25% такса за вносната стомана, 10% - за алуминия - таксите, които Доналд Тръмп възнамерява да наложи над чуждестранния внос на метали, ще донесат полза за вътрешната икономика на САЩ.
Протекционизмът на Тръмп може да доведе до изненадващи резултати и неочаквани победители.
Макар че някои анализатори се съмняват в реалните намерения на Вашингтон да обяви търговска война на Европа и Азия, световните борси приемат напълно сериозно анонса на Доналд Тръмп. Акциите на американските металопроизводители се покачиха, докато чуждестранните им конкуренти загубиха дял от пазарната си оценка.
Търговията с акции на производителя на стомана от Охайо AK Steel поскъпна с 9 процента за два дни след обявяването на вносните мита. Акциите на южнокорейския концерн Posco, на германския ThyssenKrupp и австрийския Voestalpine съответно поевтиняха между 4 и 7 процента.
Съществува обаче цял набор от други предприятия, които ще спечелят от намеренията на Доналд Тръмп. За инвеститорите, готови да поемат висок риск, това може да се окаже добра добавка към портфолиото.
Идеята на Тръмп съвсем не е нова. Историята на САЩ е пълна с примери за протекционистки политики, които обикновено провокират повече щети, отколкото ползи.
През март 2002 г. президентът Джордж Буш-младши наложи мита върху няколко вида вносни стоки, включително на стоманени плоскости.
Допълнителното облагане тогава стигаше до 30 процента. Американските металургични предприятия се възползваха от предимството за по-висока печалба. Политиката на Буш доведе до спад на вноса на стомана в САЩ с около 13,5%, макар че бяха направени доста изключения, например за Канада и Мексико.
Стимулът за икономическия ръст на САЩ обаче още тогава е твърде слаб. След като няколко от засегнатите държави реагираха с ответни мерки, налозите на стоманата бяха отменени 20 месеца след въвеждането им.
Едва ли резултатът ще бъде по-различен с днешна дата.
Американската петролна и газова индустрия може да се окаже сред губещите от политиката на Тръмп.
Причината: тръбите от нефто- и газопроводите, които те използват, се внасят предимно от чужбина, например от канадските заводи на руската "Евраз Груп".
Изграждането на един нефтопровод от добивните полета в Тексас до рафинериите на крайбрежието на Мексиканския залив ще се оскъпи с около 76 милиона долара заради допълнителното облагане на тръбите.
Подобна е ситуацията в много други индустрии, които са зависими от вноса на стомана от чужбина. Ford Motor и Toyota вече предупредиха, че производството на автомобили в САЩ ще се оскъпи чувствително.
Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм от Републиканците обвини Доналд Тръмп, че наказва американските данъкоплатци и прави "голяма грешка" с решението за облагането на вноса.
Възможно е нововъведенията в данъчната политика да включват сериозни изключения. Едно от тях вероятно ще се направи за съседна Канада.
Канада не просто е най-големият вносител на стомана в САЩ, но и е на първо място по доставки на алуминий в страната. Наред със сравнително късите разстояния за доставките на суровината, ниските цени на електроенергията правят канадската продукция силно конкурентоспособна.
Решението на въпроса обаче не е никак просто: критиците на Тръмп вече поставиха под съмнение принципа на изключенията.
За американската икономика няма особена полза от налагането на вносни тарифи върху продукти като частите за изключително скъпите тръбопроводи или специалната стомана, каквито американската металургична индустрия просто не може да осигури нито като качество, нито като количество.
До момента може само да се предполага как точно ще изглеждат окончателните правила за облагане на вноса в САЩ. Администрацията на Тръмп все още проучва как въвеждането на тарифите може да се впише в контекста на договореностите в Световната търговска организация.
Ако митата бъдат наложени без изключения, наред с американските концерни печеливши от новата ситуация могат да се окажат и международните компании с производствени бази в САЩ.
Към тази група например се причислява австралийската Bluescope Steel, която има дъщерно дружество в Охайо. Voestalpine от Австрия също може да се окаже на печалба - две трети от продаваната в САЩ стомана се произвежда на място. Дори японската Yamato Kogyo може да се окаже сред печелившите, тъй като компанията работи с големия американски концерн за добив на стомана Nucor.
Ако правилата за облагане бъдат разписани с изключения, то Канада ще бъде включена в тях на първо място, въпреки че именно оттам влизат най-големите количества вносни метали.
Най-големият победител при това положение ще бъде американския алуминиев производител Alcoa, който експлоатира мини и доставя алуминий и от северните съседи.
Австрийската компания Amag също внася алуминиева продукция в САЩ и притежава 20% от комбинат за преработка на суровината в Канада.
Руската "Евраз" произвежда стомана както в Канада (в Калгари и Реджина), така и в САЩ (Портланд, Пуебло).
Германската тежка индустрия не е твърде притеснена от директните последствия при евентуалното налагане на 25% ставка върху вноса на стомана в САЩ.
Тези доставки не са от жизненоважно значение за концерни като ThyssenKrupp или Salzgitter.
Страничните ефекти от подобна мярка обаче са по-опасни, тъй като могат да преобърнат посоката на търговията със стомана. Пазарът е дебалансиран от години. Годишното производство на необработена стомана възлиза на 1,6 млрд. тона, докато търсенето стига само до 900 млн. тона.
Основният "виновник" за тази ситуация е Китай, чиито производители продават продукцията си на ниски цени заради евтината енергия и ниските разходи за труд и работни заплати.
Ако САЩ реши да предприеме мерки за защита на вътрешното производство, евтината стомана ще залее пазарите на Европейския съюз и ще доведе до нова ескалация на кризата с вноса в Европа.
Въпреки че непосредствените щети от митата няма да са толкова тежки за Германия, страната ще преживее най-тежко евентуална търговска война между САЩ и Европейския съюз.
Всяко четвърто работно място в Германия е зависимо от износа, а над 1,5 млн. работници зависят пряко или косвено от бизнеса със САЩ. В пет сектора от германската икономика 3/4 от износа е насочен само за Съединените щати - в това число влиза автомобилното производство, машиностроенето, електрониката, фармацевтиката и измервателни инструменти.
Стойността на стоките, изнасяни от Германия към САЩ, се е увеличила близо пет пъти от 1990 г. насам.
Германското производство представлява близо 10% от износа на продукция от Европа към Америка.
Германските автомобилни гиганти внасят в САЩ около 500 000 коли на година, но още по-голям е броят на автомобилите, които те строят на територията на Щатите и изнасят за трети страни - става дума за близо 800 000 автомобила на година.
Най-големите представители на индустрията вече призовават ЕС да подаде жалба в Световната търговска организация срещу мерките на Вашингтон, но този ход едва ли ще бъде особено успешен. Процедурата по обжалването може да отнеме няколко години, а САЩ блокира назначенията в апелативния орган на СТО, с което на практика саботира работата му.
В самата президентска администрация няма единодушие по темата, защитниците на свободната търговия се сблъскват срещу привържениците на протекционизма.
Начело на търговската политика обаче стои един от най-видните представители на втората школа - министърът на икономиката Уилбър Рос. За сметка на това главният икономически съветник на Тръмп Гари Кон, който призовава за по-умерен подход към казуса, се принуди да подаде оставка и скоро ще напусне Белия дом.
Дали и как точно ще се въведе облагането на вноса на стомана и алуминий от САЩ, все още остава неясно. Инвеститорите, склонни към спекулативни сделки, обаче се насочват към потенциално печелившите компании от бранша.
