България е страната с може би най-благоприятния в Европа режим за първоначално парично стимулиране на майчинството. В продължение на една година след раждането на детето българската майка получава 90% от дохода, на който се е осигурявала през последната година, а през следващата година, ако не работи, ще получава месечно по една минимална работна заплата. Дори социалната икона на капитализма Швеция не предлага на майката повече: една година майчинство с плащания в размер на 80% от заплатата. И въпреки това населението на България намалява.
Дори когато икономистите отправят най-страшни заплахи за безработица и държавен дефицит, не спираме да виждаме красиви бременни жени по улиците и градините. Решението да имаш дете не се определя само от финансовата осигуреност на това „начинание". Не по-малко важни за родителите са социалните условия, при които те очакват да отглеждат детето си: по-малко престъпност, чиста среда, икономическа сигурност и, да, детски градини.
Темата с детските градини в България е изключително чувствителна едновременно в народен, в икономически, в политически и в служебен план. Най-елементарният икономически извод е, че ако родителите могат да се трудят без постоянно да се притесняват какво да правят с малките си деца, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне и ще създадем повече добавена стойност. По-сложното политическо пресмятане сочи, че темата за грижата за децата е от съдбовно значение по изборите.
Българското правителство и производното му столично управление днес настояват, че полагат големи грижи и постигат прилични успехи в делото на детските градини, но по всичко личи, че истината е друга. Неформалното проучване, което предприех от личен интерес, остави в мен впечатлението, че вратите към детските градини в София са канара, която се отваря само при настоятелен родителски „Сезам!". Масово се коментира, че типичните начини детето да бъде настанено в общинска детска градина са подкуп, връзки, фалшифициране на медицински документи. Дебело подчертавам, че става дума за София.
Правилното икономическо и социално решение на този казус е човек да се спаси поединично с наемане на детегледачка или в по-сигурните частни градини. Но там изкривеният от държавната услуга пазар се ориентира към цени, по-високи от социално ефективните.
Обществената детска градина по принцип не би трябвало да е само най-достъпният, но и най-добрият вариант. Практиката у нас обаче сочи, че в повечето частни градини за децата се грижат по-добре. Скъпи ли са частните градини зависи от това какви алтернативи има родителят. При сегашното предлагане на пазара, лично аз съм за не-държавните форми. Мисля, че психическият разход да платиш подкуп под масата е просто прекалено голям.
Но данъците, които плащаме, и гражданството, което притежаваме, ни дават право за достъп до обществени детски градини, от което право не бива да се отказваме толкова лесно . В своя блог „Близо до бебето" Василена Доткова припомни следните данни за столицата: за детските ясли и градини в София са кандидатствали 18 600 деца, а от тях места ще има само за 6 000. Доткова заключава: над 12 000 деца няма да получат достъп до тази услуга, за която родителите им са плащали и ще продължават да плащат чрез данъците си.
Диагнозата е проста - една публична услуга се предлага в по-малък от нужния обем и това създава черен пазар. Но не мисля, че на децата в София им трябват нови мощности, т.е. детски градини, откривани на официални церемонии от кмет и премиер. Възможен е и друг способ за справяне с „детския проблем" в сравнение с този лишен от фантазия PR.
Правителството може да помогне на бъдещето на цялата нация, като определи реалистична парична норма за отглеждане и възпитание за едно дете на година и осигури плащане директно на отглеждащия - държавна, общинска или частна детска градина, детско учреждение на фондация или детегледач (лице, преминало през специално обучение). Родителите също ще получават пари, когато отглеждат децата си у дома, разбира се, в по-малък размер и до толерантна възраст, например четири години.
Най-важното е финансирането от страна на държавата да насърчи предлагането на различни частни и смесени форми за гледане на деца. Частните градини с подкрепата на държавата ще диференцират предлаганите услуги, ще привлекат по-добри специалисти, ще приложат модерни методи за развитие на детския творчески потенциал и работа с надарени деца - и ще станат по-достъпни, а дейността им ще може да се контролира.
Обществените детски градини ще се съревновават за деца с частните, с родителите и с детегледачките и непрестанно ще трябва да доказват, че са по-добрият избор.
Паралелно с частните градини държавните плащания следва да се насочат по-специално към детегледачите, което от своя стана ще подкрепи заетостта, спадаща с по-късното пенсиониране. Предлагам да се водим от добрия европейски опит и да се стремим да не допуснем отново нещо подобно на програмите на Емилия Масларова. Те и тя се провалиха гръмко, тъй като не доставиха достатъчно пари до правилните хора и организации.
Само в София има непокрито търсене на труд по отглеждането на поне 10,000 деца. Това означава, че 10,000 българи, най-вече образовани възрастни жени, ще могат да получат достъп до труд като детегледачи. При заплата от 600 лв. месечно цената за решение на проблема с детските градини в София е 6 млн. лв. месечно, или 7% от общинския бюджет.
Доста е, наистина. Но аз предлагам участието в разходите по отглеждане на детето да се раздели солидарно от държавата, работодателите и родителите - всеки с по една трета. Осигурявайки своята една трета, държавата ще насърчи изнасянето на отглеждането на децата от масовите заведения към дома и работното място.
При това положение, разходът по това перо за София ще бъде значително по-нисък от 2 млн. лв. месечно, щом се отчете приходът от социални осигуровки, данъчните приходи от повишената консумация на чувствителни към дохода групи, а и намаляващите плащания за социални помощи.
Да се осигури държавно финансиране за всяко дете, включително и в частните градини, е икономически целесъобразно, за разлика от частните училища. Държавните училища като количество отговарят на потребностите, на места дори има свръхпредлагане. Също така, в големия брой случаи инвестициите в частни училища, за които се лобира на министерско ниво, са печеливш бизнес. Ако държавата реши да отпусне пари за всеки ученик в частно училище, тя ще отговори на интереси, а не на реални нужди. Това не може да се каже за детските градини, при които явно има недостатъчно публично предлагане.
Ако горепосоченият радикален подход се възприеме наистина, вариантите за отглеждане на децата стават много разнообразни. Те ще съответстват и на принципното недоверие на българина към неговите обществени институции, и на стремежа на българската майка да даде добро домашно възпитание на детето си.
Чрез солидарно поемане на разходите работодателят, държавата и родителят ще се ангажират заедно в т.нар. корпоративна детска градина: една модерна институция, обществена детска градина в най-добрия смисъл на думата "обществена".
Добре е да си знаем мащаба, обаче. След тридесет години, през 2040 г., когато днешните малчугани ще навлизат в зрелия си период и сами ще отглеждат деца, според целевата демографска прогноза населението на България ще е 6.3 млн. души, а децата на възраст от 1 до 10 години ще са с 200 хиляди по-малко, отколкото днес.
Затова стратегията ни по-скоро трябва да бъде „интелигентно намаляване", включително на инфраструктура - гласи заключението от териториалните сценарии на европейската програма ESPON. Финансовият механизъм, който предлагам, реагира на този проблем. Можем да се справим и със съществуващата база в дома и частните градини. В развитието на държавните градини вместо масово решение по-скоро да потърсим повишаване на качеството и да предложим на децата най-доброто от най-ранна възраст.
Политиката по населението, както и образователната политика, нямат видим краткосрочен резултат, т.е. ако бъдат изчистени от популизъм и демагогия, няма да предопределят успеха на предстоящите или следващите избори. Затова те са пробен камък за зрелост на управлението. Най-смисленото нещо, което правителството може да стори днес, е да се откаже от медийни изяви по откриване на нови градини и да наблегне на специалните възпитателни средства, тоест на финансиране на общественото поемане на новите деца.
