Как веганите успяват да не хапнат нищо от животински произход?
Когато станах вегетарианец, отново и отново си задавах наум този въпрос.
Знаех, че искам да престана да ям животински продукти, но не можех да си представя, че ще успея. Дори пробвах веганска диета за около месец, само за да установя, че не съм готов за това.
Дълго време се готвех да заявя официално "Аз съм веган" и планирах как ще стане. В края на краищата ми отне цели две години да престана да ям изобщо яйца, мляко, масло и сирене. Но когато дойде точният момент, нямах съмнения, че спирам с животинските продукти.
Две и половина години по-късно, онова, което някога изглеждаше като екстремна форма на лайфстайл, днес вече е нещо обикновено. Вече съм достатъчно запознат с този начин на живот, за да мога да дам няколко насоки на своето предишно пре-веганско "аз" и да предупредя няколко неща онези, които искат да стават вегани.
Ето какво искам да им кажа:
1. Шегите по случай вашето веганство НИКОГА няма да престанат.
Така че свикнете с тях и разберете, че не е задължително майтапите да означават липса на уважение. Моят баща и досега всеки път казва, когато опитва някои от любимите ми ястия: "Това щеше да бъде страхотно, ако имаше и кюфтета". Това е шега, разбира се, и това, че той го казва толкова често също вече се е превърнало в майтап.
На почти всяко събиране с роднини, някой ще отбележи: "Искаш ли да сложа една пържолка на скарата и за теб? А, така... хахаха".
Чичо ми веднъж се появи с листо от салата в чинията и обяви високо, за да чуят всички: "Виж, Мат, вечерята ти!" Признавам, беше смешно.
Свикнете с този тип шеги. Смейте се на тях или се възползвайте от случая, за да покажете колко важна за вас е диетата ви. Зависи от вас.
2. Да спрете да ядете сирене изобщо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Не казвам, че да се откажете от сиренето е лесно, а просто че не е толкова трудно. Живот, в който няма млечни продукти, иска планиране, особено ако разчитате, че млечните продукти ще липсват в някое от малкото вегетариански ястия, които предлагат в "нормалните" ресторанти.
Мислех си, че ще ми липсва сиренето основно като мезе към бирата или виното. Но съвсем скоро установих, че когато заменя сиренето с ядки или крекери, това също става за мезе - и се почувствах по-добре.
Мислех си, че ще ми липсва кашкавала върху пицата, но скоро установих, че макар и да не е толкова вкусна, отколкото тази с кашкавал, веганската пица пак става. Сега, когато си мисля за пица, в главата ми е основно веганската пица - и вече не се чувствам изобщо прецакан.
3. Да си веган не би трябвало да бъде по-скъпо. Но всъщност е МНОГО по-скъпо.
Няма никаква икономическа логика веганското хранене да е по-скъпо от онова, съдържащо месо - все пак месото е едно от сравнително скъпите храни, когато си го купувате от щанда в магазина. Следователно, ако го замените с боб или други протеинови храни, би трябвало да намалите сериозно разходите си.
Но не.
Сега аз харча един и половина, до два пъти повече пари в магазина. Защо? Защото когато си веган, индустрията мигновено те пуска по ултра-здравословната пътечка на диетичните храни. Налага ми се да пазарувам от фермерски пазари и плащам екстра за органични продукти. Има значение и това, че откакто съм веган, научих много повече за същността на храната. И то до степен, в която се опасявам, че съм станал хипер-селективен и скептичен към всичко, което купувам.
Успокоявам се с поговорката: "Плати навреме, за да не плащаш по-късно двойно" и си казвам, че парите, които давам за най-здравословната възможно храна са добра инвестиция в моето здраве - която ще ми се отплати по-късно.
4. Повечето от вашите ястия ще се вписват в графата "чудо в една чиния".
Дори да не вярвате, за мен това е най-тежката част - изгубих абсолютно целия си ентусиазъм да готвя в момента, в който станах веган. Знам, че съм от малцинството - повечето вегани, които познавам, признават, че са открили страстта си към храната именно когато са престанали да ядат животински продукти.
Ето какво трябва да знаете: веганската храна изисква много повече време за подготовка, отколкото очаквате. И друго, без месо или сирене, които да ви доставят достатъчно протеини и мазнини, без пълни с въглехидрати храни, вече няма да имате нужда да се съобразявате с калоричната страна на яденето, както и с разделянето му.
Затова, вместо да правите едно или две, до три различни неща за вечеря, се оказва, че започвате да готвите по едно ястие, което се вписва в графата "чудо за един ден", защото всеки път е уникално и обикновено е в една чиния: паста, огромни салати, смутита и много много зърнени неща.
5. Вашият избор ще се отрази и на други хора... Всъщност на много повече хора, отколкото очаквате.
Не очаквах приятелите и семейството ми да променят начина си на живот, заради моето решение. Нямах такова намерение. Но поне дузина хора около мен ми заявиха, че под мое влияние са започнали да ядат по-малко месо... Всъщност хората забелязват какво правиш, дори ако го правиш съвсем тихо. Имайте това предвид.
