България е поискала помощ от Европейския съюз за противодействие на намеса от страна на Русия преди изборите по-късно този месец. Това съобщава Politico, цитирайки кореспонденция между София и Брюксел.
Според информацията миналата седмица българските власти са поискали от дипломатическата служба на ЕС да помогне за разпознаването и възпирането на чужди кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове.
Молбата е отправена от служебното правителство в опит да се противодейства на външна намеса преди изборите на 19 април.
В искането си София е настояла за подкрепа от European External Action Service (EEAS), която координира работата на европейските служби за сигурност за откриване и анализ на кампании за манипулиране на общественото мнение - механизъм, използван най-често за защита на съседни държави като Молдова от намеса от страна на Москва.
Българските власти също са поискали ЕС да активира процеса за бърза реакция по Директивата за цифровите услуги, в координация с големите социални платформи Meta, Google, TikTok и други, за откриване и спиране на дезинформационни кампании в реално време.
Правителството се е срещнало с представители на TikTok в средата на март, за да обсъди дезинформацията по време на изборната кампания.
В края на март външното министерство създаде временен координационен механизъм, към който като съветник беше привлечен разследващият журналист Христо Грозев от платформата Bellingcat.
Източник на Politico, запознат с отправеното искане, коментира, че България "винаги е мълчала по тези въпроси и е отричала, че има намеса. Сега Министерството на външните работи е много по-чувствително към темата и я е поставило като приоритет".
Усилията на служебния кабинет идват на фона на доклад на Центъра за изследване на демокрацията, според който руската пропагандна мрежа "Правда", известна още като "Портал комбат", генерира до около 6000 манипулативни статии на български език всеки месец.
В доклада се посочва още, че България има "една от най-уязвимите информационни среди в ЕС за недемократична злонамерена манипулация, както и един от най-слабите институционални отговори".
От неправителствената организация предупреждават за активни мрежи от руски акаунти, целящи да създават разделение в българското общество.
Експертът по дезинформационни кампании Георги Ангелов от Sensika Technology коментира пред Politico, че българският Изборен кодекс има строги правила за политическа кампания, но те се отнасят само за традиционните медии.
"Голяма част от дезинформацията вече се е преместила онлайн", допълва той.
По думите му примерът от съседна Румъния, където след кампания в TikTok, белязана от руска намеса, антинатовският кандидат Калин Джорджеску спечели изненадващо първия тур на президентските избори, показва колко сериозен е рискът.
Дипломатическата служба на ЕС заяви, че е готова да подкрепи страните членки срещу дезинформация, "особено чрез Системата за бързи сигнали за обмен на информация в реално време", която се задейства при засичане на подобни кампании.
