Оставям споровете за съдбата вам, но искам да обърна внимание на някои детайли. На първо място по важност бих поставил напълно погрешното разбиране, че частните уроци са добър начин за развитие на талантливи деца. Нито пък специални награди и т.н.
В общи линии, това все са начини, свеждащи се до даване на пари като купуване на някаква индулгенция - не ангажимент, а откупване на греховете на отговорните да създадат организация. Нужна е самата организация, а в случая тя е такава, че поне 10 години напред от нея няма възвращаемост и затова само държавата може да я създаде трайно.
На децата - на първо място - им трябва конкурентна среда от себеподобни. Това може да се осигури само в някаква степен чрез специализирани училища - едно, че само единици от тях могат да са на завидно ниво, второ - всеки се развива различно и няма гаранция, че детето ще е правилно ориентирано в правилния момент (да речем точно в 7-ми клас). Трето, най-важното, за да има ориентация трябва от някъде да се започне и това са извънкласните и извънучилищните занимания.
Има оцелели такива, но в сравнение с времето на социализма разнообразието и обемът им са нищожни. Нека не си кривим душата - това беше едно от малкото добри неща, които социализмът направи през последните 10-15 години от съществуването си. Независимо от това кой и защо го е направил, кръжочната дейност, ТНТМ и много други подобни начинания, мисля, лесно могат да се признаят като двигатели на развитието за много хора.
Това, от което имаме нужда, на първо място, са заместители и нови идеи в същото направление - места, където интересуващите се могат да научат нещо, да ползват техника и оборудване, което не могат индивидуално да си позволят и най-важното да се намерят с други подобни на тях - извън средата, в която ги е пратила лотарията на училищното разпределение.
За стабилност на подобни инициативи са нужни два слоя - училищна кръжочна дейност и извънучилищна в такива клубове, организации (както и да ги наречем и каквато и конкретна форма да приемат).
Учителите трябва да има къде да насочат талантливите ученици, а не единственият шанс да е частни уроци - те не решават проблема със средата, а той е поне половината от необходимите условия за развитие на талант (дори и за асоциален единак като мен средата е имала съществено значение).
Това важи, както за научни и технически, така и за хуманитарни таланти, а конкуренцията и възможността да "говориш на един език" с хора, гонещи подобни мечти, е не просто стимул, а и средство за изграждане на стабилен характер.
Знаете колко талантливи хора развиват несигурност, страхове, хронична склонност към депресии и прочее - една от най-съществените причини за това е липсата на подходяща среда от връстници в най-важните години от изграждането им.
Това е и проблемът, който държи "велики" държави като САЩ в постоянна нужда от внос на умове - страстта към социалност там не позволява разслояване в гилдии в достатъчна степен - специфичен културен проблем на страна изградена върху преобладаващо религиозно-фанатични основи.
В същото време Германия поддържа подобни възможности за децата си традиционно и независимо от залитанията й в крайности през изминалите 2-3 века, същото важи дори за Русия, макар и с някои уговорки.
Резултатът е очевиден - тези две страни и други като тях са изнесли неимоверно количество умове и продължават да създават такива, независимо от конкретната лудост на деня, докато страни като САЩ, държащи на универсалната социална интеграция не могат да се похвалят със същото в съотношението достойно за размера на населението си.
България произведе много умни хора, изгони повечето от тях, но дори и мутрите трябва да си дадат сметка, че ако не се произвеждат нови за "победителите" в борбата за балканска власт ще остане най-много насладата да са най-добри сред абсолютните нещастници.
Така че дори хора като милиционерите и мутрите би трябвало, като техните ментори от БКП едно време, да си дадат сметка, че срещу едно съвсем ограничено вложение на средства могат да имат (след като толкова желаят да са баш бабаити) поне „матрял", с който могат и те да имат шанс за нещо повече.
Риск е да създаваш по-умни от себе си и изглежда още по-голям в очите на оня, който си мисли, че умът може да се ползва само за прецакване на другите, но пък без тоя риск има само сигурна гибел - бавна, но напълно гарантирана.
Тъй, че господата Цветановци, Станишевци, Борисовци, Първановци и други подобни най-добре да се замислят колко малко е нужно и колко малко това ще накърни техните "трудно" добити статуси на първенци, ако не могат да го направят ги чака само едно - влачене по жълтите павета от хора подобни на тях - хора без бъдеще в нищо друго освен боричкането за кокала - кокалите не се самозараждат ;)
За съжаление повече диви теории и малко факти, както е отбелязал и колегата по-долу. Да обявиш страни като Германия и Русия в една категория, особено що става дума социалност и образование е абсурдно. Да кажеш, че Щатите са по-"социални" от Германия независимо дали става дума за образование или каквото и да е друго - тук вече нямам думи...
