израснал в България, но кариерата му като актьор се е състояла в Германия. Казва и друго: "В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната."

Едва ли има човек, който да не може да разбере гледната му точка и тезите му. Той не крие произхода си, нито се срамува от него. Просто констатира фактите от живота си.

Освен това едва ли има много хора, които в момента да се чувстват горди от политическото развитие в страната, в която през ден избухва скандал я с апартаменти, я с изтекли лични данни, я с източени обществени средства или язовири.

От целия разговор с известния актьор обаче в съзнанието на масовия консуматор на медии ще останат две фрази, използвани в новинарските заглавия: „Аз не съм български актьор" и „В момента нямам основание да се гордея, че съм българин".

Така Самуел Финци се вписва в полето от много други българи, отбелязали световни успехи и отказали да се идентифицират с етикети. В полето на българите с етикет „родоотстъпник".

„Суетен пуяк, дьонме" - четем в един коментар под откъс от интервюто му във Фейсбук. „Възрожденците са спасили България в още по-тежка обстановка. Този е далече".

„Като му омръзне да не го разпознават в Германия се прибира в България и се прави на известен.Келеш!"

„Нямал особени поводи за гордост от произхода си? Чудя се тогава - защо изобщо го отразяват български медии".

„Мишките първи напускат потъващия кораб...."

"Ти значи си безродник, никой! Каквито и успехи да имаш те си остават единствено и само за теб! Глупаво е да се отричаш от корените си, независимо дали имаш повод за гордост от родината си или не! А успеха не е нещо постоянно и трайно!"*

И е прав последният от цитираните коментиращи в това, че успехът не е нещо постоянно и трайно, затова успелите хора и в България, и по света непрекъснато се надграждат и развиват. Непрекъснато тестват собствените си граници и ги надминават. И макар че Финци в нито един момент не крие българския си произход, нито дори намеква да се срамува от него, може би след това интервю ще се замисли.

Във филма на Стефан Командарев "В кръг" има една сцена, в която героите на Васил Василев-Зуека и Стоян Дойчев си говорят за емиграцията като възможност. Героят на Зуека разказва за свой приятел-емигрант, който казва, че не от бедността в страната бягат хората, а от онези, които остават в нея. Не е случаен и вицът за това защо в Ада пред казана на българите няма пазач - защото, ако някой тръгне да излиза, другите сами го връщат обратно.

Наскоро приятелка ми разказа за своя студентка в чужбина - българка, която се молела в курса й да няма други българи.

Толкова за националната гордост. Извън нейните ограничения живеят хора, които родени тук, успяват да развият потенциала си - независимо в коя държава. Затворени между границите на малките си умове обаче често сме склонни да виждаме националната граница като предел на възможностите си, а развяването на трибагреника - като единствен знак за националната гордост.

Както между другото правят и хора като Динко, Перата и цял куп значими българи по трибуните на стадионите.

*В коментарите са запазени правописът и пунктуацията на авторите, които авторът на този текст е предпочел да остави анонимни.

#1 паяка 05.12.2019 в 14:43:16

Свят широк, кръгозори - всякакви. Преди години бяхме поканени толкова много настойчиво на гости у съседи, че не можехме да отклоним поканата им. Семейство веселяци с дъщеря в тийнейджърска възраст. Мъжът беше заварчик, а майката- кранистка. Забавни хора бяха. Говореха и със смешен миекащ диалект. В един момент момичето реши да се включи. Поинтересува се аз с какво се занимавам по следния начин: "Ти кранистка ли си или заварчик?" Тук се изхилих най-силно, щото тогава бях научен сътрудник втора степен. Та, ако 60% от живеещите в чужбина българи са там заради неволя, обида, разочарование или друг прокуждащ фактор, други 30% са се постарали с учене и работа да имат удобната възможност да избират къде да бъдат, а на 10% са направени от там неустими предложения, за да заминат. (процентите са импровизация). Гледни точки всякакви.

#2 COMANCHY 05.12.2019 в 16:04:42

“паяка” извинявай, нещо не Ви разбирам идеята с кранистките и заварчиците, “въпроса на дъщерята”, и това че Вие сте научен сътрудник втора степен, ( в онзи момент). Сега сигурно сте 3 или 4 степен. Какво общо имат със С. Финци и статията?

#3 паяка 05.12.2019 в 16:14:23

Индиянец, нс трета степен е преди нс втора степен. Хайде да ти го представя по-ситно смляно. Малко знаещият човек, обикновено си мисли, че всичко знае и е убеден, че неговото мнение трябва да е меродавно.

#4 Dox 05.12.2019 в 17:58:14

Паяка иска да каже, че момето-тинейджър не е можело да си представи други професии, освен кранистка и заварчик. Такива са му били представите и е смятало, че са такива и на всички останали. По тоя повод се сетих за един виц. Някакъв, дето не бил ходил никога на лекар, отишъл все пак, но по настояване на лекаря, защото му се сторило, че човекът изглеждал доста зле. - Кажи сега, какво правиш сутрин като станеш? - Е как какво. Каквото правят и всички други. - Разкажи ми подробно. - Ами, отивам първо в банята, измивам си зъбите, лицето, след това повръщам ... - Какво?! - Повръщам бе. При другите не е ли така? Този безспорно е много талантлив. Гледах го през лятото в интервю по една от телевизиите. Пуснаха откъс от някакъв концерт, където пееше джаз /на английски/. Доста се впечатлих. Та там го зачекнаха по същия въпрос, на който отвърна нещо в смисъл, че артистът няма националност. Говореше и за някакво друго светило в изкуството /забравих кой/ и обясни, че въпросът за националността му нямал значение, защото бил артист. Аз малко съм резервиран към тази идея, не че е нещо лошо, но първо, наистина няма как да си приписваш като изключително и само твоя заслуга всичко, което си. Невъзможно е да не си се възползвал дори и в най-малка степен от неща, които други са създавали преди теб, а ти ги ползваш наготово. А това в повечето случаи става в родния ти край. Там, където за първи път си усетил мириса на билки, на треви, на шума, познал си какво е пролетта, есента, зимата. Научили са те на това и онова, показвали са ти и т.н. Всичко това оставя в теб отпечатък, който щеш не щеш, си носиш до края. Невъзможно е да си до такава степен космополит. Независимо от желанията ти.

#6 iii_krv 05.12.2019 в 18:21:51

Паяка (паячката, както разбрах) очевидно наистина вече не е Н.С. Фтора степен, Ами явно вече е сто и втора, щом не се усети, че индянеца я бъзика, както не е усетила и базика на онова моме- понеже при височайшата си визита в низините, явно се е държала по такъв начин, че момчето е решило да се изгаври- ами заслужил си го е паяка/пуска!!!

#7 iii_krv 05.12.2019 в 18:25:43

Корекции: момчето= момето паяка/пуска= паяка/пуека

#8 паяка 05.12.2019 в 18:38:24

Още по-ситно смляно. Свят широк, гледни точки всякакви по отношение на всичко, в частния случай - с изявата на Финци. Всеки има право на мнение, дори и да не е разбираемо или харесвано от останалите, отново визирам С. Финци, отразяването му и реакциите на това отразяване.

#11 explorer 05.12.2019 в 22:51:50

по повод на това кой какво и колко знае: https://en.wikipedia.org/wiki/Four_stages_of_competence?fbclid=IwAR3k_mWGKs40s2vXYUbGOsuTmw3Gtqriz-o0YXY7l_MRL4IRdxBdx27kaWw

Новините

Най-четените