Парламентарни избори според Конституцията се провеждат веднъж на четири години. В България днес, 2 април 2023 г., се провеждат пети поред такива - отново предсрочни - в рамките на по-малко от две години.
Вотът ще определи кои ще са новите 240 депутати в 49-ото Народно събрание. В него участват 15 партии и 7 коалиции или общо 22 политически сили. За сравнение на изборите през октомври м.г. бяха 28.
Право на глас на тези избори според списъците на ЦИК ще имат общо 6 651 284 граждани. Всеки гласоподавател ще има предостатъчно време да даде своя глас.
Гласуването в изборния ден започва започва в 07:00 ч. и приключва в 20:00 ч. Ако в 20:00 ч. пред изборното помещение няма избиратели, председателят на конкретната секционна избирателна комисия обявява гласуването там за приключило.
Ако в 20:00 ч. пред изборното помещение все още има избиратели, които не са гласували, само те се допускат, а самото гласуване продължава до 21:00 ч. След 21:00 ч. не се допуска гласуване, подчертават от Централната избирателна комисия (ЦИК).
Кой и къде гласува?
Право на глас имат лицата с българско гражданство, които са навършили 18 години към изборния ден включително. Единствените други изисквания са да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Гласоподавателите се разпределят спрямо техните постоянни адреси по лична карта. До 18 март беше срокът, в който можеше да се подаде заявление до ЦИК за смяна на избирателната секция по настоящ адрес. Ако не сте направили това, а искате да гласувате, ще трябва да го направите в населеното място по постоянен адрес.
Изключение има за студентите. Те могат да гласуват в населеното място, в което учат, дори когато то е различно от вписания в личната им карта адрес.
За целта всеки студент трябва да представи студентска книжка със заверен семестър. Попълва и декларация, че няма да гласува на друго място, като декларациите се предоставят на място в избирателните секции.
Страната е разпределена на 31 многомандатни изборни райони (МИР), от всеки от които ще бъдат излъчени определен брой народни представители. В разпределението на мандатите в страната настъпиха известни промени след преброяването на населението през 2021 г.
На тези избори най-много депутати ще бъдат излъчени от 23 МИР (София) - 19 народни представители. В другите изборни райони в столицата - 24 и 25 МИР, борбата е за съответно 13 и 14 мандата.
Във Втори МИР (Бургас) мандатите са 14, в Трети МИР (Варна) - 16, в Шестнадесети МИР (Пловдив) - 12, а в Първи МИР (Благоевградски) и Седемнадесети (Пловдивски) - по 11 мандата.
Секциите за гласуване са общо 11 822 в цялата страна, а в 9366 от тях ще има и машини.
Според данните на ЦИК общо 47 389 български граждани са заявили, че ще гласуват извън страната. Сред тях най-много са в Турция - 28 286, следват Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия - 3343 и Германия - 3289, САЩ - 2082, Испания - 1602, Италия - 1072. В останалите държави заявилите, че ще гласуват, са под хиляда души.
В чужбина секциите са общо 738, като в 244 от тях ще има машини.
Как се гласува?
На тези избори ще се гласува с хартия, а в голяма част от секциите и със специализираните устройства за машинно гласуване, които надолу наричаме просто "машини". Двата вида гласуване са равностойни.
В секцииите, в които са възможни и двата варианта, избирателят избира само един от тях. Пластмасови пана ще закриват екрана на машините и ще осигуряват тайната на вота. При гласуване с хартия пък ще има паравани, които заменят досегашните кабини.
Ако все още не сте гласували с машина и имате притеснения как се прави, клипът на Централната избирателна комисия (ЦИК) обяснява процеса. Важно е да се има предвид, че номерата и имената на партиите и коалициите, участващи в изборите, са разположени на две страници.
От лявата страна машините показват квадратчетата с партиите и коалициите, от дясната - кръгчетата с номерата на преференциите. Ако избирателят има свой фаворит в листата на избраната политическа сила, трябва да знае неговата преференция, за да може да я отбележи. При неотбелязана преференция гласът отива за водача на дадената листа.
Гласуващите в чужбина следва да имат предвид, че частта с преференциите няма да бъде активна в секциите извън страната.
След като човек натисне бутона "Гласуване", даването на глас чрез машината е завършено. Устройството издава хартиена разписка, която се сгъва веднъж. От едната ѝ страна комисията трябва да постави печат, след което машинната бюлетина се слага в отделна кутия от тази за хартиените.
"Не подкрепям никого"
И този път избирателите имат възможност да отбележат "Не подкрепям никого" в бюлетината и е интересно как се използва тази опция през последните две години на често ходене до урните.
За четирите предсрочни парламентарни избора до момента избирателната активност се смъкна от над 50 процента през април 2021 г. до 39 процента на вота през октомври 2022 г.
В същото време броят на избралите "Не подкрепям никого" в тези минали избори растеше - от 47 хиляди на първия вот до 87 хиляди на четвъртия.
Този своеобразен протестен вот не влияе на резултатите от изборите - целта е да не се вдига изкуствено бариерата от 4%, която партиите и коалициите трябва да преминат, за да влязат в парламента, и по този начин да бъдат ощетени по-малките от тях.
Отбелязването на "Не подкрепям никого" влияе само на избирателната активност, а от това - и върху бъдещите националните референдуми. Там законодателят е определил, че едно решение от референдум е задължително - а не с препоръчителен характер - ако в гласуването са участвали поне толкова хора, колкото далите своя глас на последните парламентарни избори, и половината са отбелязали "Да".
Тъй като на 2 април отново има възможност за гласуване и с хартиена бюлетина, налице е възможността тя да бъде надраскана, което прави вотът невалиден. Същото се случва при отбелязване на повече от един номер или подаване на празна бюлетина, отбелязване извън едно поле за партия, коалиция или преференция.
За пръв път - броене пред камера
Нововъведение на този вот е видеоизлъчването и записа чрез смартфон на преброяването на гласовете в секционните избирателни комисии (СИК). Подобно видеонаблюдение няма да се провежда през деня по време на самото гласуване, за да няма риск от разкриване тайната на вота.
На сайта evideo.bg ще може да се гледа преброяването в реално време.
При отчитане на вота от секциите в чужбина и този от гласуване с подвижни избирателни кутии, в болници и социални домове няма да има видеоизлъчване и запис.
За допълнителна информация, може да се допитате до секцията "Въпроси и отговори" в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Следете Webcafe.bg в изборния ден за важните новини от протичането на вота, а вечерта и за резултатите от изборите за 49-то Народно събрание, които ще отразим за вас.