Статията има звучене сходно със есето на Фридрих Ницше "Воля за власт". Лъха на мизантропия, и тя намира ясен израз в думите на Симон Виндер: "Ако Ирландия и Гърция бъдат погълнати от морето, Германия ще си отдъхне с облекчение".
Внимание може да се отдели и на Улрих Бек и неговото твърдение: "Германците вече не искат да бъдат смятани за расисти и войнолюбци," казва Бек. "Те биха предпочели да се превърнат в отличниците и моралните просветители на Европа".
Немците ще бъдат "отличниците" в една измислена от тях самите надпревара, докато другите ще се окажат в положението на "неудачници"(Schlechtweggekommenen). Това разделение следва да даде на "отличниците" правото да налагат своята власт над всички, изтъквайки себе си като пример.
Ницше дава форма на подобни мизантропски възгледи, но признава, че когато те се появят в обществото, то вече се намира в своето падение:
"40.
Понятието "декаданс".
Отпадането, упадъкът, изключването сами по себе си не са нещо, което може да бъде осъдено: те са необходимо следствие от живота, от жизнения ръст.
Появата на декаданса е също толкова необходима, колкото всяко изкачване и постъпателно движение в живота: ние не притежаваме властта да го отстраним. Разумът иска противното -
да му бъде признато неговото право.
Позор за всички социалистически систематици е, че смятат за възможно съществуването на условия и обществени групировки, при които пороците, престъпленията, проституцията, нуждата няма да
съществуват и да нарастват. Но всъщност това значи да се осъди животът...
Обществото не може по своя собствена воля да остане младо. И дори и по време на най-големия си
разцвет то отделя най-различни нечистотии и отпадъци. Колкото по-решително и по-смело действува обществото, толкова по-богато е то на неуспехи и неуспели, толкова по-близо
се намира до своето падение...
Институциите не могат да го спасят от старостта. И от болестта също. И от порока."
