Локдауни, разпадащи се вериги за доставки, опасност от недостиг на храни и продукти в някои държави и цялостно напрежение - пандемията от коронавируса доведе до огромен икономически спад по целия свят.
Един сектор обаче остава имунизиран за тези ефекти на пандемията и без бустерна доза - търговията с оръжия. Последният доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) показва, че топ 100 на най-големите производители на оръжия в света не просто не са засегнати от пандемията, но и за този период процъфтяват.
Дори през първата година на пандемията, когато МВФ отбеляза свиване от 3,1% на глобалната икономика, продажбите на оръжия на тези водещи 100 оръжейни компании са се увеличили общо с 1,3%, показват данните на SIPRI, цитирани от "Дойче веле".
Общият размер на продажбите на стоте водещи компании в оръжейния сектор възлизат на 469 милиарда евро през 2020 г. - повече от БВП на държави като Белгия и Австрия.
Около 54% от тези сделки са с участието на 41-те американски компании в топ 100 на SIPRI. Основните фирми в бранша са именно от САЩ, като от тях само Lockheed Martin е направила сделки за продажба на оръжейни системи на стойност над 58 милиарда долара през 2020 г. - сума, по-голяма от БВП на Литва.
Големият проблем с тези огромни печалби е, че компаниите, които ги натрупват, притежават и значително политическо влияние. Според германския политолог Маркус Байер от Бонския международен център за изследване на конфликти (BICC) компаниите от оръжейния бранш умишлено се стремят към това влияние.
"Оръжейните компании харчат милиони всяка година за лобиране на политици и дарения за техните кампании. През последните две десетилетия тяхната широка мрежа от лобисти и донори е насочила 285 милиона долара вноски за кампании и 2,5 милиарда долара за лобиране по политики в сектора на отбраната", коментира Байер, цитирайки данни от доклад на американската неправителствена организация Open Secrets.
И изглежда, че тези разходи се изплащат за гигантите в оръжейното производство. Според Александра Маркщайнер от SIPRI Министерството на отбраната на САЩ е предоставило целенасочена подкрепа за оръжейната индустрия по време на пандемията.
Един такъв жест на подкрепа, например, е фактът, че правителството е дало на оръжейните компании правото да продължат работа като сектор от особена важност, с което се позволява служителите им да ходят на работа и да не спазват наложените локдауни.
С други жестове пък се отпускат авансови плащания за компаниите от сектора, което да им позволи да имат един буфер от средства, с които да гарантират работата си - нещо, което в твърде малко отрасли се наблюдаваше през 2020 г.
САЩ обаче не е единствената активна държава, що се отнася до търговията с оръжия. Според експерта по контрол на оръжията към Института за изследване на мира във Франкфурт Симоне Висоцки данните от доклада на SIPRI показват една интересна тенденция - особено засилване на оръжейните компании от Глобалния Юг.
Тя отделя специално внимание на Индия, където се намират три компании от топ 100, като те имат общ дял от 1,2% от всички продажби в сектора, наравно с компаниите от Южна Корея.
Но ако в Азия има голям играч в оръжейния бизнес, това е Китай. SIPRI включва китайски компании в своите проучвания от 2015 г., въпреки многото проблеми с прозрачността. Топ 5 на предприятията от Поднебесната империя представлява общо 13% от всички продажби на първите 100 компании в целия списък.
Предимството на тези компании е, че те се възползват от програмата за модернизация на китайската армия - т.нар. "военно-граждански синтез". Пример тук е сателитната система на компанията NORINCO, която се използва от правителството в Пекин както за военни цели, така и за граждански.
Наскоро разследване на немската телевизия ARD и вестник Welt am Sonntag показа, че няколко вида военни кораби на китайските военноморски сили се задвижват от двигатели, които са били разработени или построени от немски производители.
