Остаряването не е лесна работа, а след като прочетох страхотния текст на Антония Руменова "Това я чака и най-засуканата мадама" ми се вижда още по-сложна.
Най-основната драма за повечето жени, на които им предстои неизбежното, е промяната във външния вид и болезнената раздяла с похотливите погледи на мъжете и завистта на жените. Най-тежкият избор за тях е да правят ли корекции по тялото си, колко и струва ли си да настояват да изглеждат по определен начин, който по някакви критерии се смята за по-добър от друг.
Да се оставиш на прекомерното обвързване на същността, увереността и себевъзприятието с един определен външен вид, с красотата, и то красотата на младостта.
Което никога не води до нищо добро.
Проблемът тук не е че това е непосилна и безсмислена задача, а в изместването на фокуса - нямаме бръчки, бели коси и увиснала кожа - значи не стареем. И всичко е наред.
Не тези най-бодящи окото на жената признаци обаче показват възрастта, и не те са проблемът на остаряването. Красотата на едно лице, една фигура, един човек, е в излъчването му и това не е клише. Изглеждаш стар в момента, в който се почувстваш такъв, и това си проличава моментално и безотказно - със или без лифтинг.
Ако самата жена смята, че появата на първия бял косъм е началото на края на нейната привлекателност, то тогава това е наистина така - изписано е на лицето ѝ, вижда се в осанката ѝ и в загубената ѝ увереност.
Ако първата бръчка е повод за ужас от бъдещето - то наистина я чака ужасно бъдеще.
Ако обаче някак успееш да се изолираш от отровните послания на социалните мрежи, приятелките и познатите, ще си спестиш поне тези неприятни терзания и - колкото да изглежда парадоксално - ще удължиш младостта си.
Ако приемаш промените във външния вид, сочещи остаряването, за нещо нормално, излизаш от невъзможното състезание с времето и запазваш психиката и здравия си разум.
Спираш да им обръщаш внимание, не се фиксираш върху огледалото, не се опитваш да ги криеш, а ги приемаш да даденост. Насочваш се към друг вид грижа за себе си, която те поддържа млад и жив - интересите си, здравето си, балансирания начин на живот, съня, отиграването на стреса.
Инвестираш в себе си по друг начин и когато се чувстваш свеж, уверен и доволен в собствената си кожа, си личи. Това подмладява и те прави привлекателен и секси.
Бръчките, повярвайте, са най-малкият проблем и признак на остаряването. Старостта не идва когато минеш на анти ейджинг крем за лице, а когато усетиш умората. Когато започнеш да губиш интерес към нещата, които доскоро си обичал да правиш - не защото ставаш зрял и се развиваш, а защото "хората на тази възраст не правят така".
Остарял си, когато позволиш да бъдеш обсебен от битовизми; когато установиш, че вече нямаш илюзии, нито мечти, нито желание за приключения. Когато загубиш любопитството си.
Стар си, когато използваш възрастта си като оправдание за каквото и да било - от нежелание да научиш нещо ново до отказ да спортуваш. Когато все повече започваш да се страхуваш от непознатото.
Стар си, когато се примириш с факта, че светът е започнал да се движи по-бързо, а ти изоставаш и решиш, че ти е много добре във твоя си все по-затварящ се, тесен и ограничен свят. Когато започнеш да повтаряш "едно време какви домати/мъже/абитуриенти/купони" имаше, а всички неизхабени хора на твоята възраст обявиш за инфантилни.
Стар си, когато загубиш живеца. Тогава ставаш и грозен, и скучен и неприятен.
Това не зависи от възрастта - може да се случи на 35, на 45, на 65 години, а при някои не се случва никога. Някои пък се раждат стари. И няма как да се оправят с един хубав цялостен лифтинг.
