Който твърде много внимава за това какъв имидж гради, изглежда има от какво да се притеснява.
Репутацията би трябвало да е естествено продължение на личността, отражение на делата на човека, а не някаква притурка, възникнала от напъна да посееш в чуждите глави привлекателна представа за себе си.
Постоянният ангажимент към създаване на добро впечатление у околните често издава отсъствие на достатъчно потенциал или желание за творене на добро по принцип. Показва вероятно оправданото съмнение на човека в собствената му правота, в редността на действията му. Залага на опаковката за сметка на съдържанието.
Докато по-голямата част от истината все повече остава някъде извън рамките на поредния инстаграмски квадрат съвършенство, поддържането на имидж днес е естествено занимание в ежедневието на почти всеки, който има профил в поне една социална мрежа и мобилно устройство с камера в джоба си.
Важно ни е какво впечатление създаваме не просто у заобикалящите ни, но и в обществото – приоритет за известните и значимите от времето, когато двете понятия съвпадаха.
Дори едно от последните модни течения в социалните мрежи – да бъдем естествени и "себе си" – без грим, с едри бедра и стрии, с някой-друг разпилян кичур коса пред челото – сякаш, парадоксално, също произлиза от култа към образа, от културата на привидното, от желанието да изглеждаме еди-как-си в очите на хората.
И ето че изведнъж да си "обикновен", "нормален", "естествен" и "непретенциозен" не са обичайни състояния. Те вече правят живота "по-инстаграмабъл". Те са част от изключителността, последен писък, тренд, претенция.
Изключителни сме със своята "естественост", изключителни сме със своята състрадателност, социална ангажираност, гражданска позиция, физическа активност.
Изключителни сме със своите вежди и проекти. Кучета и котки. Любовници и деца.
Изключителни сме с това, че готвим за семействата си. С общата си култура. Защото "знаем столици" и сме помогнали на бабичка да пресече на пешеходна рано сутрин преди работа.
Изключителни сме, защото сме дръзнали да покажем на снимка пъпката и бръчката си. Щрак! Заради човешкото, само по себе си. Защото сме спасили коте от прегазване или сме посадили дърво. И изобщо заради доброто в ежедневието си.
Сякаш последното е изключение. А то не би могло да бъде. Просто трудно се разпространява с "share".