6. Не сте очаквали, че ще се държите странно, но ще започнете.
Най-забавното е, че веганството промени и други неща за мен. Започнах да изследвам свои други уникални черти. Подтикна ме към неща, които са извън общоприетото: от това да престана да ползвам микровълновата, през това да слагам броколи в смутито си, до това да ми се прииска да притежавам съвсем малко предмети.
Няма никаква причина да започна да се държа странно, след като станах веган. Няма и причина изборът ми да стана веган да означава избор да бъда по-странен. Но за мен се получи така. И ми харесва.
И сега, основното което научих е, че не съм типичният веган. Аз съм си аз.
*Текстът (със съкращения и редакция) е от блога на Мат Фрейзиър - Nomeatathlete.com
Ям животни с чиста съвест, защото знам , че когато и моят час удари, червеите също няма да ми намират много маана. Светът така е устроен. Не съм го създал аз.
"Парите, които давам за най-здравословната възможно храна са добра инвестиция в моето здраве - която ще ми се отплати по-късно." Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи плановете си! Предпочитам една баварска или пилзенска бира с вкусна наденичка, вместо неясно бъдеще след неопределен брой години. До тогава си плащам здравните вноски и пресичам внимателно улиците...
dhk1013, как да го разбере това простата веганска тиква? И аз съм си помислял понякога да почна да живея здравословно и природосъобразно, но като се сетя че в такъв случай ще трябва да умра здрав, се разколебавам и отказвам....
Те, веганите, се готвят да живеят с орлите.
pixie, с орлите - добре. Ама това важи за веган от някоя цивилизована държава, с нормални пенсии. Я се сети, как ще живее български веган с българска пенсия
>в такъв случай ще трябва да умра здрав Въпросът не е как ще умреш, а как ще живееш. Ако предпочиташ да умреш болен, слаб и загубил здрав разсъдък докато органите един по един напълно отказват да работят след години занемаряване и пренебрегване, това също означава, че животът ти е бил безспирна деградираща прогресия към това състояние. За никой човек няма значение как ще умре, единственото, което има значение, защото го преживяваме, е животът ни, как живеем преди да умрем. Живот, който свършва по гореописания начин, би бил неприятен за живеене. Да, можеш да се опиташ да компенсираш с епикурейство - алкохол, тлъсти мръвки, мазни торти, мързел и много лежане на дивана - но за да е рационален този подход трябва удоволствието от тези неща да е по-голямо от удоволствието от дълъг живот в здраво, функционално и способно тяло. Защото, не, не може хем така хем инак. Знам, че инстинктивната реакция на избиращите тлъстите мръвки ще бъде винаги да защитават заблудата, че всъщност може, но всевъзможни и многобройни изследвания и статистики сочат, че епикурейските удоволствия - алкохол, храна, всяческо избягване на физическа болка - намаляват качеството на живот в измеренията здраве, функционалност, продължителност. Единствено ако тези неща не те интересуват би било логично да предпочетеш мазните кепбапчета с много бира.
Който яде кебапчета - той не пие хапчета! Който пие бира - Той не умира!
Деовин-е. ако ти самия не си от посочената в заглавието категория хора, да те питам - като си гладен, какво ядеш? И друго, ако си в Щатите, да ти кажа, че ядеш всичко друго, но не и здравословнни храни.Тия дето са здравословни, едва ли са ти по джоба за всеки ден братле. Не, че тук сме цъфнали и вързали, ядем всякакви Е-та, ама в Щатите бият всичко... И не, не мазните мръвки убиват, а убиват хормоните, химикалите, и всичката химия с която се обработва месото, и не само то. Дядо ми, бог да го прости, на село ядеше яйца, сланина, свинска мас и месо всеки ден.Пиеше по 2-3 ракии на обед, и вечер, и по някоя бира. Знаеш ли - изкара до 95.Без да е пил повече от аналгин за главоболие.Работейки всеки ден.До последно преди да почине, работеше.Без ох, и ах.
