Webcafe.bg и Институтът за предприемачи на Сиско започват общ проект "БГ Бизнес 2.0" - серия публикации от хора, които правят бизнес, за всичко, свързано с бизнеса. Защо, кога и как започваме, първите страхове, първите провали, първите успехи, как да търсим партньорите - и парите, как да изберем профила на компанията и нишата, в която да се позиционираме...
Питайте за всичко, което ви интересува по тези теми. Предприемачите ще отговарят и на вашите въпроси, които може да изпращате на webcafebg@gmail.com.Статиите очаквайте всяка втора и четвърта седмица от месеца. В началото на всеки месец ще има и онлайн дискусия в нашата страница във фейсбук.
Една вечер се запитах: "Защо станах предприемач?!" Замислих се, че хората около мен по-често се питат: "С какво и кога да започна бизнес?", "Как да продължа, за да съм по-успешен?" Може би и други са се питали "защо", но само пред себе си, без да го споделят. А мотивите, с които започваме и развиваме нещо са толкова важни!
Въпросната сутрин си дадох сметка, че от години наблюдавам различни лични мотиви, които стоят зад начинанията на много предприемачи. И след известен размисъл върху наблюденията си, стигнах до следните три.
Искам да спечеля много пари
Да изкараш повече пари, отколкото ако си служител - това е eдин от най-честите мотиви да се захванеш със свой бизнес. Парите - много, бързо, ако може и сигурно - това е целта.
Много често такъв тип предприемачи планират прецизно преди да се захванат с каквото и да било. Дали бизнесът им допада, дали го разбират - не е водещо. Важното е да има ясен план как ще "изкарат пари". Хора, които разбират бизнеса, ще се наемат. Партньорства, компромиси, загуба на свобода - ако резултатът го изисква - приемат се. Целта оправдава средствата.
Плюс на този начин на мислене, е че предприемачът гледа на компанията си като на продукт. И целта - като на всеки продукт - е да се намери клиент, който да го купи. И то на добра цена. Нали голямата цел е добра печалба.
Този начин на мислене насочва предприемача към това как да "пакетира" компанията. Това включва фокус върху "клиента" (потенциален купувач) и план за "exit" (продажба на бизнеса). Mного често този подход дава добри резултати. Финансови резултати.
Най-често (макар далеч не само) това са т.нар. финансови инвеститори. Поживях с тази реалност - не в ролята ми на предприемач, но в ролята на някой, който изпълнява стратегията на предприемачи с такава мотивация. Управлявах финансите на компания, която беше частично собственост на финансов инвеститор, управлявах инвестиционен фонд. Това е реалността на бясното генериране на резултати, но и на безмилостните цифри - отражение на финансовите цели.
Този подход обаче има един опасен минус. Фокусът върху печалбата (ако може бърза) често пренебрегва дългосрочните, стратегически ходове (инвестиции). С това бизнесът може да загуби възможност за устойчив растеж.
Искам да се занимавам с това, в което съм добър
Добър професионалист избира да започне свой бизнес - вместо да продължи да бъде нает служител. В областта, в която той се чувства доказан. Натрупал опит, контакти и референции. Големият избор тук не е какво. То е ясно - това, в което е профи. По-скоро кога и как да започне бизнес.
Основната мотивация на този тип предприемачи е свободата. Свободата да прави каквото иска, както го иска, колкото го иска. Свободата единственият му шеф да е "клиентът". Свободата да избира кой да е неговият шеф (клиент). Поради любовта към това, което прави, има потенциал да блесне и да се наложи като наистина добър. И клиентите да се превърнат в истински фенове. И да печели.
При първия тип предприемачи парите са цел - и колкото повече, толкова повече. При предприемача-професионалист парите най-често са средство. Средство да постигне търсената свобода (независимо как я разбира).
Разбира се, парите са важни винаги. Така че най-често тук има примес на мотиви - свобода и финансови резултати.
