Този текст ни беше изпратен на редакционния имейл от Силвия Димитрова, която е преподавател по български език и литература. Тя вече е позната със съветите към седмокласниците преди националното външно оценяване (матури), както и с мъдри напътствия към техните родители.
Сега тя разсъждава върху един все по-дискутиран проблем на българвското образование - функционалната неграмотност.
* * *
Разбира се, можете да ме обвините, че съм крайна и твърде остра. Чак пък "диагноза"? Но нека ви разкажа и дам примери, а после ще мислим как да определим функционалната неграмотност.
Според определението на ЮНЕСКО, "функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността."
Да погледнем обективно и честно как съвременното дете "използва четенето, писането и смятането за свое усъвършенстване". Пълна трагедия - то въобще не може да ги използва!
Като казах "трагедия", та се сетих - често ми дават пример с жанр от епоса - лирика. Толкова ли е трудно да се запомнят трите основни рода - епос, лирика и драма?! Трудно ли се различават, че трябва да чувам нелепи определения като "Ако е късичко е стихотворение, ако е дългично, е разказ"?!
Но да оставим българския език и литературата накрая - там примерите са най-много и всички - изпитани на свой гръб. Да погледнем функционалната неграмотност, която забива нож в нечий друг гръб - този на математиката.
Когато казвам на учениците си, че "животът е математика", аз наистина вярвам в това. Математиката ни трябва всеки ден и нейното прилагане е толкова нужно, че детското недоверие направо ме озадачава - "точно Вие така да говорите за математика?!".
Ето примери, които няма да коментирам.
Имаме две събираеми, получаваме сбор, който е по-малък от всяко събираемо. Как така? Отговорът - нещо се е объркало...
Всяко нещо може да се обърка, всеки може да сгреши, но функционално грамотният човек осъзнава грешката си и търси вярното решение. Влизаме в магазина с 10 лева, пазаруваме за 8,70 и си тръгваме с ресто от 41,30 лева. Как така?
Лодка се движи по течението и срещу него между два града. Общо пътува 7.00 часа. Колко пътува в едната и колко - в другата посока? Отговор - в едната посока 49.00 часа. Как така? Машина на времето ли имаме, разтягаме ли го по някакъв начин?
Бай Иван тръгнал с колата си от София за Самоков. Колко е платил за гориво? Знаем разстоянието, разхода за километър, цената на литър бензин. Умножаваме и получаваме 26 000 лв. Как така? Скъпо ще е това пътуване...
Турист, очевидно туткав, тръгнал от една хижа с 4 км/ ч. Два часа след него тръгнал друг - със скорост 8 км/ ч. След колко часа го е настигнал? Отговор - след 360. Как така? Колко денонощия ходене са това?
Ето примери и от историята...
Изучава се обществената структура в Древен Египет - от робите до фараона. На второ място в пирамидата са "знатните и жреците". Детето не знае значението и на двете думи, нарича прослойката "златни жребци".
Все по-често се правят асоциации на базата на фонетичния принцип - не се създават връзки, не се търси логика, не се очаква разумност. „Царят построил храм в йероглиф." Вместо в Йерусалим. Това подвеждащо „йер"...
Бащата на Пинокио се казва джипито, не е Джепето...
Ботевото "юнаци по планините и мъже в хладни механи" става "юнаци по планините и мъже в хладни механизми". Как така?
Ето малко примери и от географията:
Четем откъс от урок - "твърдолистни растения във вечнозелените гори", разбираме го като "твърди листа във вечните гори".
"От растенията, които служат за храна, те най-много отглеждат памук". Питам детето яло ли е памук. Да, яло е, захарен...
"В земеделието не си служат с изкуствени торби." Да се разбира "торове".
Една от задачите на училищното образование е обучението по писане на текстове. Познанията, които учениците получават, са повече на теоретично ниво - правила за преразказване, знания за структурата на съответната тема, познания за различните стилове.
Изграждането на самостоятелни текстове, които не са заимствани от интернет и сборници с анализи, е непосилна тежест за учениците. Ето примери от българския език и литературата...
"За вида на изреченията мога да кажа, че простото си е просто и сложното си е сложно" - така и не запомнихме, че броят на сказуемите ги определя.
Четох "Изборът на белоногата", т.е. "Изворът на белоногата".
А стават и наистина конфузни ситуации.
Преразказваме "Акулата" на Лев Толстой - "Артилеристът не можеше да мръдне." В глагола "мръдне" "м" е заменена с "п". Неудобничко някак, но така е прочетено.
Яворов е казал: "...от заник слънце озарени...". Разбрано като "заник" с добавка на "д". Нелепичко някак, но така е прочетено.
"Ангелското крило" е прочетено като "агнешко крило". Тъпичко някак.
Достигането на функционална грамотност - четивна, математическа и по природни науки, е равнозначна на усвояването на умения за успех. Но такива умения не могат да се развият, ако българското училище продължава да е среда, в която се пренебрегват дискутирането, свободното говорене, креативните идеи, конструктивната критика, аргументираното несъгласие.
Мислете каквото искате, смекчавайте реалността, ако желаете...
За мен "функционалната неграмотност" е диагноза. И за да съм честна - заболяването се разпространява като епидемия.
Ако тръгнем от твърдението, че грамотността е социално умение, става ясно, че решаването на проблема с функционалната неграмотност не търпи отлагане. Това е въпрос, който засяга цялото общество, но всичко трябва да започне от семейството.
Вашето 14-годишно дете може ли да си изпържи яйце, да си отреже хляб, да си зашие копче!? Дано не му липсват уменията с ръцете.
Защото всички искаме да отгледаме и възпитаме личности, които се справят в ежедневието, благодарение на своята сръчност и функционална грамотност.
