Историята на едно абсурдно утро

Тенденциозно и злобно написано.За обида към екипа спокойно можеха да и затворят телефона в друга държава.Нека се поставим на мястото на екипа който ежедневно е подложен на такова отношение,нормално е да е емоционално загрубял,все пак основната му дейност е в гетата където спасяват хора с риск за собственото си здраве,сблъскват се със смъртта ежедневно.Това което е психотравмата на живота за тази дама за тези хора е поредния случай. Не работя в Спешна помощ и отдавна не съм имал контакти с тях.

Авторката има проблеми с гнева. Попаднало й е "докторче, безумно младо и грозно". Ениуей. Разправиите на лично ниво показват само едно - липса на ниво.

За обида към екипа спокойно можеха да и затворят телефона в друга държава. --- Викаш, биха оставили човек да УМРЕ, защото тонът на тези, които го гледат как УМИРА, не им харесал??????????? Ти малоумен ли си бе? Какво да каже звънящият? "Извинете, може ли, ако не е проблем, да изпратите линейка тук. Не, не, нищо сериозно, просто ми умира човек в ръцете. Не, спокойно, няма проблем, че закъсняхте, няма проблем, че объркахте адреса, въпреки че го казах няколко пъти..." И хайде, емоционално загрубял - хубаво - ама да се подиграваш на човек, който току-що е УМРЯЛ заради твоята простотия, е малко, как да го кажа...

Вижте какво, другарки и другари Колкото и да се напиняме да разнищваме конкретния случай съобразно пристрастията ни, истината е една - у нас Бърза Помощ /или как се наричаше сега по европейски - Спешна Медицинска Помощ/ - НЯМА. Да. Такава просто няма. По татово време ИМАШЕ, но сега - НЯМА. И това е ясно и на самите служители от БП, но, естествено няма да го кажат. Да не са луди, а утре - какво ще работят? Знае го много добре и министъра на здравеопазването, докато по цели нощи не спи и се чуди каква да е поредната "реформа" в ресора Му. Не го ли виждате, зАвалията, как като се появи по телевизията, очите му са очи на недоспал. Този човек страда от хронично недоспиване. Истински мъченик! Причините за това ДА НЯМАМЕ БП са много, но основно икономически, а също така и идеологически. Предишната ни държава беше обявила грижата за човека като един от основните си приоритети. Сегашната ни държава има само един приоритет - грижа за печалбата на частника, Каква Бърза Помощ, какви 5 лева?! Кому е нужно това? Та това са излишни разходи, нали така? Парите за Бърза Помощ могат да отидат за фитнес, нали така? А като ходиш на фитнес, това означава, че ще бъдеш супер здрав, нали така? И тогава за какво ти е да харчиш пари от бюджета за Бърза Помощ, нали така? Съвсем просто е, нали така?

Не одобрявам грубото отношение на екипа,просто ги разбирам.Дамата дразни , сестрата била грозна лекаря млад,линейката топла ,а те били на студено реанимацията вяла.Реанимация се прави на твърдо за да е ефективна,но явно здравната култура на авторката е над тези дребни факти.Ясно е че линейките не летят ,София е трудна за навигация,но има неща които ние може да променим-да даваме път на линейките за начало,малко да се погрижим за здравната ни култура,да бъдем по вежливи с хората които може и намусени,но идват да ни помогнат.

Мануелка, Сигурен съм, че един ден ще го проумееш - ако искаш да съсипеш здравеопазването на една държава, най-ефективният начин е да го направиш изцяло частно. Хуманните професии се наричат така,защото хуманността по принцип е несъвместима с комерсиалния интерес за реализиране на максимална печалба, какъвто е случаят в наше време. По татово време много лекари практикуваха и частно - в извънработно време. Имаха си кабинети, в къщи, оборудвани с най-необходимото, в които извършваха прегледи разбира се, не операции. Основно бяха вече доказали се специалисти и светила в медицината /в повечето случаи - на възраст/, а не Сульо и Пульо, дето регистрирали вчера ООД със 100 лева капитал и вече потриват ръце за големите печалби. Това вече е несериозно. Не си го измислям. Като малък често боледувах и майка ми освен по поликлиники ме мъкнеше и при такива лекари. Само ти погледне очите, натисне тук-там, зададе 1-2 въпроса и ти поставя диагноза, при това - вярна. Това обаче се постига с много учене, труд и най-вече любов към професията. Парите тук не играят. Днес, ако трябва да ти поставят диагноза ти предписват поне 6-7 изследвания, защото ...... първо не са сигурни и второ - всички те фигурират в ценоразписа на Здравната каса, нали.