Имам много познати - адвокати, счетоводители, финансови консултанти - които започнаха свой бизнес с тези мотиви. До голяма степен това беше и моята причина да напусна шефската позиция в инвестиционния фонд, за да направя бутик на мениджмънт консултации. Така е и с моя партньор. Искахме да се занимаваме с това, в което сме добри - практическо мениджмънт съдействие. И до ден днешен това е нещото, което ни прави щастливи.
Често обаче желанието за свобода пречи на бизнеса да расте. Растеж значи нови партньорства, повече служители, нови пазари, нови продукти. Все предпоставки за ограничаване на свободата на предприемача-професионалист. Освен ако мотивацията за печелене на пари не нарастне. Тогава идва момент, в който предприемачът е изправен пред дилемата "голям бизнес" или "свобода". Някои избират свободата. И (може би) са прави.
Искам да създам по-добър продукт на пазара
Повечето предприемачи са мечтатели. Или трябва да бъдат такива. Но при някои мечтата е не само мотор, тя е всичко. Мечта "да променят света" - като създадат нещо различно, нещо иновативно, нещо революционно. Именно с това се характеризира този тип предприемачи, които искат да създадат "нещо по-добро", досега непознато на пазара.
Основният им двигател е стремежът към постижение. Тези предприемачи са визионери - виждат пазара два хода напред - за това се стремят да са първи. Първи във всичко. Искат да постигнат нещо велико. И това е тяхната основна движеща сила. Да направиш нещо велико.
След като веднъж бях минал от графа "нает" в графа "самонает", при мен заработи и тази мотивация. Виждах пропастта между образованието и реалния бизнес и какъв потенциал има да направиш нещо наистина много добро (може би и велико). Така започнахме паралелно начинание - Институт за предприемачи. С амбицията да доведем до революция в българското образование.
Ако успеят да осъществят визията си, този тип предприемачи постигат наистина велики неща. Но точно тук често изниква проблем - тези хора може и да не успеят да сведат визията си до изпълнение. Тяхната сила е това да виждат бъдещето и да градят стратегия. Често изпълнението не им е стихия. Малко от тях успяват. Но за това пък тези които успеят, ги помнят.
Защо е толкова важно, все пак
Мотивите и целите на собствениците на бизнеса изцяло определят "ДНК-то", "ценностната система" на компанията. Това е основната причина, поради която за мен е важно да имам отговор на въпроса "Що за животно съм аз - като предприемач?".
По пътя си всеки предприемач се среща с толкова въпроси и повратни моменти - какъв партньор да избере, как да се позиционира на пазара, как да управлява първите служители, накъде и как да води растежа на бизнеса си. Вариантите - и на теория, и на практика - са толкова много. Кой е правилният? "ДНК-то" на бизнеса - проекция на мотивацията на своите създатели и мениджъри - е в основата на отговорите на тези въпроси.
Ако предприемачът е наясно със своята мотивация, какво го прави щастлив, какво желае - той е на крачка да формулира ДНК-то на своята компания. И трудните решение да станат лесни. Стремежите, облечени в стратегия, да се сбъднат в реалността. Защото, да не забравяме, "рибата се вмирисва откъм главата" - за добро и лошо!
Когато компанията започне да расте, когато се питаме какъв партньор ни трябва, когато се позиционираме на пазара, когато е време за първите служители - "ДНК-то" на компанията е в основата на отговорите.
При нас вече е лесно. В консултантския ни бизнес нашето ДНК е "практично"- защото ние, като създатели на бизнеса, идваме от практиката - това можем, това предоставяме. Какъвто въпрос и да имаме пред себе си, си казваме - ясно е, ще изберем това, което ще ни помогне да съдействаме на клиентите ни да постигнат практични резултати. И отговорите идват сами. Търсим хора с практически опит, наричаме услугите си "практическо съдействие", обученията си правим като "практически работилници". И готово.
Силно вярвам, че ако всеки предприемач е наясно с това какво го мотивира, какво го прави щастлив, какво иска да постигне - той може да формулира "ДНК-то" на своя бизнес. А именно то е в основата на това мечтите и желанията - облечени във визия и стратегия - да се сбъднат в реалността. По този повод се казва, че "рибата се вмирисва откъм главата" - за добро и лошо.
