Франция е в сериозна и все по-задълбочаваща се финансова и политическа криза. Бюджетният дефицит е огромен и изисква непопулярни решения, а премиерите на страната не могат да разчитат на подкрепа в парламента и подават оставки един след друг.
Последният - Себастиен Льокорню, се задържа по-малко от месец на поста и подаде оставка, точно преди да дойде моментът да представи бюджета за 2026 г. пред парламента.
На този фон в последно време в страната има една константа - огромната обществена подкрепа за въвеждане на данък "богатство".
Или по-точно за едно конкретно предложение, станало известно и като "Данък Зукман" - на името на френския икономист Габриел Зукман, чиито идеи стоят зад него.
То предвижда минимум 2% допълнителен данък върху домакинства с нетните активи над 100 милиона евро. И още по-конкретно - допълнителен данък върху около 1800 свръхобогати граждани на Франция, което пък ще докара допълнителни 20 млрд. евро на продънения бюджет на страната.
Пари, които иначе трябва да се вземат от социалните придобивки на редовите французи с орязване на помощи, пенсии, здравни услуги и дори почивни дни.
••• Предложението на предишния премиер беше за драстични икономии:
Защото Франция има огромен бюджетен дефицит от 5,4 на сто от БВП и се налага да пести, за да не влезе в дългова криза.
Така че защо да не осигури значителна част от тези средства за бюджета с данък "богатство" за няколкостотин души вместо да съкращава публични разходи, които засягат милиони?
"Данъка Зукман" - социологически анкети сочат, че идеята за въвеждането му се подкрепя от между 68 и 86 на сто от французите.
Идеята на икономиста Зукман е, че всъщност данъчната ставка за свръхбогатите е по-малка от тази на средната класа и дори на бедните, тъй като хората с най-много пари ползват данъчни убежища и корпоративни схеми, с които да скрият част от доходите си и така те да не се облагат.
Затова той предлага глобален минимален данък от 2% за най-богатите, с който да се избегнат тези неравенства, а във Франция на местно ниво идеята доби огромна популярност. Законопроект за въвеждането ѝ дори беше приет от Национално събрание - долната камара на парламента в началото на 2025 г., но не мина през Сената, където мнозинство е дясно ориентирано.
И за това има куп основания.
Кратко задържалият се на поста премиер Себастиен Льокорню не възнамеряваше да предложи въвеждането на данъка в бюджета за 2026 г., съобщи "Льо Монд" преди няколко дни след срещата на премиера с представители на левите партии. Тъй като кабинетът му няма мнозинство в Националното събрание, той трябваше да разчита на подкрепа на опозиционни партии за прокарване на бюджета.
А те настояват на данък "богатство".
Според източници на "Льо Монд" обаче вече бившият премиер "не вярва в "Данъка Зукман" и го смята да опасен за икономиката и работните места". Това е и основната теза на критиците на подобен налог - че с подобна мярка могат да бъдат изгонени супербогатите от Франция. Такъв данък също така може да отблъсне инвеститори в страната.
"Да се гледа на богатството като на плячка е като да се убие гъската, която снася златните яйца", е позицията и най-голямата федерация на работодатели във Франция - MEDEF.
За да получи подкрепа от Социалистическата партия, Льокорню предложи алтернатива - данък върху финансовите активи, насочен към холдингови компании, но не и към личните активи. Идеята е, че доста от богатите домакинства използват холдингови компании, в които прехвърлят част от своите активи и дивиденти и така те са извън обсега на данъчните власти.
Така премиерът искаше да предложи по-голяма данъчна справедливост, но и да избегне директното облагане на най-богатите.
То, според Льокорню, би ударило заетостта, инвестициите и конкурентоспособността и съответно ще има негативен ефект върху всички.
Той цитира и алтернативни анализи, според които допълнителният налог от 2% върху ултабогатите ще донесе под 5, а не очакваните 20 млрд. евро на бюджета.
"Има динамика при поведението, която често се подценява от икономистите. Хората не се оставят да бъдат използвани. Упортебяват се стратегии за избягване на подобен данък", обяснява пред "Евронюз" Микаел Петижан, икономист и професор в Католическия университет в Льовен.
За капак има и опасения, че подобна диференциация при данъците противоречи на Конституцията на Франция.
Според изследователския център на Габриел Зукман - European Tax Observatory, обаче твърдението, че по-големите данъци гонят богатите, не издържа. Данните на организацията сочат, че подобни данъчни бягства са много незначителни, а икономическият ефект е пренебрежимо малък.
Един от основните противници на идеята за данъка е милиардерът Бернар Арно - шеф на конгломерата за луксозни стоки LVMH.
Той смята, че подобен налог е "ясно заявено желание да се унищожи френската икономика", а либералната икономика е единствената, която работи за доброто на всички.
••• Самият Арно има и други проблеми:
Освен мотивите, че подобен данък удря тези, които създават работни места и опасността големите предприемачи да се преместят извън Франция или да прехвърлят активи извън страната, той посочва и още един. Той е, че голяма част от богатството е вложено в компании и за да платят налога, собствениците ще трябва да продават акции или да теглят средства от бизнеса си.
Арно нападна лично Габриел Зукман и го нарече "крайноляв активист", който използва "псевдонаучна компетентност", за да постигне целта си "да унищожи либералната икономика".
Икономистът, чийто прякор е "кошмарът на милиардерите", не му остана длъжен. Той обяви, че ако можеше да даде име на данъка, би го нарекъл "Данък Бернар Арно".
Самата Франция дълго време имаше данък върху богатството - още от 80-те години на миналия век, който беше отменен през 2018 г.
При него с ставката беше прогресивна - между 0,5% и 1,5%. В крайна сметка налогът беше изоставен, тъй като редица богати французи преместиха фискалното си местожителство, за да избегнат плащанията, и страната загуби милиарди евро капитали.
Но нищо чудно в крайна сметка данъкът да се върне - под една или друга форма.
