Viber на телефона ми е без звук. Но не защото крия от околните потенциално пикантни съобщения, а защото получавам прекалено много и то основно с характеристики на спам. В особено лоши дни на висока активност може да са десетки, и няма смисъл телефонът да пищи на всяко от тях. Пък и хич и не искам да ги чета.
Като всеки родител на малко дете аз членувам в няколко групи, свързани пряко и непряко с образованието на отрочето ми. Група на класа с участието на класната, група на родителите (без класната), група на извънкласните интереси - плуване, танци и т.н., група само за езиковото обучение в училище и т.н.
Като доста от родителите на малки деца бих дала мило и драго не просто да нямам звук на Viber, а да съм извън повечето от въпросните групи, особено тези, в които останалите родители са най-активни. Но нямам избор - това е формата за комуникация и важни съобщения и за да не пропусна нещо съществено и най-вече задължително около училищния живот на детето, се налага да следя и останалия спам.
В 90% от случаите и важната, и неважната комуникация опира до пари.
В останалите 10% са организационни съобщения от сорта на "Габи има въшки, проверете си децата", "Утре е ден за матури и няма да се ходи на училище", "Марти се е прибрал с чуждо яке - някой да си го познава?" и "Моля, попълнете декларациите, раздадени на учениците".
В случай, че нямате деца или пък сте ги отгледали преди времената на GDPR и неприкосновеността на личните данни, може би не знаете, че раздаването, попълването и събирането на декларации е обширна и основополагаща част от живота и на учители, и на родители. Ходенето на всякакви събития, състезания, концерти и извънкласни дейности е невъзможно без писмено съгласие на родителя.
И не само. Ако детето му ходи само на училище, защото живее на 50 метра, родителят попълва изрична декларация за целта. Освен това попълва и обратната декларация, в която посочва и кои хора е оторизирал да го придружават.
Има дори декларация, в която даваш съгласие детето ти да се подпише в регистрационна книга на училището за издадени удостоверения за завършен клас и да си получи съответното удостоверение.
Но, както вече уточнихме, огромната част от чатовете е посветена на разговори, обсъждане и дискусии за събиране на пари.
От пари за помагала, през пари за състезания, културни мероприятия и извънкласни дейности до най-неприятното - самоинициативи на родителите.
Учебната година не може да започне и завърши без подарък за учителките, 8 март също е немислим без поне един голям букет, Коледа не бива да се пропуска, 1 юни не може да мине без тонове джънк за децата и т.н.
Винаги има мами, които сякаш изгарят от нетърпение да обсъдят надълго и нашироко десетки идеи какво да купим на госпожата и да им отделят пропорционален финансов ресурс. Близката история помни и случаи на особено напористи родители и извращения като ваучери за перални за учителките и колие за директорката.
В нашата група сме далеч по-скромни, но всеки път, когато този разговор започне, неизменно се чудя работят ли тези жени и ако да - какво.
Дискусиите са дълги, напоителни, с абсурдни предложения (бельо например) и често в работно време.
Не просто не мога да им смогна - предпочитам не само да не участвам, но и да не чета задълбочено. Годините опит са ме научили, че това е единствената правилна стратегия - да хвърля едно око на дългия обмен на мнения и препоръки по диагонал, за да открия есенцията - колко пари трябва да дам.
Четене с разбиране и вникване по същество в спорове ваучер за козметика ли да бъде, подаръчна кошница с луканка, или бижу е загуба на време.
Детайлното проследяване на разговор, в който аха да се стигне до съгласие, че 30 лв. за букет не стигат и "дайте да съберем още пари" не води до нищо позитивно. Изказване на мнение, че за 1 юни вместо шоколад децата може да получат плодове, е загуба на време и ненужно отваряне на излишни фронтове.
Защото лично аз смятам, че купуването на подаръци и огромни букети на учителите е тъпа и остаряла практика, която трябва да бъде изкоренена.
Да, уважение и благодарност е задължително да се показват, но не и по този - с извинение - провинциален и прекалено материален начин. И не мисля, че и самите учители държат чак толкова много да получават букети и подаръчни кошници с кашкавал и суджуци.
Обаче съм малцинство и си трая, а и нямам нито времето, нито желанието да подхващам дискусии и инициативи за подобни революции.
А и наистина оценявам факта, че има свръхорганизирани родители, които са се заели с нещо, с което аз за нищо на света не бих искала да се нагърбя. Като например да купя 5 кила плодове и да ги доставя в училището и междувременно да изтърпя нечии претенции дали да са ягоди, череши или кайсии и дам отпор на идеите да добавим и малко желирани бонбони и картофени мечета към тях.
Вместо това щастливо зарязвам Viber, посвещавам 2 часа от живота си на нещо друго и накрая вкратце се осведомявам, че по случай 1 юни детето ми ще набива пица, чипс, десертно блокче и сок, за което трябва да преведа 10 лева.
И превеждам чинно, колкото и да не ми харесва.