Зависи какво разбираш под социално - в US си под моста, ако не се впишеш добре в обществото, това не е вярно в такава крайна степен нито в Германия, нито в Русия. Производството на идеи изисква ексцентризъм и доза асоциалност. Америка не е мястото, което може да приеме добронамерено такова нещо - всеки талант трябва да се впише в системата. Факти? Сещате ли се колко метода на анализ и модели трябва да дефинираме и да приемем взаимно, за да можем да се съгласим кои факти какво значат? Тук можем само да си пускаме миризмите и да се подстрекаваме един другиго да опитаме различни гледни точки, за сериозно разсъждение фактите не са достатъчни, както казах без база за използването им те става жертва на личните предубеждения. Та факти казваш, какви факти, сочещи какво - покрай темата, може би реализация на талант. Да приемем, че намерим обща почва да зимерим таланта в ранна възраст, как ще оценим реализацията му? Колко от оценките ще крият в себе си скрита стойност базирана на социална реализация, ще си дават ли поне сметка тия, които дават оценките каква част от тях носи характер на оценка на социална реализация и като следваща стъпка ще си дават ли сметка доколко относително нещо е социалната реализация и ще имат ли идея как да го нормират към нещо, което участниците в спора могат да позват като обща мярка? Виж не се засягай, аз така си говоря, опитвам се да въздействам на колкото може повече хора в една доста ясно опрелена посока - да ги накарам да порастнат и да приемат съвсем спокойно факта, че всичко е свързано и прости отгвори има само за щрауса с глава в пясъка. Казах за US, каквото аз засичам, а за съжаление моите наблюдения по-често са верни, отколкото неверни и в случая считам, че без сериозен социален колапс US са загубили трайно способността си да рециклират интелектуалния потенциал на поколенията си. В Европа именно неопределеността на ролята в обществото на детето с талант му дава възможност, ако намери среда от подобни да я експлоатира за развитието си, а не за усъвършенстването си в умение да намери място в статуквото.
Разлика в подхода към образованието в САЩ и Германия наистина има, но не се залъгвай, че е толкова голяма. Важен е потбора на талантливите и различните - както си забелязал, той съществува независимо от "строя" в дадената държава. Всъщност колкото по-силна и развита е държавата, толкова по-голям е той. Помисли, за какво е необходимо разделянето на хората на способни и не толкова способни. Ще ти дам един пример - "интелигенцията" в САЩ (университетски преподаватели, общественици, журналисти - горната кора на лайното), напълно подкрепя или в по-добрия случай е индеферентна към войната във Виетнам. Оставям на теб да прецениш на какво се дължи този факт. Забелязвам, че всички сте съгласни с тезата, че на децата трябва да се осигури "конкурентна среда". Не знам дали имате деца - аз имам две и см забелязал, че конуренция си имат и без да им я създавам. Истинското образование би трябвало по-скоро да я изключва. Ако няма оценки, предпочитания на учителите, специално отношение и т.н. учениците работят заедно, като "способните" дори помагат. Идиотската реалност, в която можеш да свършиш под моста до голяма степен е плод на заложената още в училище конкуренция. Това не са някакви социалистически бъртвежи, пробвано е и работи - при евреите разбира се, в кибуците. Може би това е една от причините рядко да свършват под моста.
Поздравления,MacAllister!Написаното много ми хареса и ме зарадва.Вече си мечтая твоите думи да се изучават ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от всички политици и журналисти.Вместо сами да си гласуват максимални пенсии и фантастични бонуси от страх,че никога няма да попаднат сред умните!Благодаря ти,пич!
Съгласен съм с голяма част от темата и се радвам, че има още здраво-мислещи хора, които гледат смислено на бъдещето и очакват смислена промяна и още повече - имат план за нея (защото в крайна сметка това как се управлява държавата ни и нейния строй във всички области ще зависи от нас - масите, когато някой ден се събудят), но само за едно съм сигурен. "На децата - на първо място - им трябва конкурентна среда от себеподобни." Вярвам, че на децата им трябват себеподобни, за да има всеобщо развитие, но не мисля, че конкуренцията трябва да бъде внесена в училищата. И бих казал, че ще е добра идея да се внесе по-късно - например в гимназията, но пред себе си имам толкова много примери за конкуренция, които скапват взаимотношения заради конкурси и олимпиади, познавам хора, които се сдухват покрай подготовка само за да са на някакво ниво... По-скоро мисля, че трябва да се измисли начин да се изравни цялостното ниво и да се развиват способности за работа в отбор, срещу други отбори (защото отборна конкуренция е нещо различно), но със сигурност не от същата среда (училище), за да се предотвратят недоразумения. Бъдещето няма да дойде с конкуренция, а когато хората се научат да работят заедно, а не да се конкурират постоянно. И ако децата биват от ранна възраст подготвени да работят в екип и заедно, ще имаме едно много по-стабилно и сигурно общество, което ще има общ мироглед, няма да имаме нужда от преустройство и като цяло мисля, че така ще си спестим повечето проблеми, които присъстват сега. PS: И не, това отникъде не означава да зачеркнем индивидуализма, говоря за утопичната граница между двете (защото колкото и да говоря, пример за нея не може да се даде, или поне аз не знам такъв)
Това дето го описваш звучи малко като Хари Потър. Написан от Оруел. Ето ти тънката линия - ролята на образованието е да осигури достъп до познание, колко точно е ролята на индивида.
Чудно ми е, дали обикновено дете се чувства изолирано и става за присмех в клас на суперинтелигентни. Аз не бих се навил да разпределям децата в такива класове. В крайна сметка интелект притежават и машините, но машините се създават от хора, за благото на хората а децата за всичко друго, но не и да бъдат машини. Субективно нещо е интелектът, не става да го сложиш в "клас". Това за бедните е интересно, съмнява ме просто да не се интересуват, по-скоро Науката не се интересува от тях. п.с. Жените им, наистина са способни да опорочат и феминизма.
Макалистъре, В България има едно поприще, където можеш да разгърнеш целия си потенциал, без риск да създадеш по-умни от теб,в най-лошия случай колкото теб .Сещаш ли се ? А пробвай там.