Двете участващи компании са MTU във Фридрихсхафен и френският клон на дъщерното дружество на Volkswagen MAN. Двете компании признаха за участието си в проектите и обявиха, че никога не са го крили. Все пак обаче те са спрели с доставките си за китайската армия, след като са разбрали, че някои от двигателите им отиват за подводници.
Друг много важен момент, който Симоне Висоцки отбелязва, е, че границата между цивилните и военните технологии става все по-размита, като информационните технологии и софтуерните решения вече не могат да бъдат отделени от оръжейните технологии.
В новия си доклад SIPRI специално разглежда нарастващата роля, която технологичните компании играят в оръжейния бизнес.
Александра Маркщайнер коментира, че не може да се говори за ясна картина на оръжейната индустрия, ако се говори само за традиционни играчи като Lockheed Martin. Затова и от SIPRI през последните няколко години обръщат внимание на намесата на технологични компании от Силициевата долина като Google, Microsoft и Oracle, които се стремят да задълбочат участието си в оръжейния бизнес и са били наградени с много изгодни договори.
От SIPRI дават тук пример за сделка между Microsoft и Министерството на отбраната на САЩ на стойност 22 милиарда долара. Компанията е сключила договор за доставка за американската армия на специален вид умни очила с Интегрирана система за визуално увеличаване. Те ще предоставят на войниците стратегическа информация в реално време за бойното поле.
Интересът на Пентагона за общи действия със Силициевата долина е лесен за обяснение - оттам просто съзнават, че светът се променя и технологиите навлизат все повече и повече в самия начин за водене на война, а умните глави от технологичните компании имат далеч по-голям опит и по-добри идеи за развитие от тези във военното министерство на САЩ.
Така според Маркщайнер има реален шанс догодина или най-много след няколко години да видим големи и познати компании от технологичния сектор в доклада на SIPRI.
Междувременно компаниите на две държави регистрират най-сериозен спад в продажбите на оръжия - Франция и Русия. Деветте руски компании в списъка са продали с 6,5% по-малко оръжия миналата година, отколкото през 2019 г., като една от причините за това е развитието, което оръжейната индустрия в Китай и Индия изпитва.
Общите продажби на компаниите от Русия са се свили до едва 5% от общите за топ 100 на най-големите оръжейни концерни в света, като това се свързва с факта, че доскоро именно Китай и Индия бяха сред най-големите купувачи на руско въоръжение.
Така например първият китайски самолетоносач е базиран на строен в СССР кораб, закупен от Пекин през 1998 г. Близо 15 години по-късно от китайските заводи излезе и първият местен самолетоносач - Liaoning.
Според Байер за последните 20 години Китай не просто е настигнал Русия по отношение на военноморските технологии, но и вече я задминава. Русия не е пускала нито един самолетоносач в експлоатация за изминалите две десетилетия, докато сега Индия работи по свой, също основан на старата технология на СССР.
Каква е ситуацията с европейските големи играчи? Оръжейната индустрия на континента е отговорна за общо 21% от продажбите на компаниите в Топ 100. През 2020 г. изброените 26 европейски компании са продали оръжия на стойност 109 милиарда долара. Четирите изцяло германски оръжейни компании представляват малко под 9 милиарда долара от тази сума.
Има и трансевропейски компании като Airbus, които се занимаваха с оръжейни сделки на стойност почти 12 милиарда евро - с 5% повече, отколкото през 2019 г., а Европа все повече разчита на съвместни предприятия като тези.
Очевидно това ще е стратегията на европейските оръжейни концерни и за в бъдеще, като много правителства на континента са заинтересовани от проекти в тази насока от гледна точка на разходите.
Но що се отнася до контрола върху износа на оръжие, той често може да бъде проблематичен, казва Симоне Висоцки. Тя цитира, че продажбите на трети страни като Саудитска Арабия, която все още води своята война в Йемен, често заобикалят различни разпоредби. Така че концерните са много далеч от това над тях да бъде наложен ефективен съвместен контрол върху износа на оръжие.
