Една мотриса CKD Tatra в модификация T6B5 - тази, която обикаля из София - тежи 18 тона. Две такива мотриси, скачени една зад друга, някак логично са 36 тона.
В задачата за любопитните се пита: "Защо лек автомобил тръгва да прави маневри пред трамвая и какво точно си мисли водачът, предприел това безумие?!".
Да оставим за малко Правилника за движение по пътищата на мира, макар че и там се казва, че трамваят винаги е с предимство.
Човешката интуиция (би трябвало да) подсказва, че да се хвърлиш с няма и два тона ламарини на четири гуми под трамвая и неговите колела никак не е добра идея.
И въпреки това стана ежедневие да виждаме кадри на коли, станали на оригами под "железния кон".
Групи като "Катастрофи в София" и "Забелязано в София" изобилстват от снимки, при чиито вид в главата изникват разнообразни въпроси - от "Как?!" и "Защо?!" до "Тоя нормален ли е?!". Но нека се върнем малко към трамваите в София, които, както добре знаем, не са сред най-новите достижения на градската мобилност.
Подвижният състав от трамваи е предимно от стари мотриси, пред които сравнително новичките Pesa изглеждат като Ferrari пред "Москвич-400", познат още като "Москвич слон".
И релсите, и трамваите в столицата са неподдържани, раздрънкани и тромави. Даже и по подновените трасета трамваят не може да вдигне висока скорост, защото след има-няма няколко пресечки отново трябва да дели платното с камикадзетата, които се правят, че не го виждат.
Не на последно място, трамваите в София са шумни. Изключително шумни. Талигите им отдавна са се разтропали като отпрана подметка, пантографът тревожно скърца отгоре, всичко се клати, тропа и издава обезпокоителни звуци.
Как, по дяволите, има водачи, които нито виждат огромната бавна купчина желязо, нито я чуват с какъв адски тропот се задава?!
В крайна сметка, ако шофьорът има затруднения да забележи трамвай и да се съобрази с него, няма как да очакваме да види и да се съобрази с пешеходец или друг автомобил. Битката между коли и трамваи е едно изцяло ново ниво в екшън RPG-то, наречено "Шофиране в България".
Ако на по-долните нива героят Безразсъден шофьор действа без особен риск за живота си, то на ниво "Лека кола vs. Трамвай" той влиза в предварително загубена битка.
От това си вадим някои изводи за героя Безразсъден шофьор, които никак не са ласкави за него, шофьора. Първо, той очевидно е пропуснал една солидна част от Правилника за движение по пътищата или, ако не я е пропуснал, удобно я е забравил в момента, в който е слязъл от колата с голямо У отгоре.
Второ, не само паметта, но и математиката и логиката не са му никак силни страни, щом вижда нещо голямо и тежко и си казва "Я че минеме пред него, нема грижи!".
Трето, чувството за самосъхранение явно и то е пуснато в отпуска, тъй като дори и на базово ниво умът би трябвало да подсказва, че големите и тежки неща са опасни, особено ако се движат по релси и спират трудно.
Добре де, как на човек, на когото му куцат зрение, памет, логика, математика и чувство за самосъхранение някой решава все пак да даде правото да седне зад волан и да кара по широкия свят?
Мистерия...
И все пак, Безразсъдни шофьоре, запомни - трамваят винаги е с предимство. Ако не, запиши си го. Ако пък толкова не можеш да го запомниш, по-добре въобще не се качвай да караш...
