На днешната дата честваме паметта на един от най-великите синове на България - Васил Левски. Оставяйки на страна обичайния патос за "Светецът", аз лично предпочитам да честваме Човека.*
Васил Левски е бил един от нас, българите. Човек от плът и кръв, с недостатъците и качествата, с мечтите и страданията, с дързостта и съмненията.
Карал се е с побратимите си революционери и е презирал страхливостта на българите, мечтал е за държава на равните без оглед на етнос и вяра - истински националист. Побърквал е Ботев с песните си по време на споделената зима в мелницата край Букурещ. Мечтател, републиканец, човек на Делото.
Как ли би изглеждал профилът на Апостола в социалните мрежи, ако те съществуваха преди 150 години? Какви дрехи би облякъл днес, ако можеше да избира? Каква музика щеше да слуша?
Това са въпроси, които рядко смеем да си зададем, защото Левски е Светиня, а на светините не им се полага да обичат, да слушат музика и да се обличат в дрехи на любима група или пък с лика на Лагерфелд.
В своето преклонение към Апостола ние му отнемаме неговата човечност. Отнемаме му правото да псува, да се кара, да се гневи, да ридае. Стремим се да го превърнем в свръх човек - недостижим образ.
Ала така ограбваме и него, ограбваме и себе си. Лишаваме българите от правото и привилегията да са българи като Левски, защото като Левски няма други. Дали? Защо?
В Библията пише, че на земята не бива да си правим кумири и Дякон Игнатий несъмнено би свъсил вежди пред собствената си жива икона.
В този паметен ден, когато "един твой син, Майко, е увиснал със страшна сила", ние не бива да се откъсваме от него и неговата саможертва, издигайки я в небесата.
Силата на Апостола е тук, сред нас. Неговите тленни останки може и да са изчезнали, но ние не бива да оставяме да изчезне неговият човешки облик - обликът на един българин, който вярва, мечтае и се бори.
Преклонете се днес, поднесете цветя, слушайте проповедите по негов повод, но дори за миг не забравяйте, че Левски е един от нас, а народ сред който се е родил един Апостол, ще народи още десетки други.
Не питайте "За какво умря Левски?" Запитайте се за какво живя. Ако всеки ден се опитваме да живеем по малко като него, делото и саможертвата му ще са имали смисъл.
Благодарим, Апостоле, и прощавай!
*Текстът е взет от страницата на историка Александър Стоянов във Facebook с негово позволение. Заглавието е на редакцията.
