Факултетът се строява ... за последен път

България да сведе общия брой на университетите до 10 броя - това екзотично предложение направи Европейската комисия. Не е тайна, че висшите училища, колежи, академии и т.н. са повече, отколкото държавата ни може да поеме.

Какво обаче ще се случи, ако България наистина реши да редуцира драстично броя на висшите училища у нас?

Предлагаме един възможен сценарий:

Ден 1. Държавата обявява масовото закриване на университети. Българите, желаещи истински действия и твърда (мъжка) ръка ликуват. Най-сетне кардинални мерки, които ще извадят "образованието от калта, в която е, и ще образоват ония келеши в Студентски град".

Ден 2. Същите тези българи осъзнават, че техните деца, племенници, внуци и т.н. също може да попаднат в общия знаменател на келешите. Ден за размисъл.

Ден 3. Стигнали до угрозата, че "нашето момче" или "нашето момиче" може и да не вземе "виШу", се започва с обичайното мърморене, заканване и говорене как тия в образователното министерство са пълни идиоти. Следва дружно цъкане с език. В Студентски град организират протест пред "Фантастико". Никой не забелязва, че нещо се е случило. Протестът се нарежда на опашка за кебапчета.

Ден 4. Янка Такева и Михаил Константинов се карат в трите сутрешни блока. Едновременно.

Ден 5. Куче напада веган на бензиностанция - има видео. Всички забравят за университети.

Ден 0. Новата ера. Вече наистина закриват университетите.

В Студентски град пускат черни знамена и организират втори протест, затваряйки цялата улица пред "Фантастико". Дивна и Михаела Филева правят концерт и музикален клип.

Сред струпаните в задръстването автомобили се оформя малко автоизложение на скъпи автомобили. Бедните студенти... Събитието е отразено значително по-сериозно, а студентите се разпръскват по дискотеките, за да празнуват изразената си гражданска воля.

Ден 10 (след новата ера). Студентски град започва да опустява, след като на живущите там им става скучно и им минава махмурлукът. Притеснени родители прибират отрочетата си, клатейки разтевожено глави с мисъл "Сега тоя моичкия какво да го правя?!". В интернет се появяват първите сълзливи статии със спомени от годините в университета и по общежитията. Студентството става новата казарма, а бивши възпитаници на висшите училища си разказват истории за неволите в Студентски град.

Ден 25. Първата дискотека обявява фалит заради хроничната липса на посетители. Половината ксерокси в София затварят заради липса на екзистенциален смисъл от съществуването им.

Ден 30. Междувременно колцентровете се организират в браншова организация, видели се в чудо заради заплахата от липса на кадри. Излизат с нещо като протестна нота, която е игнорирана от всички.

Ден 60. Дори дървениците мигрират към "Дървеница". В Студентски град вече нямало какво да се яде.

Ден 70. Винпромите в страната регистрират сериозен спад в продажбите на алкохол. Всички си пият домашарка...

Ден 80. Най-сетне цените на имотите в София започват да поевтиняват. Предприемачи доволно потриват ръце, гледайки някои от общежитията. Какви хубави 5-етажни блокчета могат да се вдигнат на тяхно място само... А и достатъчно работна ръка за общаци има.

Ден 90. Населението на София пада под 1 млн.

Ден 365. Премиерът обикаля унил из министерски съвет, обмисляйки оставката си. Числата не са правилни. Скок в безработицата, спад на висшистите, родителски организации мрънкат за проваленото бъдеще на младите...

Абе дай по-добре да отворим 5-6 университета, че да има младежите с какво да се занимават. Пък с европейците и техните препоръки после ще се оправяме.