Докс, Имаш и разумни коментари, но тук си паднал до нивото на червените бабички. По татово време бърза помощ беше същата. Когато почина баща ми линейката дойде след 40 мин., колкото да установи смъртта. В 3 ч. през нощта във Варна няма никакъв трафик, който да я забави. Заспалата лекарка каза: "Длъжна съм да съобщя в милицията, сравнително млад човек (54г.)" Милицията пристигна след 20 мин., трима чакали да разследват дали не сме го отровили, да му вземем парите. разликата е, че сега и полицията е заспала.

Докс, Продължаваш да ръсиш глупости, разчитайки, че аудиторията е млада и по него време не е била даже блясък в очите на баща си. Вярно, имаше частни лекари. Някои добри специалисти и някои мошеници. Имашде даже частни рентгени и частни операционни за дребни операции. Сливиците ми ги изряза частен лекар. Майка ми беше медицинска сестра и попълваше бюджета с инжекции на частно по 40 ст. До 75г. Може и да бъркам точната година, но с не повече от 1-2г. Склероза, знаеш. Тогава забраниха всякакъв часпром на медицинския персонал. И не от грижа за човека, както би казал ти, а защото партията не допускаше някой да печели без нейно разрешение. Единственият лекар в затвора, за когото знам влезе не за медицински прегрешения (всички жени казваха, че има златни ръце) а за пари, които се зловидяха на колегите му и партията. Още нещо. Обиколил съм доста западни болници да превеждам на хора, които не можеха да кажат какво ги боли. Мога да те уверя, че нивото им беше съвсем малко по-високо от нашето. В Англия съм чакал 6 часа за една рентгенова снимка. По цял свят медицинското обслужване за бедния народ е калпаво и мудно. Като си плтиш получаваш по-добро. Затова, докато мога да си го позволя, когато имам проблем питам. Мои съученици са половината професори и доценти във варна. Питам кой е баш майсторът в съответната специалност и отивам при него платено. Като се пенсионирам ще чакам на здравната каса.

Медицината е високо специализирана и много скъпа дейност. Изисква подготвени кадри, логистика, умело ръководство и серозно финансиране. Къде са тези неща в БГ? Когато се чудите защо няма лекари, чакате по 2 часа БП и отношението е отвратително - помислете за минута. Кой разграбва страната вече 30 и повече год? Защо управляващите не правят нищо да запазят и усъвършенстват лекарите в БГ? Кой има полза от взаимната омраза м/у лекари и обществото? Защо частното здравеопазване е по-любезно, ако не друго? Още много въпроси мога да поставя. На някои от тях мога и подробно да отговоря, макар че за мене това вече не е от значение. Не е лошо обаче да се помисли комплексно, защото отговорите са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Хомо сапиенс е обречен щом 20 човека стоят до умиращ човек и единственото което им идва на ум е да викат "линейка" и да дават зор на бърза помощ по телефона.

