Александър Симов е журналист от в. „Дума", който подписа декларация за кандидатурата на Достена Лаверн за европейски депутат заедно с още 30 леви интелектуалци. Нейната книга "Експертите на прехода, българските think-tanks на прехода и глобалните мрежи за влияние" е алтернативен поглед към случилото се в последните 23 години в България и предизвика разнопосочни реакции.
Поискахме мнението на Александър Симов по темата. Отворени сме за други мнения.
В България свикнахме да водим политически спорове като сапунена опера - предимно на личностна основа, с завишена истерия в гласа и моралистично треперещи размахани пръсти. Това не е точно политика, а по-скоро трагикомедия. Докато Достена Лаверн е истински политик.
Тя поведе своята битка, но реши да се прицели в основите на идеологията, която не приема, а не в нейните повърхностни измерения. В този смисъл тя е като ядрен реактор - може и да не го забелязват как работи, но в крайна сметка всяка вечер в домовете има електричество. Същото се отнася и за Достена Лаверн - нейните идеи дадоха сили и глас на част от едно ново и младо поколение да преоткрие себе си като ляво, но без непременно да се припознава в БСП.
Книгата на Лаверн "Експертите на прехода" свърши това, което левицата не успя да направи цели 20 години - да се пребори с неформалните мрежи за влияние, които са се прикрили в гражданския сектор, но действат като идеологически фабрики за промиване на съзнанието. Героите от книгата на Лаверн узурпираха гражданския сектор и с тази маска нахлуха в медиите, а сега вече са като пиявици, от които няма отърване.
Всеки път, когато някой каже нещо за по-висока минимална работна заплата, излиза икономист от ИПИ, който с пяна на устата почва да заплашва с наближаващ болшевизъм. Всеки път, когато някой каже, че трябва да се криминализира неплащането на заплати, излиза някой от "Индъстри уоч" и получава театрален инфаркт от ужас пред медиите. Достена Лаверн освети леговището на вампирите и заради това беше тази гневна, невъздържана, гадна реакция срещу нея. Книгата й изобщо не е едностранчива.
Тя изследва изключително детайлно своите герои, проблемът е, че тя ги вади от мрака и описва истинските им биографии. Именно от Лаверн започна процесът на разобличаване на мрежите на десницата и осветяването на техните номенклатурно-родови корени, тяхното псевдознание, тяхната нарцистична природа, насочена към усвояването на кинти.
В този смисъл това, че я намразиха и обвиниха в едностранчивост е най-добрият показател за това, че ги е ритнала в слабините - и то много силно.
Ако Достена Лаверн влезе в листите на БСП, това ще е ясен знак и за трансформация в самата партия - тоест, че тя почва да гледа към хората вляво от себе си, тези, които са отвратени от самата идеята за този зверски капитализъм, който ни пробутват като непроменяем и вечен.
България отчаяно се нуждае от хора, които са в състояние да водят дебати по големите теми на Европа, а да не газят в блатото на конюнктурните интереси на своята политическа формация.
Лаверн е ляв човек, но не е партиен, което й дава свободата да изразява мисълта си както иска и да не бъде подчинена на партийни догми. В крайна сметка именно това е новото ляво, към което цяла Европа се стреми - един солидарен континент, който не убива национални икономики в името на интереса на няколко банки.
Тук ще си позволя да кажа нещо идеологическо. АБВ, както и други формации търсят електорат там, където такъв няма. Пространството ляво-център е опоскано откъм избиратели, а и вече не са останали кой знае колко много.
Достена Лаверн е в състояние да мобилизира електорат, до който БСП в този си вид не би могла да стигне. Свободна електорална ниша има вляво от БСП - там, където са хората, които преоценяват досегашния икономически модел, които виждат, че пазарната икономика не е универсален отговор на всички проблеми, които с възмущение отхвърлят посегателствата срещу обществените блага, диктатурата на клишето, че приватизацията е отговор на всички проблем, а концесиите манна небесна.
България е продукт на десните експерименти и отчаяно се нуждае от промяна. Достена Лаверн стана глас на тези разгневени хора, защото описа подмолните механизми, по които десните клишета като "жълти павета" се стоварват върху съзнанията на хората. В този смисъл - чрез нея не само левият, но и радикално левия електорат, който сега няма за кого да гласува, може да получи глас.