>какво ядеш Ям точно каквото оптимизира личното ми щастие интегрирано върху целия ми живот, като за да добия добра практическа представа за вероятностното разпределение в бъдеще използвам както данни от много изследвания, така и информация за самия себе си, която съм добил емпирично. Това не изключва практически нищо, обаче също означава, че ако избера да ям тлъста пържола, то правя този избор с пълното съзнание за (вероятностното разпределение на) последствията му, вместо да се самозаблуждавам, че "от една тлъста вратна пържола нищо ми няма да ми стане". Решенията ни имат последствия. Малки, големи, измерваеми, или не, но съвсем реални и натрупващи се. Единственото, за което говорех, е че е добре да ги осъзнаваме, вместо да си затваряме очите когато не ни е удобно да поемем отговорността за последствията от собствените си избори. Тоест, ако избера да пуша, то ще е с пълното съзнание, че с този си избор съществено увеличавам вероятността да хвана рак на белия дроб (например - има и куп други последствия за здравето). Ако след това хвана рак на белия дроб, то ще го приема със спокойствието на човек, който поема отговорност за личните си избори, което поне ми осигурява душевния мир на честния човек. Алтернативата се наблюдава навсякъде - хора, които избират да пушат, а като се разболеят почват да оплакват тежката си участ и лошия си късмет. Или пък хора, които още на 30 не могат да качат 2 етажа пеша без да се задъхват, щото маат тлъсти пържоли и избягват да спортуват, понеже им е времеемко, трудно и неприятно. >да ти кажа, че ядеш всичко друго, но не и здравословнни храни Много ми е забавно, когато някакви хорица, които нямат хал хабер за това как живея, почнат да ми разправят детайлите около собствения ми живот. Кажи ми още - какво закусвах, например? >едва ли са ти по джоба Да, кажи ми и колко пари правя, щото аз не знам, но пък за теб явно е важно да си убеден, че съм бедняк. Нема как да не съм. >всякакви Е Нямаш идея за какво говориш. https://goo.gl/WWT02o >Дядо ми Кажи ми още за това как единичният случай, който си избрал за да рационализираш житейските си избори, несъмнено се генерализира и e приложим за произволен друг човек. Кажи ми и за баба си, която цял живот е пушила, но не е хванала рак. Това несъмнено доказва, че пушенето не причинява рак, нали?
Ако преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще мога без сирене и кашкавал, нямаше да му повярвам. Но ето - става. Не ми липсват. Е, с тях е по-приятно, но мога и без тях. Месото много отдавна не ми е интересно. Не знам дали ще се справя обаче без кисело мляко. Това ще е следващият етап.
Свинчоо, ще ядеш каквото кажат Сорос и Блумбърг и това е! И не си мисли че ще можеш да се присламчиш постфактум към нас - изостаналите патриархални традиционалисти! отивам да си запаля една цигарка.
Не знам дали този на снимката е автора, но ми изглежда като азбучен пример на завършен асоциален психопат.
>на мен ми се струва странно Според мен изобщо не е странно. Въпрос на вероятности. Пушенето увеличава вероятността за белодробен рак около 23 пъти - за пушачи тази вероятност е 16%, докато за непушачи е около 0.6% (ще пропусна детайлите за пушачи, които отказват цигарите). Тоест, вероятността заклетият стар пушач, който познаваш, да не развие белодробен рак е над 5 пъти по-висока от тази да развие. С други думи, средно 5 от всеки 6 дърти пушачи, които познаваш, няма да развият белодробен рак, и ще са ти примамливо удобни примери за това как пушенето изобщо не е вредно, например ако ти трябва да рационализираш собствената си пристрастеност към никотина като се заблуждаваш, че няма негативни последици. Забележи, това беше доста драстичен пример. Застоялият живот и неправилното хранене далеч не увеличават рисковете от сърдечни и всевъзможни други здравни проблеми толкова брутално, колкото пушенето увеличава риска от рак на белия дроб. Съответно, един небрежен наблюдател, които вади общи изводи от няколко единични наблюдения, вместо да подхожда научно към тези проблеми, ще бъде доста по-склонен сериозно да подценява последиците от всевъзможни нездравословни навици и режими на поведение. Това, че мнозина хора допълнително имат нужда да рационализират нездравословните си навици, защото им е тежко или ги мързи да ги променят, но и не искат да поемат отговорност за негативните им последици, е утежняващо обстоятелство, което увеличава честотата на този феномен (който лесно се наблюдава и в коментарите тук).
Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска зора. Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи. Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат. И през облаци злоба и демонска стръв черна сянка съзрях да пълзи — златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи. В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън. Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец. И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова! Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!... И тогава — залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, — без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра
Деовин-е, тука си говорим за веганите, не за пушачите.Аз ще ям каквото искам, па ти си яж каквото ти харесва.Капиш? И ако обичаш, дай ми едно сравнение на заболелите не от рак на белия дроб, щото пушат, а на диабетиците в САЩ в %, спрямо тези в България.Диабета е една от болестите дето се отключват от мноо плюскане на храни, квито си ги имате в САЩ, в огромни количества.Наблъскани с какво ли не, от полезно по-полезно... Класиката за средния американец - кофа сладолед и кофа чипс, пред 50" 4к телевизора, да има да си мезят така, по малко нали. То после се лекуват тия разни болести, ама срещу едни доживотни вноски в здравната система на коя да е държава. Па и както е казала Мануела, всеки в България си има по един възрастен, дето е ял всичко друго, ама не и трева, и си е карал до преклонна възраст. Така че веганите да си пасат каквото искат, аз ще си изпека една пържола вратна 49 номер, с барбекю сос, и подправки, и леко тлъстичка, па нека ми е зле (само да ти споделя, Деовин, не че ти влиза в работата, ама всяка година ни изследват за рискови изменения в кръвна картина, и други неща, и съм в нормата, а от поне едно 25 години не съм си променя ни диета, ни навици)