Деде, Нещата относно частно-практикуващите лекари по онова време май не стоят точно така. Доколкото знам, през 70-те е имало височайши разпореждания, но не за забрана, а подобна практика да се упражнява само след получаване на разрешение. Нещо като лиценз. С каква цел е направено това, не знам. Казвам го, защото и през 80-те и през 90-те ходех на прегледи и консултации в дома на наш известен гастро-ентеролог - професор /лека му пръст!/, с издадени няколко книги, но вече в пенсия. Това, което наричаш ръсене на глупости вероятно е неуспешният ми опит да обясня, че частният бизнес не е панацея. Просто е невъзможно всички проблеми или неудачи да се решават с него. Да приватизираме и Спешната помощ тогава. А ако някой не може да си плати - о, имаме мъдро решение - "Който не работи, не трябва да яде", нали? Само че се пропуска нещо съществено - тази поговорка не е от вчера. Преди време ни я казваха и бабите и дядовците и в училище, но с морална цел - да не се учиш на мързел, да уважаваш труда като дейност, която създава блага и пр. Намериха се обаче примати, които решиха, че тя трябва да се разбира буквално. Някои от тези примати и днес са широкоизвестни, с постоянното си присъсвие в най-гледаните телевизии. Замисли се, Деде, защо все пак се използва термина "медицинска СЕСТРА", а не нещо друго. И защо преди да се утвърди този термин, дълго време е бил популярен друг - "милосърдна сестра". Днес лекарят гледа на теб не като пациент, а като клиент. И не преценява диагнозата, а това с колко може да те одруса. И ако му се види малко, се чуди има ли въобще смисъл да се занимава. Смяташ ли, че тази професия все още може да се нарича "хуманна"? И .... Деде, в последно време забелязвам у теб трайна фиксация върху бабички. И те все са червени, нали? Вероятно много се претоварваш напоследък.

В продължение на 2 дена 3 екипа на Бърза помощ не успяха да разпознаят, че дядо ми е получил инсулт. В края на втория ден четвъртият екип вече го откара в болница, защото заподозряха, че може да има нещо. Беше късно... Овълчени, незаинтересовани и некадърни.

Добре, отношението на хора дето се сблъскват със смъртта всеки ден е такова. Ясно е, но какво означава - не могат да намерят адреса? Аз намиран кой банкомат на еди коя си банка може да взима вноски и къде точно се намира с помощта ...на телефона ми. Не живеем в 20-ти век от много време вече.

Докс, Забраната си беше ЗАБРАНА.Твърдя го със сигурност, понеже освен, че майка ми беше в бранша, имах много приятели от медицинския институт, които я коментираха надълго и нашироко. Някои от тях, ентусиазирани младежи, които още вярваха в човеколюбието на Партията я аплодираха. Няколко години практика им отвориха очите. Посещенията при твоя професор, (да се слави името му) за които, предполагам, си си платил, макар че го пропускаш, нищо не доказват. Всички забрани се нарушават. Забранена беше и контрабандата, което не пречеше поне половината от излизащите редовно в чужбина (и аз) да я практикуват на дребно. Също и медиците, някои скрито, с риск от тежки наказания, а за някои властите благосклонно си затваряха очите. А часпромът се премести в лечебните заведения. Нищо чудно, заплатите на медицинския персонал бяха мизерни. Не с пари, с които нямаше какво да се купи, а с подаръци. Аз не съм ходил при лекар без бутилка уиски и картон цигари, селинджърс носеха дамаджани и агнета, всеки каквото може. В никакъв случай не твърдя, че частната практика е панацея. Панацея няма. Има опити, у нас един от друг по-непохватни, (меко казано) да се съчетае частното с общественото здравеопазване с най-голяма полза. Но докато има бедни и богати ще бъде различно за едните и другите.

Миме, некадърници и калпазани има навсякъде. Не може да прави изключение и бърза помощ, особено след като мизерните заплати и огромното претоварване отблъскват всеки нормален човек. Аз пък, съм доволен. Наскоро викахме бърза помощ за тъща ми, с инсулт. Дойдоха бързо, отнесоха се внимателно и веднага я откараха в болницата, където я извадиха от гроба. Да ми е жива и здрава сто години. Но преди много години за малко да изтърват сестра ми. Дежурният лекар искаше да я остави до сутрешната визитация, където да натрие носа на друг лекар. Когато разбра, че майка ми е мед. сестра каза: "С медицински персонал не искам да си имам работа. Веднага в операционната." До визитацията един елементарен спукан апандисит щеше да я довърши.