България е подала искане за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 900 млн. евро, но реално може да получи значително по-малка сума заради неизпълнени ключови реформи. Това стана ясно от брифинг на служебния вицепремиер по европейските средства Мария Недина.
Най-сериозният риск идва от провалената реформа във ВиК сектора, по която не беше постигнат консенсус в парламента.
По тази линия страната ни може да загуби 437 млн. евро. Не е реализирана и реформата, свързана с преструктурирането на Българския енергиен холдинг.
"Това са Законът за водоснабдяване и канализация, по който не беше постигнат консенсус в Народното събрание - и за който могат да бъдат удържани 437 милиона евро. Реформата на Българския енергиен холдинг също не беше осъществена", посочи Недина.
По думите ѝ механизмът на ПВУ работи по принципа "средства срещу реформи", а в рамките на това плащане са заложени 27 етапа - 16 вече са предадени на Европейската комисия, а още 7 са в напреднал етап.
Зад искането стоят над 2500 инвестиции в ключови сектори. Сред тях са модернизация на над 50 болници, изграждане на около 100 амбулатории в отдалечени райони, мерки за подкрепа на хора с увреждания и нови домове за възрастни хора.
В образованието са предвидени средства за изграждане на STEM среда в над 2000 училища, както и за обновяване на училища, детски градини и обществени сгради.
Част от средствата са насочени и към системата за спешна помощ, включително медицинските хеликоптери, при които обаче има сериозно забавяне.
"В България се оказва много трудно да се проектира един хангар и на практика никой от тях не беше започнат навреме. Въпреки това вярваме, че в рамките на ПВУ - със съответните срокове, ще успеем да спасим инвестициите както за хангарите, така и за медицинските хеликоптери, така че те да бъдат изпълнени в срок", заяви Недина.
Проблемите не се ограничават само до четвъртото плащане. Забавянето на реформите за антикорупционната комисия и за главния прокурор поставя под риск и средства от предходни траншове.
До 4 май парламентът трябва да приеме промените, свързани с антикорупционната комисия. В противен случай страната ни може да загуби 214 млн. евро, а общият риск може да достигне 357 млн. евро.
Служебният финансов министър Георги Клисурски изрази надежда, че въпреки забавянията по-голямата част от средствата ще бъде получена.
"Надяваме се те да пристигнат преди юни тази година. За съжаление парламентът не успя да приеме всички реформи и част от тези средства са под риск. Ще положим всички усилия да получим по-голямата част от тези средства. Не искаме да рушим, а да създаваме. Ще се борим за българския интерес", заяви той.
Окончателното решение колко средства ще получи България се очаква в следващите месеци, след оценка на Европейската комисия.
