След като днес стана ясно, че Брюксел дава зелена светлина за Плана за възстановяване и развитие на България, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни и за важността на българската подкрепа за членство на Северна Македония и Албания в ЕС.
В изказването си по време на съвременния брифинг в Министерския съвет с премиера Кирил Петков тя акцентира на отношенията между София и Скопие и на важността за подкрепата на българите в Република Северна Македония
"Искам да поздравя България за цялата подкрепа в региона що се отнася до добросъседските отношения. Мисля, че е важно да имаме ясен подход към задачите, които предстоят. Искам да припомня, че през 2020 г. Европейският съвет взе едно много важно решение да излезе и да каже - сега е време да започнем преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания. Европейският съвет взе окончателно решение и е много важно да го изпълним заедно", коментира Фон дер Лайен.
Тя акцентира на това, че темата за защитата на малцинствата е основна ценност на ЕС и че "в целия този процес тя стои под внимание".
"Затова е важно ние да изпълним обещанието си в тези трудни времена към нашите съседи. Това време е много специално, бурно и трудно. И това време ще определи бъдещето на Европа. Нищо няма да е същото, както преди войната. След войната ще бъде различно и трябва да спазим обещанията към нашите партньори и приятели. Затова разчитам на България да може умело да води процеса. Знам, че можете да го направите", допълни още председателят на ЕК.
Следващото, вече 19-о заседание на българо-македонската комисия по исторически и образователни въпроси, трябва да се състои на 12 и 13 май в София
Тогава е предвидено да се разгледа съдържанието на учебниците от XIII-XIV век, като експертите очакват да се появи спор около личността на Марко Мърнявчевич (около 1335-1395), известен като Крали Марко.
Все още не е повдигнат въпросът за личността и на революционера Гоце Делчев, който на практика се превърна в разделителната линия между двете исторически комисии, довела и до охладняването на двустранните отношения.
До края на годината трябва да се проведат още 4 срещи. Досега са дадени препоръки до двете правителства за общо честване на цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски.